Морското съперничество в Егейско море: С какви флотове разполагат Гърция и Турция?

Турция има явно количествено предимство

Въпреки своя формален „съюз“, Гърция и Турция се възприемат взаимно като съперници в Източното Средиземноморие – и двете страни предприеха мащабно разрастване на военноморските си сили с цел да възпрат другата. Гърция и Турция са съюзници в НАТО, но същевременно са дългогодишни стратегически съперници, въвлечени в постоянен спор относно териториалните води в Егейско море, оспорваното въздушно пространство, морските граници и конкуриращите се претенции в Източното Средиземноморие. В подготовка за евентуален военен конфликт, и двете държави са инвестирали значителни средства в модернизация на военноморските си сили, превръщайки се в едни от най-мощните морски сили в Европа, пише The National Interest.

Днес Турция има явно количествено предимство по отношение на числеността на своите военноморски сили и флота. Това не е изненадващо – Турция е по-голямата от двете държави, с население осем пъти по-голямо от това на Гърция и територия, приблизително шест пъти по-обширна, като освен това разполага със солидна национална корабостроителна индустрия. Гърция обаче съвсем не е за подценяване; тя залага на придобиването на военни кораби и подводници, произведени в Европа, което вероятно ѝ осигурява качествено предимство в евентуален сблъсък с източната ѝ съседка. Трудно е да се прецени на пръв поглед кой флот е по-„мощен“ или коя от двете страни би надделяла в един евентуален конфликт в Източното Средиземноморие. 

Въпреки че турският флот е малко по-голям от гръцкия, а гръцкият е малко по-напреднал технически от турския, двата военноморски флота си приличат значително по своя състав – и двата оперират с подобна комбинация от фрегати, корвети и дизел-електрически подводници. И двете държави използват фрегати от типа MEKO (германска разработка), доставени от Германия през 90-те години на XX век. Турция разполага и с няколко фрегати американско производство от клас „Оливър Хазард Пери“ – придобити около десетилетие след като ВМС на САЩ извеждат от експлоатация последните си кораби от този клас. От своя страна, Гърция разчита на остарелите фрегати от клас „Ели“ (Elli), създадени на базата на нидерландския проект „Кортенар“ (Kortenaer).

Турция притежава и още един капацитет, какъвто липсва на Гърция – TCG Anadolu, голям десантен кораб, способен да оперира с хеликоптери и безпилотни летателни апарати. Този боен кораб нарежда Турция сред 15-те държави в света, разполагащи със самолетоносачи (макар и в по-малък мащаб). Гърция, от друга страна, няма особена нужда от самолетоносач; тя контролира стотици малки острови из цяло Егейско море, които могат да служат като де факто стационарни самолетоносачи, което прави един плаващ такъв донякъде излишен.

Местната индустрия е важен елемент от военноморската мощ и в това отношение Турция има явно предимство пред Гърция. Нейната програма за корабостроене MILGEM е в основата на плана на страната за модернизация на морските сили. Корветите от клас „Ада“ (Ada) и фрегатите от клас „Истиф“/„Истанбул“ (Istif/Istanbul), произведени в Турция, са доказателство за нарастващите възможности на Анкара в корабостроенето. Освен това, по-новите турски бойни кораби са оборудвани с оръжия и електроника собствено производство, включително противокорабни ракети „Атмаджа“ (Atmaca). А корабът „Анадолу“ (Anadolu) – построен в Турция и въведен в експлоатация през 2023 г. – осигурява на страната способности за десантни превози и операции с хеликоптери и дронове.

Гърция, която не разполага с толкова голям брой корпуси, колкото Турция, е поставила акцент върху придобиването на технологично усъвършенствани бойни кораби, за да компенсира численото и индустриалното предимство на съседката си. Най-новите и модерни плавателни съдове на Гърция са фрегатите от клас „Кимон“ (Kimon), изградени по френски проект (клас FDI). Първият кораб, HS Kimon, е доставен през декември 2025 г., а вторият – HS Nearchos – през октомври 2026 г. Корабите от клас FDI са оборудвани с модерния радар Thales Sea Fire (тип AESA) и разполагат с 32 клетки за вертикално изстрелване на зенитни ракети „Астер“ (Aster), което значително подобрява способностите на гръцкия флот за противовъздушна отбрана.

Егейско море се характеризира с хиляди острови,

тесни проходи и морски подстъпи, които могат да бъдат обект на оспорване. Що се отнася конкретно до Гърция, тези условия са благоприятни за кораби, въоръжени с ракети; за системи за наблюдение; за сили, действащи в близост до приятелски бази; както и за дизел-електрически подводници. Последните могат лесно да се скрият в крайбрежните води и да оперират почти безшумно в продължение на дни, преди да устроят засада на нищо неподозиращи противници.

Гърция е наясно, че може да използва островната си география, за да затрудни турските военноморски операции, докато Турция знае, че може да се възползва от своята обширна брегова линия. Извън Егейско море, в по-широкия регион на Средиземноморието, Турция има леко предимство благодарение на по-големия си флот и способностите си за провеждане на десантни операции – макар че нито една от двете страни не е непременно в позиция да установи безспорен контрол над региона.

Като цяло, Турция има предимства пред Гърция – особено по отношение на разнообразието на флота, индустриалния капацитет и способността да проектира сила отвъд непосредствените си брегове и регион. Гърция обаче се опитва да противодейства на съперника си чрез модерни фрегати за противовъздушна отбрана и безшумни подводници, като същевременно се възползва от географските предимства, произтичащи от големия брой острови. Разбира се, оценката на това съперничество е по-сложна от простото преброяване на плавателните съдове, тъй като всеки от двата флота е оптимизиран за различни стратегии: Гърция – за отбрана и възпиране в Егейско море; Турция – за контрол над моретата в региона и проектиране на сила.

Харисън Кас е писател и адвокат, чиято дейност е фокусирана върху националната сигурност, технологиите и политическата култура.