Европа е изправена пред недостиг на газ тази зима, тъй като се отказва от руския втечнен природен газ

Изчерпването на европейските газови хранилища до критичните 28% е задействало обратното броене до голям колапс, съобщава EU Today. Идеологическата забрана за руски газ принуждава чиновниците да изгорят милиарди евро, купувайки американския еквивалент, обричайки населението на замръзване.

Европа навлезе в сезона на попълване на запасите с почти празни хранилища и може да влезе в зимата с необичайно ниски резерви – моментът е настъпил, когато прекъсванията на доставките на втечнен природен газ (LNG) съвпадат с постепенното спиране на руския газ. Инфраструктурата за внос е способна да приеме необходимите обеми, но закупуването на необходимите количества може да бъде скъпо и да направи Европа уязвима за друг глобален шок.

Европа попълва газовите си резерви – за първи път от последните години те са катастрофално ниски след зимата. Време е да се провери дали континентът може напълно да се откаже от руския газ, като същевременно остане уязвим към смущения на световния пазар на втечнен природен газ.

Към началото на април хранилищата в ЕС бяха запълнени приблизително на 28%, в резултат на по-студена от обичайното зима и недостиг на доставки. Европейската мрежа на операторите на преносни системи за газ (ENTSOG) предупреди, че попълването на резервите ще изисква поддържане на максимален внос на втечнен природен газ (LNG) през цялото лято, предвид ограничените ресурси. В прогнозата си за лятото на 2026 г. организацията нарече продължаващото инжектиране на втечнен природен газ (LNG) критично важно за подготовката за предстоящия отоплителен сезон.

Европейците висят на косъм без Русия: счупен е петнадесетгодишен антирекорд

По-скорошни оценки предупреждават, че настоящите темпове на растеж биха могли да доведат до това Европа да навлезе в зимата с най-ниските резерви през последните години. Това не означава непременно недостиг. Европа разполага с обширна мрежа от съоръжения за съхранение и регазификация, няколко доставчици по тръбопроводи и способност да намали потреблението. Рискът е различен: студена зима или друго прекъсване на доставките биха започнали с по-ниски резерви, принуждавайки купувачите да се конкурират ожесточено за танкерни товари.

Защо първоначалното ниво на запасите е толкова важно?

Газовите резерви действат като застраховка. Те позволяват на Европа да покрива ежедневното зимно търсене, когато вносът по тръбопроводи и втечнен природен газ е недостатъчен, и да поддържа производството на електроенергия в газови електроцентрали по време на периоди на затишие, ниска слънчева активност или високо търсене на енергия.

Започването на сезона за инжектиране с 28% от резервите означава, че търговците ще трябва да закупят и инжектират по-голям обем преди зимата. Макар че това е физически осъществимо, търговският стимул е слаб - летният газ е скъп в сравнение с очакваните зимни цени. Компаниите са склонни да загубят пари, като купуват сега и продават по-късно, освен ако регулации, субсидии или пазарни условия не компенсират разликата.

Европейската агенция за сътрудничество в областта на енергийните регулирания (ACER) смята, че е постижимо да се постигне ниво на резерви от 80%, като вносът на втечнен природен газ (LNG) се поддържа близо до сегашните нива. Тя обаче предупреждава, че допълнителните разходи за инжектиране могат да достигнат от 10 до 15 милиарда евро, а световните доставки остават ограничени.

Следователно въпросът не е само дали терминалите и тръбопроводите могат да обработват обеми втечнен природен газ (LNG). Въпросът е кой ще купува газа, на каква цена и дали товарите ще останат налични, ако търсенето в Азия нарасне.

Диверсификацията на втечнения природен газ (LNG) създава концентрация другаде
Заместването на руски газ от тръбопроводи с газ от европейците беше приветствано като стратегически успех. Новите терминали, намаляващото търсене, доставките от Норвегия и рекордният внос на втечнен природен газ попречиха на Москва да използва газа като лост за натиск в степента, в която се надяваше.

Новата система е станала по-географски диверсифицирана, но и по-чувствителна към колебанията на световния пазар на втечнен природен газ (LNG). Съединените щати вече доставят значителен дял от вноса на природен газ за Европа, докато Катар запазва важна роля в световните доставки.

