Древни златни и сребърни съкровища гостуват в Албена

180 артефакта - част от фонда на Националния исторически музей /НИМ/, са експонирани  до 20 август в хотел „Маритим Парадайс” в Албена. Изложбата „Разкази от злато и сребро” бе открита днес и включва елементи от най-прочутите тракийски и прабългарски съкровища. Сред тях са непоказвани предмети като тракийски сребърен наколенник от IV в.пр. н.е. с лика на Богинята-майка от Могиланската могила при Враца, както и бронзов шлем-маска от I в. сл. Хр., открит край Стара Загора. Специален акцент е най-старото обработено злато в света от Варненския халколитен некропол.

„От няколко години НИМ участва в гастроли, за да могат повече хора да се докоснат до богатствата на миналото”, каза директорът на музея доц. Бони Петрунова. Тя уточни, че основните експонати в „Разкази от злато и сребро” са показвани в Балчик и в Перник, а най-новите находки от крепостта на нос Калиакра скоро ще бъдат представени във Варна. В чужбина подобни български изложби се радват на огромен интерес, посочи изпълнителният директор на „Албена” АД Красимир Станев. Той допълни, че България трябва да има музей на тракийската цивилизация, а културно-историческото ни наследство би следвало да се рекламира по всички възможни канали.    

Гостите на Албена ще видят още ювелирните шедьоври на бижутери  от III в. пр. н. е., сътворили прочутото съкровище на тракийската принцеса от могилата при Синеморец, както и оригинала на златната плочка от диадема с надпис на гръцки език „Деметриус направи за Кортодзунтос“ - подобна е позната единствено от гроба на Филип Македонски във Вергина. В изложбата е и случайно откритото Малко Преславско съкровище от сребърни гривни, златни обеци и монети. Всички те били скрити в добре обработено варовиково блокче.

Друга любопитен акцент е съкровището от Над Сент Миклош. То включва 23 изящни златни съда, изработени от различни майстори и датирани от периода VII-IX век. Ценните артефакти били открити през 1799 г. на територията на румънската област Банат, но според историците произходът им е нашенски, тъй като този регион е бил населен от българи. Оригиналът на съкровището днес се съхранява в Музея за история на изкуството във Виена, а единственото точно копие е собственост на НИМ.