Труд
Автор:
Труд онлайн
Еньовден е един от най-мистичните и древни български празници, който се отбелязва ежегодно на 24-и юни. Този ден, съвпадащ с лятното слънцестоене, е дълбоко вкоренен в езическите традиции и е посветен на слънцето, природата и лековитите билки. Празникът се отбелязва още от времето на древните славяни и траки. Все още се пазят поверията за връзките, които съществуват между слънцето, космическите сили и предстоящата подготовка за зимата.
Нощта преди празника се характеризира с най-голямото тайнство според народните вярвания – звездите слизат най-ниско над земята и даряват билките и цветята с лечебна сила. В средата на Еньовата нощ небето се отваря едновременно за добри и зли сили, морето застива в очакване на светлината и цялата природа тръпне преди изгрев слънце.
С възтържествуването на доброто всеки, който посрещне изгрева на слънцето, се счита за щастливец. Според народното поверие в еньовското утро потича „жива” вода от кладенци и реки и всеки трябва да се наплиска за здраве. Там, където се е окъпало утринното слънце, човек може да намери спасение от злите сили и надежда за бъдното.
Еньовден свързваме предимно с обичая да се берат билки.
През нощта срещу празника билките придобиват голяма магическа и целебна сила, която изчезва с изгрева на слънцето. Затова според преданията по тъмно жени, самодиви и знахари обикалят из полята и берат билки, които след това използват за лекуването на различни болести. А болестите са много и поради тази причина набраните билки трябва да са „77 и половина” — за всички болести и за „болестта без име”. Тези билки след това се използват за приготвяне на билкови чайове, настойки и дори защитни амулети.
Освен Еньовче, други почитани билки, които се берат на празника, са: невен, вратига, комунига, жълт и бял равнец, джоджен, маточина и здравец, както и вечнозелените бръшлян и чемшир.
На сутринта се свива голям еньовски венец от набраните горски цветя и треви. В празничния Еньовски венец непременно трябва да е вплетено Еньовче – царят на билките, което е с най-чудотворна сила. Този венец има много приложения. Едно от поверията е, че всички трябва да се проврат през него за здраве. Други гласят, че хората носят тези венци на главите си или ги закачат в домовете си за защита и добро здраве през цялата година.
Някои използват венците в традиционна практика за гадаене: хвърлят венците върху покрива и посоката, в която падат, се смята, че предсказва бъдещи събития. Очарованието и магнетизма на деня е толкова силно, че подобно на Нова година и на Гергьовден, на Еньовден се гадае за здраве, женитба и плодородие. Нощта е най-потайната и мистериозна нощ през годината и затова се счита, че всяко гадание се сбъдва.
Водата също играе значителна роля в еньовденските празненства. Хората посещават природни извори, реки или езера, за да се изкъпят и изчистят от уроки. Смята се, че това пречистване носи добро здраве и благополучие. В някои региони младите жени изпълняват церемония, наречена “Еньова буля”, при която момиче, облечено като булка, символично се къпе в река или извор, за да се осигури плодородие и богата реколта.
Еньовден бележи и началото на активния земеделски сезон. След него започва жътвата – време на усилен труд и прибиране на реколтата. Затова празникът е свързан не само със здравето, но и с надеждата за плодородие и благополучие.
На този ден своя имен ден празнуват:
Енчо, Еньо, Йоан, Йоана, Йонко, Йончо, Йонка, Ян, Яни, Яне, Яна, Янка, Янко, Яница, Янин, Янина, Янита, Янета, Янис, Яниса, Янимир, Янимира, Янислава, Янизар, Янизара, Янил, Янила, Янилин, Янилина, Янидин, Янидина, Яник, Янек, Янико, Яника, Яно, Яньо, Янчо, Калоян, Ена, Една, Ивет, Даян, Даяна, Деница, Диян/Диан, Дияна/Диана, Деян/Деан, Деяна/Деана, Биляна и имена на билки.
