Труд
Автор:
Труд онлайн
От цветовата слепота до дамското облекло – системите за ранно предупреждение трябва да гарантират, че никой няма да бъде пренебрегнат. Според доклада бурите причиняват най-големите икономически щети от всички екстремни природни явления, като по-бедните икономики са засегнати непропорционално по-тежко в сравнение с богатите индустриализирани държави. Те заемат и трето място по брой на жертвите, след земетресенията и екстремните високи или ниски температури, пише Euronews.
Годишният доклад, изготвен от германския алианс на неправителствени организации „Bündnis Entwicklung Hilft“ и Института за международно право на мира и въоръжените конфликти (IFHV) към Рурския университет в Бохум, тази година се фокусира върху бурите като една от най-често срещаните и разрушителни природни бедствия в световен мащаб.
„Наблюдаваме увеличение на дела на най-мощните бури“, казва д-р Фридерике Ото, климатолог и съосновател на World Weather Attribution (WWA), която е интервюирана в доклада.
Тя посочва, че вината е на предизвиканите от човека климатични промени, резултат от изгарянето на изкопаеми горива, като парниковите газове затоплят атмосферата и океаните.
Подхранвани от топлата океанска вода, тропическите циклони се разпространяват в региони, които преди това не са били засегнати от бури, и се придвижват към полюсите – както се видя, когато ураганът „Офелия“ удари Иберийския полуостров и Ирландия през 2017 г.
По-високите температури на океана също правят бързото засилване на бурите по-често явление, което затруднява прилагането на предупрежденията, се посочва в доклада.
Повишаващите се температури не само правят бурите по-разрушителни, но и създават нови опасности, като например повишен риск от наводнения, ерозия и свлачища в крайбрежните райони поради повишаването на морското равнище.
Междувременно конвективните бурни системи, които варират от гръмотевични бури до дълготрайни суперклетки, отбелязват увеличени валежи поради климатичните промени, тъй като по-топлият въздух задържа повече влага.
Кои страни са най-изложени на риск от бури?
Само 10 държави понасят по-голямата част от глобалната експозиция на бури:
Филипините, Мексико, Мадагаскар, Мавриций, Япония, Китай, Микронезия, САЩ, Южна Корея и Австралия, според Индекса на риска от бури в доклада, който оценява 193 държави.
Само две европейски държави попадат в топ 100 на най-изложените на риск по отношение на физическа експозиция и обществена уязвимост: Португалия (69-то място) и Украйна (96-то място).
Макар тропическите циклони да са редки в Европа, екстратропическите циклони са по-чести. Те се образуват над морето, но са много по-слаби. Въпреки това те все пак оказват влияние върху времето на сушата:
„Особено в Северна Европа наблюдаваме увеличение на броя на тези бури, което означава, че зимите са станали много по-влажни“, казва д-р Ото.
Рискът от бури е неравномерно разпределен, като крайбрежните градове и островите са най-уязвими.
По-широкият Световен индекс на риска, който измерва общия риск от бедствия, произтичащ от всички природни опасности, включва 13 европейски държави в първите 100, като Турция е единствената в първите 50, на 38-о място.
В първите 100 са също Италия (51-во място), Гърция (56-то място), Испания (58-мо място), Франция (78-мо място),
Албания (81-во), Полша (82-ро), Португалия (86-то), Обединеното кралство (89-то), Хърватия (92-ро), Белгия (94-то), Нидерландия (96-то) и Германия (99-то).
„Бъдещото значение на бурите се крие не само в тяхната физическа интензивност, но и в това колко добре обществата се адаптират чрез устойчива инфраструктура, подобрени прогнози, системи за ранно предупреждение и усилия за смекчаване на климатичните промени“, казва д-р Ото.
За да бъдат ефективни, предупрежденията трябва да са формулирани ясно, да достигат до маргинализираните групи и да отчитат домакинствата, които се нуждаят от активна помощ при евакуация.
„Системите за предупреждение за бури трябва да намаляват уязвимостта, а не само да проследяват опасностите“, се посочва в доклада, който призовава за използването на системи за предупреждение за всички видове уязвимост (AVWS), които „отчитат всички опасности, всички времеви мащаби и всички хора“.
Те биха могли да отчитат всичко – от намалената мобилност поради обществените изисквания за облекло за жените до риска от погрешно тълкуване на картите поради далтонизъм.
В доклада се посочва също, че системите за предупреждение обикновено се фокусират върху вятъра – като пропускат най-големите опасности за живота: наводнения и бурни приливи. Тъй като бурите често набират внезапна сила точно край брега, те могат да бъдат трудни за предсказване. Използването на системи за ранно предупреждение за множество опасности (MHEWS), които отчитат температурата на въздуха, вида на валежите, количеството на валежите, скоростта и посоката на вятъра, заледяването, мълниите и торнадотата, може да помогне.
Макар държавните, общонационални мерки за защита да са от съществено значение за намаляване на опустошенията от бурите, подготовката за бедствия на ниво общност помага да се запълнят пропуските – например когато хората нямат достъп до радио или мобилен телефон.
Застраховката също може да играе решаваща роля след буря. Докато в „Глобалния Север“ тя вече покрива около половината от всички щети, причинени от бури, за много хора в „Глобалния Юг“ тя често е недостъпна или непосилна. Това обикновено забавя усилията за възстановяване и може да доведе до „спирала на бедността“, която продължава поколения наред, предупреждава докладът.
В тези случаи често се налага неформалното споделяне на ресурси да запълни празнините, но ресурсите обикновено се изчерпват при криза.
Освен подобренията в системите за предупреждение и помощ при бедствия, намаляването на емисиите от своя страна би забавило засилването на бурите вследствие на климатичните промени.
