Демократичните социалисти на Америка и тяхното безумие

Искат колективизъм по съветски образец, който се е провалял навсякъде по света, където е бил изпробван

Капитализмът е създал най-проспериращото, новаторско и свободно общество в човешката история

Организацията „Демократични социалисти на Америка“ (DSA), създадена през 1982 г. чрез сливането на Организационния комитет на демократичните социалисти на Майкъл Харингтън и Новото американско движение, дълго време обитаваше периферията на американската политика.В продължение на десетилетия тя си оставаше малка, застаряваща организация от няколко хиляди души, обединени около онова, което наричаха „демократичен социализъм“ - визия за икономика под демократичния контрол на работниците, всеобщо здравеопазване, по-силни синдикати и Зелен нов курс.

Всичко това се промени след президентската кампания на Бърни Сандърс през 2016 г. Членската маса на организацията нарасна стремително. През 2026 г. DSA твърди, че има повече от 100 000 членове и местни структури във всеки американски щат, което я превръща в най-голямата социалистическа организация в историята на Съединените щати. Стратегията ù винаги е била пределно ясна: да действа вътре в Демократическата партия, да излъчва и избира свои кадри и постепенно да изтегля партията наляво, докато демократичният социализъм се превърне в новата политическа норма.

В действителност обаче DSA олицетворява радикално отрицание на самия американски исторически опит. Генетичният код на Америка е изграден от индивидуалната свобода, частната собственост, свободното предприемачество, ограничената по правомощия държава и естествените права, провъзгласени в Декларацията за независимост и защитени от Конституцията.

При всичките си недостатъци капитализмът е създал най-проспериращото, новаторско и свободно общество в човешката история. Програмата на DSA разглежда тази система като изначално експлоататорска. Организацията настоява за обществена собственост или „демократичен контрол“ върху основни отрасли, за мащабно преразпределение и за разрушаване на институциите, които определя като потиснически - Службата за имиграционен и митнически контрол (ICE), затворите (!), а дори и части от самия конституционен ред.

Съпредседатели на организацията и нейни програмни документи са лансирали идеи за премахване на Сената и Избирателната колегия, както и за пренаписване на Конституцията чрез нов конституционен конвент, насочен към постигането на социалистически цели. Това не е реформа в рамките на американската традиция. Това е опит тя да бъде подменена с колективизъм по съветски образец, който се е провалял навсякъде, където е бил изпробван.

Историята не е благосклонна към подобни идеи. ХХ век е осеян с труповете и икономическите развалини, оставени от социалистическите и комунистическите експерименти - Съветския съюз, Китай на Мао, Венецуела, превърнала се от богата на петрол страна в общество на масова бедност и репресии, трайната стагнация на Куба. Прилагателното „демократичен“ в названието на DSA не заличава тази историческа присъда. Немалко от вътрешните течения в организацията остават открито марксистки. Да се представя подобен модел като бъдещето на Америка е чисто безумие.

Никъде откъсването на DSA от действителността не личи по-ясно, отколкото в обсебващата ù антиизраелска позиция, която нерядко се плъзга към класически антисемитски внушения. На 7 октомври 2023 г. - в самия ден, когато „Хамас“ уби около 1200 израелци, изнасили жени, изгори цели семейства живи и отвлече заложници - реакцията на DSA беше незабавна и красноречива. В декларацията си организацията изрази солидарност с Палестина и обяви, че „днешните събития са пряк резултат от режима на апартейд в Израел“. Тя настоя, че нападението „не е било непровокирано“.

Нюйоркската структура на DSA организира митинг още на следващия ден. Местни организации и членове скандираха „От реката до морето“ (най-вероятно дори без да знаят за коя река и кое море говорят) - лозунг, широко разбиран като призив за премахването на Израел като еврейска държава. Последните декларации на DSA продължават да определят израелските и американските действия като „геноцид“ и призовават за създаването на демократична светска държава „от реката до морето“. Абсурд до абсурда.

