Геополитически фантазии

Дано все пак някакъв акъл ни е останал, за да дръпнем аварийната спирачка преди да се сринем в бездната на историята 

Керванът е бърз колкото най-бавната камила, иначе не е керван. Конвоят се движи със скоростта на най-слабия кораб. Група хора е умна колкото най-глупавия си член. И сектата от Петрохан е тъпа колкото най-фанатичния си следовник. Това са принципи, извлечени от опита, за пренебрегването на които се плаща кървава цена. С много животи се плаща в добрия случай, а в лошия жертвите са милиони. Особено унищожителна е вярата в революционния плам и в силата на масите под вещото командване на слабообразовани негодници. Тази вяра е троцкизъм в чистия му вид като еманация на геополитическите фантазии на недоучени семинаристи. И не е да няма литература по въпроса. Има достатъчно, не са само трудовете на интернационалиста Лев Давидович Бронщайн, известен още като Троцки.

От 1917 та чак до 1922 г. троцкистите и ленинистите в Русия чакат неминуемата победа на всемирната революция, която съществува само в болните им мозъци. До 1941 г. сталинистите вярват, че война с Хитлер е невъзможна, защото германските работници и селяни няма да се бият с братята си на Изток. През 1961 г. кукурузниците на Хрушчов вярват, че комунизмът ще настъпи само след 20 години. До август 1991 г. последните ръководители на СССР вярват, че съветските народи няма да допуснат срив на нерушимия съюз, който са подкрепили на референдум. Веднага след срива на нерушимия мастодонт в Руската федерация вярват, че нефелният Съюз на независими държави ще замести СССР под алкохолизираното ръководство на същата тази федерация. През 2022 г. путинистите вярват, че в резултат на Специалната им военна операция режимът в Киев ще рухне и украинците ще ги посрещнат с цветя и рози, а не с дронове и снаряди както се оказа.

Троцкизмът се роди в Русия, но за съжаление не умря там. През 1989 г. на Запад повярваха в края на историята и в неминуемата победа на либерализма точно когато светът се хвърли в бобслея на същата тази история и днес няма и най-малката идея как да се върне в нормалността. В началото на 2026 г. неотроцкистките идеи в САЩ прескочиха от дементното  ръководство на Демократическата партия върху Републиканската. Че и върху движението МАГА прескочиха, което почти беше изхвърлило мъжете от женските спортове, а това е безспорен успех. Но там нещата се закучиха, а Върховният им съд започна да се оглежда за посоката на вятъра.   

През същата година президентската администрация си повярва, че след като Израел и САЩ ударят Иран и избият ръководството му, иранският народ ще ги посрещне като освободители. Досущ като в розовите илюзии на руския управляващ елит относно Украйна само четири години по-рано. Не стана точно така и даже съвсем не стана и това е разбираемо за повечето хора, дори за тези със специални образователни потребности. Революционният плам беше в главите на ръководството на Белия дом, но не сред иранския народ, който още не се беше съвзел от бруталното потушаване на опита за сваляне на аятоласите. 

А и хората се сплотяват при атака отвън, особено ако тази атака убива децата им. На власт дойде синът на убития аятолах и той се оказа не много приятелски настроен към американците и израелците, които току-що бяха убили баща му, жена му и децата му. Впрочем не е сигурно, че е дошъл, но пък се знае, че военните там взеха властта и вече искат репарации от първата военна суперсила САЩ. Това разбира се е смешно, но не е ли също толкова смешно да се искат репарации от втората военна суперсила Русия? Която е най-голямата ядрена такава? За капак САЩ поискаха Иран безусловно да се предаде, а той надменно отказа. За симетрия Русия поиска Украйна да се изтегли от целия Донбас и също за симетрия Украйна отказа. Не че двете неща са невъзможни, но цената е неприемлива. Впрочем, в гражданските войни милост няма. Не че в другите много има.

Геополитическите фантазии на троцкистите по света изглеждат неизтребими. Ако наистина е така, този свят няма да оцелее, или поне в този си вид няма. Само в моя лайфтайм населението на Земята се увеличи повече от четири пъти. Дали това е причината за иначе необяснимото слабоумие на почти всички днешни световни лидери, е трудно да се каже. Дано все пак някакъв акъл ни е останал, за да дръпнем аварийната спирачка преди да се сринем в бездната на историята и тя наистина да свърши. А как после ще обръщаме посоката на счупения влак, на който всички сме се накачили - нямам представа. Но можем и да успеем с Божията помощ. Е, ще бъдем не толкова много и няма да сме ние, но все пак ще сме хора. С несъвършения си естествен интелект и с фантазиите, с които се докарахме дотук.