Света великомъченица Злата Мъгленска - олицетворение на достойнството на българката

На 18 октомври отбелязваме паметта на една скромна, но непреклонна българска девойка

През 2009 г. Агенцията за българите в чужбина учреди наградата „Българка на годината“ на името на св. Злата Мъгленска

В написаното през 1799 г. “Житие и страдание на светата великомъченица Злата Мъгленска” атонският монах и църковен писател св. Никодим Агиорит / Светогорец (1749-1809) разказва: “Тази дева мъченица и непорочна невеста на Небесния Цар Христос Бог - Злата, на гръцки език Хриси, беше родом от едно село на име Слатина от Мъгленската епархия в България. Бедна по произход, защото беше дъщеря на един неизвестен сиромах християнин, който освен нея имаше още три дъщери, Злата беше богата със своето пред(известено)избрание и с природната си хубост...”, още повече със своята вътрешна красота и духовна сила.

Някога българското село Слатина в Егейска Македония днес е на територията на Гърция. Името му е Хриси, буквален превод на “Златина”, както се е казвало до 1926 г. Намира се в плодородното Мъгленско поле, недалече от градчето Аридеа, чието българско име е Съботско. В непосредствена близост до селото е яката крепост Мъглен, наследница на античната Алмопия. Средновековният Мъглен е известен със съпротивата на българския кавкан Дометиан и воеводата Илица срещу армията на Василий II Българоубиец през 1015 г. Владика на Мъглен и епархията в средата на XII в. е св. Иларион Мъгленски, чието житие е написано от св. патриарх Евтимий. През XVIII - XIX в. Слатина е в каазата/околията на Воден (грц. Едеса), а към 1900 г. жителите му в голямата си част са българи мюсюлмани, на брой близо хиляда души. През 1924 г. по силата на Лозанския договор мюсюлманите насилствено са преселени в Турция, а на тяхно място са настанени 270 гръцки бежанци от Мала Азия. Селото става изцяло християнско с местно българско и новодошло гръцко население. Според преброяването от 2021 г. в резултат на демографските процеси жителите на Слатина / Хриси са 256 души.

Бъдещата светица е родена около 1775-1780 г. и е четвъртото дете в бедно семейство. Монахът Тимотей, свидетел на нейната мъченическа гибел, я представя като красива и умна девойка. Хубавото момиче е харесано от богат “турчин”, като е възможно да става дума за местен българин с ислямска вяра или пък за мюсюлманин от почти изчезналата днес общност на т. нар. моглено-румъни.

Злата, наричана ласкаво от местните хора и “света Златинка” отблъсква щенията на своя “обожател”. Със самочувствието си на господар над “гяурката”, той прибягва към обичайното в многото подобни случаи насилие... С помощта на свои хора отвлича девойката, която заедно с други жени и момичета събира дърва в близката гора. Похитителят настоява Злата да приеме “правата вяра» и стане негова жена, като є обещава безгрижен и охолен живот. Девойката категорично отказва, след което според житието «... турците прибягнаха към други средства. Знаейки, че жените умеят по-добре от мъжете да мамят, предадоха светицата на своите жени, като им заръчаха да си послужат с всякакви средства и с всякакви хитрости, за да я убедят. И те, като взеха при себе си мъченицата, какво ли не направиха, какви ли коварства не употребиха, с какви ли магии не си послужиха, за да надвият девицата! Така цели шест месеца се мъчеха да обърнат благословената към своето зловерие, но напразни останаха усилията им, защото блажената стоеше утвърдена върху непоклатимата скала на Христовата вяра...” Когато и този план се проваля, в ход е приложена друга тактика - със заплахи и обещания принуждават близките на Злата да се опитат да я убедят, че е най-добре - и за нея, и за тях,- да приеме съдбата си. Или, както четем в житието, „... дойдоха при мъченицата родителите и сестрите є (защото страхът ги принуждаваше да вършат това, което те не искаха), направиха всичко, което можеха, за да смекчат нейната по-твърда и от диамант душа. Плачейки, те нареждаха: “Пресладка дъще, смили се над самата себе си и над нас - твоите родители и сестри, защото заради теб всички ни заплашва гибел! Отречи се от Христа поне привидно, за да избавиш и себе си и нас, а Христос е милостив и ще ти прости този грях, сторен по принуда и насилие...” Злата е огорчена и възмутена от тяхната слабост: “Вие, които ме принуждавате да се отрека от Христа, истинския Бог, не сте вече мои родители и мои сестри. Вместо вас Баща ще ми бъде моят Господ Иисус Христос, майка - Пресветата Владичица Богородица, а сестри и братя - всички светии...”

