Д-р Драгомир Цанев, изп. директор на Центъра за енергийна ефективност „ЕнЕфект“, пред „Труд news“: Енергийното обследване на сграда струва поне 3000 евро

Как да постъпим ако искаме сградата, в която живеем да получи сертификат за енергийна ефективност и от какво зависи цената му, обяснява изпълнителният директор на „ЕнЕфект“ д-р Драгомир Цанев. Експертът разяснява и какви мерки може да се вземат, за да се подобри енергийната ефективност на сградите, както и защо жилищата в обновените сгради обикновено повишават цената си. От Цанев разбираме и кои градове в страната работят активно за саниране на повече на брой сгради.

- Г-н Цанев, обследването на енергийната ефективност на сградите касае всички нас. Каква е същността на тази дейност, която се извършва и от експертите от Центъра за енергийна ефективност, който ръководите?
- Обследването на енергийна ефективност е специализирана дейност, която се извършва от лицензирани фирми. Самото обследване започва от основите на сградата. Когато обитателите на дадена сграда имат необходимост от енергийно обследване, те наемат съответна фирма. Това обследване впрочем е задължително по закон за сградите над 250 кв. м, те би трябвало да имат обследване на енергийните характеристики. Това изискване на закона от 2011 г. всъщност не се спазва. Освен това, при всяка сделка с имот трябва да бъде представен сертификат за енергийна ефективност, но и това не се спазва. Бих казал, че у нас все още има нещо като негласен консенсус тези неща да не се спазват. По закон би трябвало при сключване на сделка за покупко - продажба на имот той да има сертификат за енергиен клас и това е следствие от Директивата относно енергийните характеристики на сградите. Ще отбележа, че въпросният сертификат за енергийна ефективност може да се издаде само и единствено на цялата сграда, не на отделни жилища и е доста скъп за нашите стандарти. Издаването става след задълбочено обследване от висококвалифицирани специалисти и отнема известно време и усилия. Към момента на пазара на недвижими имоти не е възможно да се прилага при всички случаи.

- В такъв случай, може ли да дадете практически пример, какво трябва да направят собствениците на жилища в средна по размер сграда относно енергийното ù обследване, за да могат, ако поискат да продават имотите си, това да стане при стриктно спазване на закона?
- Казано конкретно, издаването на сертификат става след енергийно обследване на дадена сграда, което отнема не по-малко от две седмици време за работа на висококвалифицирани специалисти - а не рядко и повече време, ако се направи при спазване на всички детайли и реквизити, които се изискват. Това го казвам като човек запознат с процеса, тъй като управлявам специализирана фирма за енергийни обследвания. Което означава на практика, че ние не можем да си позволим да продадем на каквато и да е сграда енергийно обследване за по-малко от 3000 евро.

- Това не е малка сума за българските стандарти, особено за сгради с по-малко на брой жилища...
-Няма как, ако енергийното обследване се прави точно по методиката и закона и спазване на правилата, то да отнеме по-малко от две седмици. И както се подразбира, висококвалифицираните специалисти извършващи обследването получават високи заплати. Ще уточня, че и хора с недвижим имот под 250 кв. м могат да поискат енергийно обследване и съответно да си го заплатят, но не са длъжни да го правят по закон, за разлика от притежателите на по-големи сгради и части от сгради. Освен това, цената на енергийното обследване не зависи толкова от големината на сградата, а повече, от така да се каже, нейната сложност. Което в случая поставя собствениците на по-малки сгради в неизгодно финансово положение. Например, обследването на сграда със 100 апартамента може да струва 4000 евро, което означава, че собствениците ще платят по 40 евро на апартамент, което е доста приемливо. Докато една по-голяма еднофамилна или двуфамилна сграда, ще трябва да заплати цялата цена - съответно 3000 евро, или двама собственици по 1500 евро. Както е ясно, няма много желаещи да го направят. Обаче винаги е добре човек да знае какво е положението на сградата където живее по отношение на енергийните ù характеристики.

- Казвате, че специалистите извършващи енергийно обследване на сгради трябва да са висококвалифицирани - какво точно означава това?
- При всяко обследване за енергийна ефективност трябва да има поне трима специалисти от различни специалности, като например топлоинженер, електроинженер и т. н., които да имат съответните курсове и сертификати, които се предоставят от техническите университети в България. Както се подразбира, това са хора с доста опит, освен че са с първоначално висока квалификация.

