Вдигат по-бавно заплатите

Данъците в България и сега не са ниски, а са на средното ниво за страните от ЕС, каза финансистът Любомир Дацов.

Инфлацията е по-висока от официалната, обявена от НСИ

Повишението на възнагражденията през 2026 г. ще бъде едноцифрено, прогнозира финансистът Любомир Дацов

Индустрията се върна на нивото от 2020 г.

Увеличението на заплатите през 2026 г. ще бъде едноцифрено, прогнозира финансистът Любомир Дацов, който е член на Фискалния съвет. Ръстът на възнагражденията през следващата година ще бъде по-малък, отколкото през настоящата 2025 г. Това ще промени склонността към потребление на домакинствата, обясни Любомир Дацов по време на конференция, организирана от Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ).

Според него е необходима политика, която да стимулира инвестициите. Ако трябва да охладим инфлацията, трябва да бъде увеличена ставката на ДДС, но правителството отказва да го направи, заяви още Любомир Дацов. Той обясни, че реалната инфлация в страната никак не е малка. Индексът на потребителските цени или официалната инфлация, обявявана от Националния статистически институт, зависи от кошницата от потребителски стоки, която служи за определяне на инфлацията. Но по-добрият измерител на инфлацията е дефлаторът на брутния вътрешен продукт (БВП), който измерва промените в цените на всички стоки и услуги в страната. При положение, че през третото тримесечие на годината номиналното увеличение на БВП е с 15%, а обявеният от НСИ реален ръст на икономиката е с 3,2 на сто, означава че реалната инфлация е много над официалната, обявена от НСИ, която е 5,3%. Според Дацов за цялата 2025 г. номиналното увеличение на БВП ще бъде с 10-10,4%, реалният ръст на икономиката ще бъде 3-3,2 на сто, а дефлаторът на БВП, тоест реалната промяна на цените в страната ще бъде 7-8%.

Според Любомир Дацов бюджетът трябва да плава с икономиката, тоест бюджетният дефицит да отговаря на икономическия цикъл. За настоящата година бюджетът би трябвало да завърши годината между дефицит от 0,8% и излишък от 0,2%, а реално дефицитът ще бъде около 2,9 на сто от БВП.
За следващата година растежът на икономиката ще се намали от 3,2% за настоящата година на 2,7-2,9%, ще бъде променена и структурата на икономиката на страната, ще нарасне износът и ще има по-малко увеличение на заплатите и на потреблението. Това води до по-малко увеличение на приходите и бюджетният дефицит трябва да е максимално 1,2-1,5 на сто, каза Любомир Дацов. А според него поне 3,5 млрд. евро от планираните приходи в проекта на бюджет за 2026 г. са нереалистични и дефицитът в бюджета ще бъде между 6,5 и 8 на сто от БВП, ако всички разходи бъдат реализирани.

В новия проект на бюджет за 2026 г. не е предложено вдигане на осигуровките от началото на следващата година. Но е планирано през 2027-2028 г. осигуровките за пенсия да бъдат повишени общо с 3 процентни пункта. Данъците в България и сега не са ниски, а са на средното ниво за страните от ЕС, каза Любомир Дацов. Ако осигуровките бъдат повишени, данъците в България ще бъдат най-високите на Балканския полуостров, само в Хърватия ще бъдат малко по-високи, допълни той.

Любомир Дацов обясни, че България е в групата на страните от ЕС с дефицити в бюджета през последните години, въпреки че сме в период на прегряване на икономиката, тоест има двуцифрено увеличение на заплатите, което води до по-голямо потребление и покачване на цените. Индустрията в България е закъсала и сривът е толкова голям, че индустрията се е върнала на нивото от 2020 г. Земеделието в страната ни е в разпад, което е едно от обясненията за покачването на цените на храните, каза Любомир Дацов.

Той обясни, че добавената стойност в земеделието е равна на субсидиите от Държавен фонд “Земеделие”, и двете представляват 4% от БВП на страната. От икономическа гледна точка ефективността в земеделието е нула, заяви Любомир Дацов. Същевременно секторът на информационните технологии се представя много добре и е един от основните двигатели за ръста на икономиката на страната. Секторът на информационните технологии е зряла индустрия, като мъж на 30-40 години, заяви Любомир Дацов.

Между 3,5 млрд. и 4,5 млрд. евро от планираните приходи в бюджета за 2026 г. са пожелателни

Наливат бюджетни пари без хората да получават по-добри услуги

В сектора на здравеопазването услугите за гражданите биха се подобрили, ако бъде позволено включването на няколко частни здравни фонда.

Доплащаме твърде много за здраве

2026 г. ще бъде сложна и не разбирам упорството на правителството да не се правят реформи, заяви финансистът Любомир Дацов, който е член на Фискалния съвет. Той обясни, че за да има устойчив ръст на икономиката на страната ни през бюджета трябва да бъдат преразпределяни до 38% от брутния вътрешен продукт (БВП), а реално през последните години през бюджета се харчат над 40% от БВП. Според Любомир Дацов в проекта на бюджет за следващата година се съчетават липсата на реформи с пожелателни приходи в размер между 3,5 млрд. и 4,5 млрд. евро, които вероятно няма да бъдат събрани.

