Седем извода след „Левски“-„Монтана“

И този сезон се очертава да влезе в графа „тежък“ за „Левски“. През последните години се превърна в традиция катаклизми да съпровождат „сините“ в първите мачове от кампанията.

На „Герена“ не успяха да избягат от тази тенденция и сега, на старта на новосформираната Първа професионална лига, въпреки че имаха всички предпоставки за позитивно начало - пълен стадион за реванша в Лига Европа с „Марибор“ и наглед лесен съперник в първия кръг от шампионата. Но тимът на Люпко Петрович се „задоволи“ с нулево равенство срещу „Монтана“ и ново ранно отпадане от евротурнирите

За съжаление в „Левски“ са доказали през годините, че не могат да се поучават от грешките си и рядко успяват да си извадят изводи след подобни неубедителни изяви. Но какво в действителност се крие зад двете нули на „Герена“?

1. Липсва лидер

Първият извод, който може и трябва да бъде направен, е, че „Левски“ страда от липса на лидер. Играч, който да извади тима от калта в труден момент, да прояви характер, да направи разликата. Такъв липсваше на „сините“ срещу „Монтана“, а по-фаталното бе, че не се видя и срещу „Марибор“. И в двете домакинства на „Герена“ през новата кампания „сините“ страдаха от липсата на вдъхновител.

2. Напрежението е враг на „сините“

Този отбор на „Левски“ не може да играе под натиск. Това се видя в минутите след изравнителния гол на "Марибор", когато отборът отново трябваше да поеме инициативата под невероятната подкрепа на публиката. Но в тези мигове на напрежение „сините“ на чист футболен жаргон „наляха гипса“ и видимо страдаха от големите очаквания на публиката. Същото се случи и в неделя вечер, когато на почивката възпитаниците на Люпко Петрович бяха изпратени с освирквания. Вместо да се мотивира, през втората част столичният тим със занемарена осанка на гранд буквално се мъчеше на терена, което допълнително вбесяваше феновете. От цялата тази агония последваха куп грешки в офанзивен план, което се оказа решаващо за крайния резултат.

3. Експериментът Люпко не проработи

В края на миналия сезон на „Герена“ взеха решение не само да не задържат тогавашния треньор Стойчо Стоев, но и да го освободят предсрочно. След двубоя с „Пирин“ начело на тима застана Люпко Петрович, а решението на шефовете предизвика голям разделение в „синята“ общност. Става ли сърбинът за „Левски“, или времето му за големия футбол вече е отминало. Тъжната истина е, че Петрович просто не е човекът, който може да помогне на „сините“ в този момент. На „Левски“ му е необходим млад треньор, жаден за успехи и доказване. Такава е и тенденцията в Европа, а нали ние винаги сме искали да се сравняваме с големите?

4. Аниете не е същият

Испанският офанзивен футболист бе посрещнат с еуфория при завръщането си след едногодишно отсъствие в клуба. Голмайсторът на „А“ група от сезон 2014/2015 се намира далеч от онази форма, с която замина към Азербайджан след фиаското за Купата на България - загубата с 1:2 от „Черно море“. Испанецът не е в необходимата кондиция, липсва му и физическа подготовка, а към днешна дата няма и помен от нестандартните му отигравания, които го превърнаха в любимец на сектор „Б“.

5. Александър Александров-Алвеша не става за „Левски“

Александър Александров, десният краен бранител на „сините“, просто не разполага с необходимата класа, за да носи „синия“ екип. Сърцатият играч с приякор Алвеша често оголваше зоната си в двете домакинства на тима, лесно си изкарва картони и съвсем спокойно може да бъде определен за рисков футболист. Именно през неговата зона бяха създадени най-големите опасности пред вратаря Боян Йоргачевич. Оттам дойде и изравнителният гол на „Марибор“, както и положенията на Сергей Георгиев и Маркиньос в двубоя с „Монтана“.

6. Венцислав Христов е без алтернатива

„Левски“ стартира сезона с един нападател в лицето на Венцислав Христов. За негов подгласник може да се счита Бабатунде Адениджи, но нигерийският футболист все още няма нито един гол в официален мач за „сините“, а и е само на 20 години. В същото време играта на Христов не спори под ръководството на Петрович и юношата на „Локомотив“ (София) забрави как се бележи. За това не спомага и публиката на „Левски“, която намери в негово лице своя виновник за неволите на тима. За всяко неубедително отиграване нападателят е засипван с обиди и освирквания. Факт е, че Христов сам повиши очакванията към себе си с осемте гола през пролетта, но в момента българският национал е далеч от това постижение. Въпреки че видимо не му спореше играта срещу „Монтана“, Петрович просто нямаше алтернатива в предни позиции и играч, който да влезе на мястото на Христов.

7. Липса на креативност

Освен че липсва лидер, играта на „Левски“ агонизира и от липсата на креативен футболист, който да създава положенията. „Сините“ разполагат с полузащитници, чиито качества са по-силни в дефанзивен план, отколкото в офанзивен. И Джереми де Нойер, и Георги Костадинов, и контузеният все още Мехди Бурабия са все футболисти с афинитет към отбраната. В същото време липсва играч от типа на македонеца Дарко Тасевски, който да направи извеждащото подаване, да матира противниковата отбрана с един пас, да захранва нападателя с топки. Това се видя и срещу „Монтана“, когато играта се състоеше предимно в дълги подавания и центрирания от фланговите футболисти.