Знакови фигури, свързани с DSA, повтарят същата линия. Кметът на Ню Йорк Зохран Мамдани, член на организацията, избран през 2025 г., отдавна подкрепя движенията срещу Израел. Той многократно е определял войната на Израел срещу „Хамас“ като „геноцид“, отказвал е да потвърди правото на Израел да съществува именно като еврейска държава и е заявявал, че при неговото управление Ню Йорк би арестувал Бенямин Нетаняху.

Членът на Камарата на представителите Рашида Тлаиб, която е от същото соц-котило, от години нарича Израел „правителство на апартейда“ и твърди, че прогресистите не могат да го подкрепят. Тя редовно описва конфликта като „геноцид“. Александрия Окасио-Кортес, дълго време близка до DSA, стигна до позицията да се противопоставя на всякаква американска военна помощ за Израел, включително за чисто отбранителни системи като „Железен купол“.

На конгреса си през 2025 г. организацията превърна антиционизма (без да съм сигурен, че знаят какво значи „ционизъм“, но това е друга тема) в своеобразен изпит за политическа благонадеждност при приемането на членове и подкрепата на кандидати. Признаването на правото на Израел да се защитава или връзките с утвърдени произраелски организации вече могат да се превърнат в основание за дисциплинарни мерки или изключване.

Това е пълно скъсване с реалността.

Уви, тази идеология вече не е затворена сред радикали от университетските кампуси или в малобройни и неизвестни местни структури. Тя придобива реална власт вътре в Демократическата партия. Повече от 250 членове на DSA заемат изборни длъжности в десетки щати, като огромното мнозинство от тях са избрани след 2019 г. В Конгреса организацията причислява към своите редици Окасио-Кортес и Тлаиб. През 2025 г. Мамдани спечели кметството на Ню Йорк.

В първичните избори преди междинния вот през 2026 г. подкрепяни от DSA кандидати постигнаха впечатляващи победи в изцяло демократически райони. Организацията застана зад около 150 кандидати и успя да превърне значителна част от първичните надпревари в реални победи. Мамдани се превърна в политически арбитър, чието одобрение може да наклони везните на изборите. Резултатът е Демократическа партия, която постепенно бива тласкана към икономически радикализъм, снизходителност към престъпността, влечение към отворени граници и изолационистка външна политика, готова да изостави най-близкия съюзник на Америка в Близкия изток.

Президентът Доналд Тръмп правилно е разпознал тази заплаха. Той неведнъж е предупреждавал, че радикалната левица е не просто социалистическа, а се движи по комунистическа траектория. Тръмп определя подкрепяната от DSA политическа вълна като сериозна опасност за страната - по-голяма, според собствената му оценка, от редица външни заплахи, пред които Америка се е изправяла в миналото. Неговият политически курс е пряката противоположност: икономика под лозунга „Америка на първо място“, която отдава предимство на американските граждани; енергийно превъзходство; сигурни граници; открита и непоколебима подкрепа за Израел като демократичен съюзник в борбата срещу оста Иран-„Хамас“-„Хизбула“.

Авраамовите споразумения показаха, че мирът и благоденствието са възможни и без капитулация пред тероризма на онези, които отхвърлят самото право на Израел да съществува. Да застанеш до Израел не е „империализъм“. Това е съюз с друго свободно общество, поставено под екзистенциално нападение.
„Демократични социалисти на Америка“ не са здравословен ляв коректив. Те представляват отклонение от американското верую - свободата в рамките на правовия ред, личната автономия и свободните пазари.

Икономическата им програма рециклира един провалил се колективизъм. Външнополитическата им обсебеност разкрива нравствено преобръщане, което оправдава терора, докато демонизира Държавата Израел. Нарастващото им влияние вътре в Демократическата партия е предупреждение, а не повод за тържество. Американците, които ценят Конституцията, благоденствието и съюза с Израел, трябва да отхвърлят това безумие без колебание и без извинения.

Свободата, а не социализмът, остава американският път. Така е било и така ще бъде. Каквото и да бълнуват новите комунисти.