Ясно се вижда в кои бюджетни сектори има увеличение на разходите без да има съществена промяна в ефективността на работата им и на това какво получават потребителите, заяви Любомир Дацов. Това са секторите здравеопазване, образование, социална политика и отбрана и сигурност. Според финансиста основният въпрос е какви услуги на каква цена се предоставят на гражданите. В сектора на здравеопазването услугите за гражданите биха се подобрили, ако бъде позволено включването на няколко частни здравни фонда, с което да се реши и проблемът с доплащането от страна на пациентите. В България парите, които хората плащат допълнително за здравето си над услугите, покривани от здравната каса, са значително повече от средното ниво за страните от ЕС. В образованието през последните години също няма съществено развитие, коментира Любомир Дацов.

Според него Европа има нужда от политика, която да стимулира икономическия растеж. Но различните държави от ЕС имат нужда от различни политики. Европейската централна банка (ЕЦБ) би трябвало да намали лихвите, за да стимулира икономическия растеж, обясни Любомир Дацов. Но заради южните държави от еврозоната и по-високата инфлация при тях ЕЦБ би трябвало да увеличи лихвите, за да се справи с инфлацията. Така ЕЦБ е в ситуация или да не прави нищо, или предприеманите мерки да не са ефективни. Голяма част от държавите в ЕС са с големи дългове и всяко увеличение на лихвите от страна на ЕЦБ би ударило правителствата на тези страни.

Прогнозират 5000 нови работни места

Изкуственият интелект срещу програмистите

Изкуственият интелект ще създава повече работа и ще има по-голямо търсене на дигитални продукти, заяви председателят на БАСКОМ Крум Хаджигеоргиев.

В бранша работят 60 хил. човека

Изкуственият интелект се изправя срещу традиционните програмисти. Софтуерните компании търсят по-малко младши програмисти, но има по-голямо търсене на хора с опит в сферата на изкуствения интелект, показват данни на БАСКОМ. Причината за това е, че инструментите за програмиране с изкуствен интелект се развиват толкова бързо, че скоро ще програмират по-добре от хората.

Изкуственият интелект може да причини корекция на финансовите пазари, но ще създава повече работа и ще има по-голямо търсене на дигитални продукти, заяви председателят на БАСКОМ Крум Хаджигеоргиев. Той обясни, че в момента фирмите са по-внимателни при взимането на решения дали да инвестират в дигитални продукти. Но сферите, в които ще има ръст на търсенето на софтуер, са отбраната и обработката на големи количества информация.

В софтуерните компании през миналата година са работили 60 хил. човека. В рамките на три години, до 2027 г. прогнозата е да бъдат разкрити още 5 хил. работни места и в бранша да работят 65 хил. човека, каза Крум Хаджигеоргиев. 60 на сто от компаниите в бранша планират разширяване на екипите си. Една от тенденциите на пазара на труда в сферата на информационните технологии е, че заплатите в София не се различават съществено от възнагражденията в останалата част на страната. През 2022 г. на 4,5 обяви за работа е имало по един кандидат, но сега ситуацията на пазара на труда в информационните технологии значително се е променила. На 0,5 обяви за работа има по един кандидат. Това създава конкуренция между кандидатите за работа и компаниите могат да избират.

Открити са над 1000 работни места за година

Приходите на софтуерните компании са близо 11 млрд. лв.

Плащат 2,79 млрд. лв. данъци за година

Приходите на софтуерните компании през миналата година са нараснали с 11,5% до над 10 млрд. лв., обяви Георги Янчев, член на Управителния съвет на БАСКОМ. За настоящата година прогнозите са приходите на компаниите от бранша да нараснат с 9,1% до 10,9 млрд. лв. За сравнение през 2016 г. приходите на софтуерните компании са били 2,15 млрд. лв., тоест увеличението е над пет пъти.

През миналата година софтуерните компании са открили 1090 нови работни места. Браншът е на първо място по износ на услуги. Износът на софтуерните компании за миналата година е на стойност близо 9 млрд. лв., което е 30% от целия износ на услуги от страната. Приходите на компаниите от бранша за настоящата година ще надминат 5% от брутния вътрешен продукт на страната. А компаниите ще платят данъци през настоящата година в размер на 2,79 млрд. лв.

Най-важните фактори, които оказват влияние върху работата на софтуерните компании, са глобалната икономическа ситуация и данъчно-осигурителната политика в България, показва анкета сред членовете на БАСКОМ. Умерен оптимизъм има в бранша за следващата година. 60% от софтуерните компании очакват увеличение на приходите, като 40% очакват двуцифрен ръст. Най-уязвими са малките компании от бранша, като при тях само 25% очакват увеличение на приходите. 85% от компаниите в бранша планират оптимизация на разходите. За 2027 г. прогнозите са приходите на софтуерните компании да нараснат до 13 млрд. лв., фирмите от бранша да платят 3,5 млрд. лв. данъци и осигуровки, а износът им да е на стойност 11 млрд. лв.

Най-четени