Вбесени от твърдостта на Злата, похитителите цели три месеца я подлагат на жестоки мъчения - бой с тояга, дране на ивици от кожата, жигосване с нагорещено желязо... Както разбираме от житието, гордата българка стоически понася адските мъчения! По същото време като монах таксидиот, събиращ дарения, в селото пребивава проигуменът на атонския манастир “Ставроникита” йеромонах Тимотей, който става духовен наставник на девойката. В крайна сметка, мъчителите на Злата я обесват на една дива круша извън селото, след които ваварски насичат мъртвото є тяло на късове. Трагичното събитие е на 18 октомври 1795 г. - датата, възприета от Българската православна църква, макар да е сочена и датата 13 октомври. През 1795 г., годината на мъченическата гибел на св. Злата, в Османската империя се вихрят кърдажалиите - върлуващите разбойнически банди подлагат населението на грабеж и терор. В свой ферман самият султан Селим III (1789-1807) е принуден да признае, че „ ... редът в страната е нарушен и никой не уважава царските закони...” 

Йеромонах Тимотей разказва за страданията на св. Злата на светогорските монаси. На тази основа преподобният Никодим Светогорец написва нейното “Житие и страдание”. Подвигът на мъченицата придобива популярност сред българи и гърци, а нейното име става известно и в останалия православен свят. Все пак, не можем да отминем арогантните опити св. Злата да бъде представена като “македонска” светица, независимо че авторът на нейното житие св. Никодим Светогорец я ясно я нарича българка. Нещо повече, за него и други съвременници Слатина е село не просто в Македония, а „... в България...” Още по-абсурдно е твърдението в сръбски и руски публикации, че през 1912 г. светицата подкрепяла “въстание на сърбите” /!/ в Скопие. Както се казва, без коментар.

Още от времето на своята мъченическа гибел св. Злата е символ както на предаността към Христовата вяра, така и на достойнството на българката. Бунтът на девойката е и срещу една чудовищната несправедливост, израз на нейния категоричен отказ да се подчини на чуждата воля, вкл. на увещанията на собствените си родители. Това прави красивата и скромна девойка, ако следваме понятията на църквата, небесна застъпница за честта и правата на българките, включително на сънародничките ни в чужбина. В крайна сметка, и на жените в универсален план - независимо от националност и религия. По тази причина през 2009 г. издигнах идеята именно св. Злата Мъгленска да бъде възприета като закрилница на българките извън пределите на България.

Предложението беше породено от инициативата на Райна Манджукова, председател на Агенцията за българите в чужбина, за учредяване на отличието “Българка на годината”. Първите носителки на наградата са Спаска Митрова от Северна Македония и Костадинка Кунева от Гърция, които надали се нуждаят от специално представяне. През годините отличието е присъждано на Калинка Кюпер от Германия, Петя Цанева от Испания, Боянка Иванова от САЩ, Снежана Мечева от Великобритания, Сирма Зидаро от Чехия, Ирина Ботева- Владикова от Австрия, Ружка Николова от Аржентина, Ваня Велкова от Германия, Десислава Стефанова от Великобритания, Ирина Гочева от САЩ, Жана Суслина от Украйна и Радослава Недялкова от Италия. За 2024-а бяха номинирани 20 българки от 11 държави, а на 15 октомври с наградата “Българка на годината 2024” беше отличена нашата сънародничка Анита Екенова от Франция.