„ГБС Енерджи Сълюшънс“ ЕАД, част от групата на „Главболгарстрой“, разширява участието си в реализацията на стратегически енергийни инфраструктурни проекти в региона. През април 2026 г. дружеството обедини експертизата и техническия си капацитет със северномакедонската компания „Рапид Билд“ за изпълнението на ключови участъци от междусистемната газова връзка Гърция – Северна Македония.
В рамките на проекта българската компания успешно реализира специализирани геофизични проучвания по трасето на газопровода в Северна Македония, както и изготвянето на работен проект за изпълнение на сложен хоризонтален сондаж. Към момента „ГБС Енерджи Сълюшънс“ ЕАД извършва и самото сондиране под река Вардар, в близост до град Гевгелия, използвайки изцяло собствена специализирана техника и квалифициран екип. Съоръжението е с дължина 460 метра, максимална дълбочина 20 метра и предвижда полагане на тръба DN700 (28 инча). Реализацията му е поредно доказателство за техническия потенциал и специализираната експертиза на дружеството в изпълнението на сложни HDD решения в България и чужбина.
Междусистемната газова връзка Гърция – Северна Македония е сред приоритетните енергийни инфраструктурни проекти, подкрепяни от Европейския съюз. Тя е включена в списъка с Проекти от интерес за Енергийната общност (PECI), свързващи енергийните пазари на ЕС с тези на държавите от Енергийната общност.
Проектът се развива от междусистемните преносни оператори на двете държави DESFA (Гърция) и NOMAGAS (Северна Македония) и от м. септември т.г. представлява важна част проекта за разширение на стратегическия за региона на Югоизточна Европа Вертикален газов коридор. Към инициативата през есента на тази година официално се присъединиха Сърбия и Северна Македония, ангажирайки се да осигурят коридор за газови доставки в региона на Балканите.
Македонският участък от интерконектора е с приблизителна дължина от 67 км и капацитет от 1,5 млрд. куб. м природен газ годишно. Той има за цел да осигури на Скопие достъп до природен газ, включително втечнен природен газ (LNG), през гръцките терминали в Ревитуса и Александруполис и да повиши енергийната сигурност в региона. Финансирането на проекта е под формата на безвъзмездни средства и кредити от европейски финансови институции, сред които Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и Инвестиционната рамка за Западните Балкани (WBIF).