- А самите сертификати каква информация по-конкретно дават за обследваните сгради?
- Сертификатите показват положението относно енергийната ефективност на сградата такова, каквото е в действителност. Ние от „ЕнЕфект“ и други фирми с такава дейност можем да предпишем мерки за постигане на минимално изискуемия клас за енергийната ефективност, които класове започват от „А“ - което е най-високия клас, и стигат до „G“ - най-ниския клас, подобно на съответните енергийни класове при електроуредите. На дадена сграда, в зависимост от характеристиките ù, може да се определи всеки от посочените класове. Но фирмата извършила енергийното обследване трябва да предпише мерки, за да се постигне за разумен период от време спестяване на енергия, т. е. за до 10 години да може да се откупи инвестицията в съответните мерки. А минимално изискуемия клас за енергийна ефективност, е клас „В“. При определени ситуации, при ниска ефективност се допускат по-ниски класове, но целта е клас „В“. И тук фирмата извършила обследването трябва да предпише пакети от мерки, така че съответната сграда да достигне по-високи класове на енергийна ефективност. Има и клас „почти нулево енергийна сграда“, което е най-високият клас и което в момента е изискването за новите сгради.

- Г-н Цанев, какви може да са мерките, които предписвате за повишаване на енергийната ефективност на сгради? Може би се започва от санирането?
- Да, това е първата мярка, която предписваме. Винаги се започва от мерките за т. нар. сградна обвивка, вкл. покрива и дограмата. Когато се направи както трябва сградната обвивка, трябва да се вземат всички възможни мерки по сградните системи - това са както отоплителните системи, с които е проектирана например една офис сграда да бъдат подобрени, така и осветлението. Мерки могат да се предписват, ако се налага, също и за домакинските електроуреди. Ще отбележа, че когато дадена сграда не е енергийно ефективна, топлата вода става най-големият източник на разходи, затова в тази насока трябва да се вземат по-сериозни мерки. Следващите възможни мерки може да са интеграция на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) за производство на електричество, да кажем фотоволтаици, или термосоларни инсталации за топла вода. Би могло след това да се мисли и за сградна автоматизаиця.
Това означава на практика, че ако сградата има собствено производство на електроенергия от соларни панели, то да може да се ползва през деня, когато се произвежда. Например ако пералнята и/или миялната машина са заредени, те да могат да се пуснат с натискане на един бутон в приложение от разстояние, за да работят с електронергията от ВЕИ. Така че това е начинът да се оптимизира използването на електроенергия. Но това, както е известно, не е първата грижа на хората. Затова най-важното при енергийната ефективност е, основите и „обвивката“ на сградите да са такива каквито трябва. Защото финансовата разлика между това да сложим малко по-дебела изолация е да кажем 10%, но за енергийната ефективност ползата е е много по-голяма. Защото ако направим една „стъпка“ некачествено, бих казал че след това губим много повече, тъй като първо губим енергия, или топлина, напускаща сградата. На второ място, загубата се изразява в това, че ще трябва да купим по-мощен и съответно по-скъп климатик. Иначе казано, инсталациите стават по-скъпи, когато „обвивката“ на сградата е неефективна.

- В този ред на мисли, тухлените сгради по-енергийно ефективни ли са от панелните сгради?
- По статистика и според Националната стратегия за сградно планиране, няма съществена разлика между енергийната ефективност при монолитно строителство, панелно и сгради с едроплощен кофраж (ЕПК). Когато говорим обаче за практически измерения, топлотехнически параметри на материала и др., тухлата е по-добър топлоизолатор отколкото бетона.