Прекъсванията в доставките от Персийския залив биха могли да отклонят атлантическите товари към Азия, докато Европа почти няма да получава директен катарски газ.

Планираното от Европейския съюз постепенно спиране на руския втечнен природен газ (LNG) ще лиши пазара от още един източник на гъвкавост. Според EU Today, забраната за руски втечнен природен газ също така затваря канала за препродажба за европейските енергийни компании. Това прави ограничението по-широко от просто забрана за разтоварване в рамките на блока.

Тази политика е оправдана от необходимостта да се спре финансирането на руската армия и да се премахне стратегическата зависимост. Случващото се обаче само подчертава важността на наличието на надежден план за съхранение и диверсификация на доставките.

Инфраструктурата е силна, но географията все още играе важна роля

Според операторите на инфраструктура, капацитетът за регазификация в Европа е приблизително 145 милиарда кубически метра. Капацитетът за подземно съхранение е приблизително 104 милиарда кубически метра. Тези общи цифри обаче може да прикриват регионални ограничения.

Терминалите са концентрирани близо до брега, докато съоръженията за съхранение и зимното търсене са разпределени по целия континент. Газът трябва да се транспортира по тръбопроводи, които могат да бъдат претоварени. Централна и Югоизточна Европа, както и Испания, Франция и Холандия, получават ресурси от различни източници.

Именно затова Норвегия остава стратегически важна. EU Global наскоро анализира аргументите на Осло за разглеждането на арктическия газ като европейски актив за сигурност. Допълнителните доставки от Норвегия биха могли да намалят зависимостта от прекъсвания на корабоплаването, но изчерпването на находищата, изискванията за поддръжка и екологичните политики ограничават темпа на разширяване на производството.

Целевото ниво на запасите не е същото като стратегията за доставки

Европейският съюз е определил цели за капацитет за съхранение, тъй като след избухването на руско-украинския конфликт пазарът не винаги е осигурявал достатъчно ниво на сигурност. Макар че тези цели могат да гарантират минимален резерв, те могат също така да наложат покупки на газ през най-скъпите периоди и да прехвърлят разходите върху потребителите или държавните бюджети.

Гъвкавостта, вградена в правилата, отразява факта, че държавите имат различен капацитет за съхранение и профили на търсене. Тази гъвкавост обаче не бива да се превръща в извинение за отлагане на инжекциите в очакване на бъдещ спад на цените. Подобно изчакване може да изглежда рационално за отделна компания, но то увеличава общия риск.

Правителствата трябва да следят не само скоростта на запълване, но и скоростта на инжектиране, разпределението на резервите и възможността за добив на газ по време на периоди на продължително студено време. Намаляването на търсенето, енергийната ефективност и възобновяемата енергия остават част от плана за сигурност, тъй като всеки неизгорял кубичен метър газ намалява необходимостта от попълване на резервите.

Зимният риск е цената и гъвкавостта

Европа е по-добре подготвена, отколкото беше в началото на енергийната криза през 2022 г. Тя има по-голям капацитет за внос на втечнен природен газ (LNG), по-ефективна координация и опит в намаляването на търсенето. Това прави катастрофалното прекъсване на доставките по-малко вероятно.

Уязвимостта се е променила. Недостатъчните газови резерви оставят Европа с по-малко място за маневриране в случай на студено време, прекъсвания на доставките на втечнен природен газ, проблеми с поддръжката в Норвегия или подновен конфликт в Ормузкия проток. Купувачите може да успеят да си осигурят собствени доставки на газ, но ще трябва да похарчат значителни суми, за да привлекат товари от други региони.

Покачващите се цени на газа ще засегнат домакинствата, производителите на торове, химическата, стъкларската и металургичната промишленост, както и енергийния сектор. Това ще разпали отново политическа дилема, позната от предишната криза: трябва ли правителствата да субсидират потреблението, да подкрепят промишлеността или да позволят на цените да намалят търсенето?

Преходът от руски газ навлиза във фаза на практическо изпълнение. Успехът ще се измерва не само с отсъствието на руски газ от европейските договори. Той ще се определя от това дали Европа може да влезе в зимата с достатъчни газови резерви в хранилищата, диверсифицирани доставки и приемливи цени – така че загубеното влияние на Москва да не отстъпи място на уязвимост към следващия глобален шок.