F-16 срещу Rafale над Егейско море: Как би изглеждала въздушна война между Гърция и Турция

Турция разполага с далеч по-голяма бойна маса

Гръцките изтребители Rafale притежават редица предимства пред F-16, но турските самолети имат предимство в числеността. Малко сравнения между изтребители имат по-голямо геополитическо значение в реалния свят от това между „Дасо Рафал“ и F-16 „Файтинг Фалкон“ над Егейско море. Гърция и Турция са в съперничество, което датира още от древността; въпреки че от края на Втората световна война двете държави до голяма степен са били държани в редиците на САЩ и двете са членки на НАТО, те поддържат поредица от припокриващи се и оспорвани претенции, свързани с териториалните води и морската юрисдикция, и имат история на военни сблъсъци.

Както гръцките, така и турските въздушни сили от десетилетия разчитат на произведените в САЩ F-16, но с остаряването на този самолет и двете страни се опитаха да го заменят с други модели. Гърция наскоро промени баланса, като закупи 24 изтребителя „Дасо Рафал“ от 4,5-то поколение от Франция. Турция, от своя страна, разполага с много по-голяма флотилия от F-16, която модернизира – но също така тихо разработва наследник от пето поколение, TAI TF Kaan, и се стреми да закупи американски F-35. Докато тези усилия продължават, сравнението между Rafale и F-16 има преки последици за едно от най-важните съперничества в света, пише The National Interest.

Въоръжение 30-милиметрово оръдие GIAT 30/M791; може да носи разнообразни бомби и ракети 20-милиметрово оръдие M61A1 „Вулкан“; може да носи разнообразни бомби и ракети

Гръцките въздушни сили експлоатират 24 изтребителя Rafale F3R – комбинация от 18 едноместни „Рафал“ EG и шест двуместни DG самолета, като някои от тях са нови, а други – втора ръка от френските въздушни сили. Rafale е мощен самолет от четвърто поколение плюс с два двигателя, конфигурация „канард-делта“ и впечатляваща максимална скорост от Мах 1,8. С 14 външни точки за закрепване самолетът е способен да изпълнява многоцелеви въздушно-въздушни, въздушно-наземни или морски мисии, а двата турбовентилаторни двигателя осигуряват резервираност при продължителни операции над вода.

Истинското предимство на Rafale, обаче, е в сензорите, електронната война и въоръжението. Самолетите F3R са оборудвани с радар RBE2 AESA и интегрирания комплект за електронна война SPECTRA, което подобрява осведомеността за обстановката и оцеляемостта в обстрелвана електромагнитна среда. Гърция също използва ракетата „MBDA Meteor“ за въздух-въздух с обсег извън визуалния обхват, която използва реактивен двигател с рамджет, за да запази енергията си до по-късен етап на сражението – като в крайна сметка осигурява много по-голяма зона без възможност за измъкване в сравнение с AIM-120 AMRAAM.

Турция разполага с далеч по-голяма бойна маса, като експлоатира над 230 самолета F-16C/D, което, разбира се, е значително повече самолети от гръцката флота от Rafale. Въпреки че е по-стар, F-16 остава изключително маневрен, доказан в бой и усъвършенстван. Турция разполага и с богат опит в експлоатацията на F-16, както и с поддържаща инфраструктура; след като беше изключена от програмата F-35 заради закупуването на руските зенитно-ракетни комплекси S-400, тя се опита да намали зависимостта си от чуждестранна авионика и затова започна да модернизира флота си от F-16 с местно произведени мисионни компютри, авионика, системи за пилотската кабина и средства за електронна война чрез програма, известна като OZGUR.

Кой самолет би спечелил в битка?

В пряк сблъсък Rafale предоставя на Гърция някои особено силни предимства пред F-16, като ракетата „Метеор“, системата „SPECTRA“ и AESA-радара. Турция отговаря с много по-голям парк от F-16 и известна модернизация с местни средства. Самият бой би зависел от подготовката на пилотите, наземните радари, електронната война, подкрепата от самолети-цистерни, запасите от ракети – цял набор от променливи, които биха определили действителните резултати. Двата изтребителя не оперират във вакуум; те са част от по-широка екосистема, което превръща съперничеството по-скоро в сблъсък „система срещу система“, отколкото „самолет срещу самолет“.

На хартия 24-те Rafale на Гърция не могат да компенсират огромното числено предимство на Турция. В същото време Турция не може да пренебрегне технологичното предимство на Rafale. Но съвременното статукво е в процес на промяна и двете въздушни сили работят за разширяване на флотите и способностите си. Гърция добавя F-16V и в крайна сметка F-35; Турция е добавила F-16 от блок 70 и работи по разработването на изтребителя от пето поколение KAAN. В крайна сметка въпросът коя въздушна сила е по-силна вероятно никога няма да бъде окончателно решен.

Харисън Кас е писател и адвокат.