- Г-н Цанев, да погледнем и към пазара на имоти. Собствениците на жилища със сертификат за енергийна ефективност при продажбата им могат ли да получат по-висока цена?
- В България жилищните сгради със сертификати за енергийна ефективност всъщност са доста малко, и то почти всички от тях са получили сертификата след преминаване през национална програма за саниране. А срока на валидност на сертификата е различен и зависи от класа са сградата, като има общо 9 типа сгради. Най-дългият срок за валидност на такъв сертификат е 20 години.
Що се отнася до обновените сгради, които са получили сертификат за висок клас енергийна ефективност, собствениците на жилища в тях могат да разчитат на по-висока пазарна цена - те са с около 8-10% по-скъпи от подобни жилища, но в не санирани сгради. Което всъщност е стандартна практика за Европа. Тук няма как да не отбележа, че един от градовете у нас, където са видими ползите от санираенто на сгради, е Бургас. Обновяването на сгради в общините е едно от много малкото неща, които имат отношение към градската среда и от които има и финансова полза, същевременно и влияе на привлекателността на градската среда. Както е известно, има тенденция младите хора да бягат от нашите градове. Според мен между основните причини за това е, че градовете са мръсни, градската среда общо взето не е приветлива. Да, от значение е наличието на училища, болници, културни институти, но това са и сгради. Ако училищата и болниците са добре поддържани и санирани, няма да се чуват неща като например: „Като остарея и се налага да отида да се лекувам в тази болница, по-добре да замина за Германия.“. Казано накратко, енергийната ефективност помага за градското развитие и много кметове вече го осъзнават и правят всичко необходимо да привлекат инвестиции - когато има отворена програма за саниране, те правят всичко възможно да убедят и улеснят собствениците на сгради да участват в програмата, вкл. подготвят документацията, както и осъществяват комуникацията с управляващия орган на програмата за саниране, който най-често е Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Така се подобряват жилищните условия.

- Бихте ли откроили някои градове, които са по-активни при програмите за обновяване на сгради?
- От тези градове са Благоевград и Бургас. След тях в програми за обновяване на сгради се включиха и много други градове, не само големи, но и малки градове. Габрово също е един от водещите градове в това отношение. Но имаше и населени места като Ямбол, Русе и Сливен, които бяха изключително активни. Впрочем, София беше доста неактивна в началото на процеса, но напоследък малко се промениха нещата. Но пък има малки градчета, чиито сгради се обновиха на 100% - Смядово например - където има само осем блока и беше извършено саниране на всичките осем блока. Така че, много е различно положението със санирането на сградите в градовете у нас, но тези които са разбрали ползата, правят всичко възможно в тази насока. За това говори и фактът, че по последната такава програма имаше общо около 124 кандидатури, а бяха одобрени само осем. Хората са активни, защото съответната община работи с тях, обаче държавните пари за саниране не стигат за всички желаещи, което пък води и до недоволство у някои. Ще уточня, че обновяването на сгради отново става със 100% държавни средства, а имаше и програма по ПВУ, която беше с 20% съфинансиране от собствениците. Към момента положението е такова, че необходимост от саниране имат около 96 хил. сгради, а са обновени само 5000 сгради за 15 годишен период, което определено е малко. При част от сградите обновяването е с такова качество, че първите от тях вече отново имат необходимост от саниране.

- Г-н Цанев, бихте ли казали малко повече за това, какви всъщност са нулево енергийните сгради?
- Понеже понятието влезе в нашето законодателство през 2023 г. - и това всъщност е изискване за новите сгради, които се строят. То е във връзка с европейска директива, като обаче всяка държава от ЕС определя конкретните изисквания за такива сгради. За България това е сграда клас „А“, при която най-малко 30% от енергията се доставя от ВЕИ. Уточнявам, че всъщност трябва да са 55% енергия от ВЕИ, но се направиха много изключения, така че практически изискването е за 30%. Така или иначе, още от самото начало да се постигне осигуряване на 55% енергия от ВЕИ би било трудно, още повече, че това зависи и от местоположението на сградата. Все пак, ако се намали загубата на енергия с по-добри дограми и прозорци, това би улеснило постигането на високите изисквания.

Нашият гост

Д-р Драгомир Цанев е изпълнителен директор на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект и упълномощен представител на Общинската мрежа за енергийна ефективност ЕкоЕнергия. Той е координатор на редица международни научно-изследователски проекти по програмите Хоризонт 2020, LIFE и EUKI, член е на експертната група на Икономическата комисия за Европа на ООН по енергийна ефективност и на научния борд на Международна конференция “Пасивна къща”. Цанев е автор на серия от публикации и е лектор в редица международни конференции в областта на политиките за устойчиво енергийно развитие и принципите на пасивните и почти нулево-енергийни сгради.