Умират ли троловете ?

След решението на съда в Страсбург, забраняващо хейтърските коментари в нета, всички се питат умират ли троловете

Какво може да си купи човек с 320 евро, или 640 лв.? В интернет софиянец продава за тия пари използван iPhone 5S 16 GB Gold. Такъв месечен наем искат собствениците на двустаен апартамент в столичния кв. „Манастирски ливади”. С 640 лв. може да се запишете на 4-дневна самолетна екскурзия до Рим. Или да си купите тон слънчоглед на стоковата борса. 640 лв. е средната брутна заплата в Плевенско.

320 евро е и глобата, която беше осъден да плати най-големият новинарски портал в Естония, защото е допуснал и не е премахнал коментари под своя статия, които съдържат език на омразата. 320 евро не са много пари в балтийската страна (минималната им заплата е 390 евро), но медията обжалва заради принципа и стигна до Голямата камара на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург. Да, ама 15 от 17-те съдии потвърдиха, че присъдата не ограничава свободата на изразяване, и потвърдиха констатацията, че сайтът е трябвало да проследи и изтрие незаконните, обидни и клеветнически коментари.

Ето как една присъда за 320 евро отекна в хиляди редакции в цяла Европа. Решението на Голямата камара може да бъде използвано като прецедент и оттук нататък всички медии, намиращи се в 47 държави, които признават юрисдикцията на ЕСПЧ, би трябвало да се погрижат да не допускат обидни и незаконни коментари под статиите си. Защото тяхната глоба може да не е само 320 евро.

Някои медийни шефове, политици и правозащитници приветстваха решението, защото се чудеха как да се отърват от троловете и хейтърите, атакуващи публичното пространство. Други, модератори на сайтове и онлайн редактори, сериозно се притесниха как да гарантират, че ще изтрият всяка капка от помията, която бълват хилядите коментари под публикации.

Да разчупиш леда невинаги е добре

Историята, довела до решението на ЕСПЧ, започва на 24 януари 2006 г. Тогава естонският интернет портал „Делфи” (една от най-големите онлайн медии в страната, публикува 330 новини дневно на естонски и руски, оперира още в Латвия и Литва), качва в нета статия със заглавие „SLK разруши планиран леден път”. SLK е фериботна компания, изпълняваща редовни курсове между континента и няколко острова. Статията разказва за решението на компанията да смени маршрутите си така, че е трябвало да бъде разбиван лед, върху който е можело да се построят временни пътища през зимата до някои острови. Така гражданите биха могли да стигат до там с колите си, вместо да плащат таксите на ферибота. Под статията веднага се появяват десетки обидни коментари по адрес на собствениците и основния акционер - физическото лице Л. : „шибани лайнари”, „да изгориш в собствения си кораб, скапан евреин” и „въпросът е чии уста и джобове напълни с пари, за да се държи все по-свински от година на година” (цитатите са от мотивите към решение на Голямата камара на ЕСПЧ от 16 юни 2015 г. по жалба 64569/09 - „Труд” ги използва само за да илюстрира от какъв характер са процесните коментари.

Адвокатите на Л. завеждат дело срещу „Делфи” за 32 000 евро, а сайтът сваля коментарите. Но са минали 6 седмици. Съдът осъжда сайта да плати 320 евро. Върховният съд не уважава жалбата на онлайн медията, която твърди, че в случая се явява технически доставчик на коментарите и има пасивна роля. Магистратите констатират, че сайтът може да упражнява контрол над отзивите под статиите. Нещо повече, тъй като „Делфи” има икономически интерес от коментарите (вдигат трафика, съответно рекламите - б.а.), компанията се явява техен „издател”, т.е. носи отговорност за тяхното съдържание. Девет години по-късно Страсбург само потвърди, че тази присъда не нарушава свободата на изразяване. И бетонира прецедента...

Закъде сме без „перхидролени джуджета”?

Какво обаче да правим с хейтърите оттук нататък? Добрата стара Европа, и в частност България, отдавна се е превърнала в хейтърска сбирщина. Езикът на омразата всъщност от две десетилетия е основната движеща сила в обществото - псуваме сегашната власт и знаем, че следващите ще им изкарат кирливите ризи, калинките, бонусите и прочее далавери. А следващите ще бъдат разкрити от по-следващите. Преходът ни мина в омаскаряване. Политиците ни задават тона от пленарната зала, където непрекъснато слушаме за „перхидролени джуджета”, „магистралки”, „съсели”, „хлебарки”, „Гаргамел” и „боклуци”. Какво ли ще стане, ако някой тръгне да съди БНТ и БНР затова, че изпълняват задълженията си по закон и излъчват пряко заседанията на парламента без червена точка? Вярно, политиците не са анонимни като хилядите хейтъри и тролове в мрежата. Но тъкмо това е още по-опасно. Влезте във фейсбук профила на Бойко Борисов и вижте как една реплика срещу БСП ражда стотици „хитроумни” отзиви сред феновете му, които може да се съберат в толкова богата антология на псувните, че ще задмине по обем и Болшая советская енциклопедия. Армии от тролове (някои платени) и хейтъри със собствено чувство за справедливост атакуват публикациите по почти всяка тема - Путин и Обама, Банско и ски пистите, „Америка за България”, промените в конституцията, Джорджано, Пеевски, футбола, кърменето, здравеопазването, дупките по пътищата, матурите, пенсионната реформа... А когато се отвори дума за роми, джамии и бежанци, цунамито от ругатни помита всеки смислен аргумент и теза. Стигнахме дотам един журналист да смята, че статията му не е достатъчно добра, ако поне двама-трима не са споменали майка му в коментарите под нея. Хейтърските коментари правят трафика, трафикът носи реклами на сайтовете, а някои сайтове разказват новините изцяло и единствено в хейтърски стил, за да се продават още по-добре.

Бронебойни патрони за тролове още няма открити

След решението в Страсбург медиите имат няколко избора:

1. Да премахнат изцяло опциите за коментари в сайтовете си. Това означава обаче да отблъснат повечето си читатели. Социалните мрежи отдавна объркаха ролите на автора и читателя - споделянето на една публикация или коментирането й превръща нейния читател в съавтор и той няма да се откаже от новата си роля. Просто ще смени любимия сайт с друг.

2. Да персонифицират коментарите чрез задължителна регистрация или влизане с профил от фейсбук, гугъл плюс или туитър. Съдът в Страсбург отчита, че частният тъжител по казуса „Делфи” може би нямаше да съди медията, ако можеше да идентифицира авторите на обидните и клеветнически коментари. Публична тайна е обаче, че професионалните тролове имат десетки фалшиви профили, от чието име пишат в различни интернет издания.

3. Специални хора да следят и трият всеки коментар, защото хората са все по-изобретателни и програмките за автоматично изтриване на мнения с предварително въведен обем обидни думи не вършат работа. Да, но колко хора са нужни в един новинарски сайт, пускащ по 200 публикации дневно, за да следят непрекъснато какво се случва с коментарите?

4. Да въведат платени коментари - едно еврейско списание в САЩ обяви цена от 2 долара, за да публикувате коментар под тяхна статия. Ако някой се беше излъгал и напсувал близкоизточния мирен процес или някой израелски политик, щеше да бъде открит на мига по номера на кредитната карта. Резултатът? Няма коментари.

Безсилието пред троловете е тотално. Съдилищата ни и без това са пълни с дела за клевета. Сега гражданските искове срещу медии ще се увеличат. Но хейтърството няма да изчезне, докато всички не убием трола в себе си.