Георги Близнашки, професор по конституционно право и бивш служебен премиер, пред „Труд news“: Конституцията от 12 юли 1991 г. изведе България в нова политическа орбита на международната арена

Тя е суверенно политическо решение на българската нация

Тъмните облаци на авторитаризма вече се струпват на конституционния хоризонт

На 12 юли 1991 г. Седмото Велико Народно събрание прие Конституцията на Република България. Това е първата нова Конституция, приета в страна от бившия социалистически блок след демократичните промени, започнали в края на 1989 г. Тя бе подписана от 309 от общо 400 народни представители, а впоследствие към тях се присъединяват още четирима депутати. Под документа не положиха подпис общо 87 народни представители, сред които 37 представители на радикалното крило на СДС, депутатите от ДПС, както и отделни представители на БЗНС „Никола Петков“ и независими народни представители. Какво е значението на Основния ни закон за развитието на България през последните 35 години, кои са неговите противници и нарушители - по тези въпроси разговарям с професора по конституционно право и бивш служебен премиер Георги Близнашки, водещ експерт при подготовката и приемането на Конституцията от 12 юли 1991 г.

- Навършиха се 35 години от приемането на новата Конституция на България. В какво време бе създадена тя, имаше ли някакви образци, от които се водеха създателите ù, професор Близнашки?
- 35-годишнина на Конституцията е повод за сериозен размисъл. Благодарение на нея България стана конституционна демокрация и се присъедини отново към кръга на цивилизованите европейски държави, в които висшите ценности на националната общност са свързани с човешкия живот и правата на човека. Принципите на народния суверенитет и разделението на властите залегнаха в основите на новото държавно устройство. Тази Конституция ознаменува прехода към демократично управление и свободно гражданско общество. В ранната фаза на прехода, когато доминираше политическата конфронтация по оста „комунизъм“ - „антикомунизъм“, се наблюдаваше „високо напрежение“ в политическия живот на страната. Но заедно с това съществуваше и относително равновесие на политическите сили. При това основните политически партии и движение, които излязоха на сцената на историята, се надпреварваха да демонстрират своята ангажираност с демократичните ценности и заедно с това се стремяха да търсят и постигат възможно най-широко политическо съгласие във Великото народно събрание. Доколкото Българската конституция от 12 юли 1991 г. бе една от първите посткомунистически конституции в Централна и Източна Европа, дотолкова интересът на международната общност към дейността на Великото Народно събрание беше огромен. Влиятелен политически наблюдател като Андрю Арато отбелязва, че в България се „следваше една образцова процедура, довела до съставянето на един добър проект“. Впоследствие много ласкава оценка за нашата конституция даде крупният френски конституционалист проф. Морис Дюверже, който подчерта, че никога не се е съмнявал в „конституционната мъдрост“ на българския народ. Показателно е обстоятелството, че редица идеи и принципи, формулирани в България, намериха място в конституциите на редица други нови демокрации от Централна и Източна Европа. При подготовката на проекта за нова конституция на страната се използваха редица чужди конституции, сред които най-голям интерес предизвикваше относително новата по онова време Испанска конституция от 1978 г. (от нея напр. бе заимствана формулата за „крайбрежната плажна ивица като изключителна държавна собственост“). Проведени бяха консултации с водещи конституционалисти и политически мислители като Робер Бадентер („благословил“ идеята за обвяване на българския като официален език на републиката), Пиер Аврил и Оливие Дюамел, които дадоха ценни разяснения относно съвременния „рационализиран“ парламентаризъм, както и Бърнард Сийгън (изготвил американска версия за българска конституция в рамките на проекта Ран - Ът) и Хуан Линц, подкрепил категорично възприемането на парламентарната форма на управление в България (по онова време той вече бе публикувал своята знаменита статия „Опасностите на президенциализма“ във влиятелното списание Journal of Democracy). Във всеки случай подготовката на конституционния проект беше изцяло и напълно българско дело. В този смисъл приемането на новата конституция, съчетала националната традиция и най-новите тенденции в европейския конституционализъм, беше акт на една суверенно политическо решение на българската нация. Стремежът на бащите учредители от онова време бе да се положат основите на една суверенна демокрация в България.

- Президентът Желев съжаляваше, че не сме направили първо икономическите промени, които след това да бъдат закрепени конституционно. Коментирайте това?
- Това са разсъждения с „късна дата“, направени тогава, когато се подлагаше на критика забавянето на реформите в България към средата на 90-те години. По онова време бащата на идеята за приватизация Милтън Фридман вече беше отправил своя знаменит призив към източноевропейците: „Приватизирайте, приватизирайте, приватизирайте!“. Самият той в последното си интервю преди смъртта си (2006), разочарован от „шоковата терапия“ и проявите на тежка корупция при раздържавяването на собствеността, споделя, че е трябвало да даде друг съвет, а именно: да се започне с изграждането на правовата държава. Без легитимни политически институции и устойчива институционална рамка в страна като България, където страстите лесно вземат връх над здравия разум, страната трудно би могла да бъде преведена през „долината на сълзите“ (по думите на Ралф Дарендорф), когато се предприе мащабното преразпределение на националното богатство, което в редица случаи граничеше с пладнешки грабеж. Оттук и всеобщото горчиво усещане за индивидуална и социална несправедливост в нашето общество, което спорадично поставя на изпитание конституционни правов ред в България.
 
- Противниците нарекоха Конституцията Дертлилова, 39 депутати от СДС обявиха гладна стачка срещу приемането ù?!
- Всяко велико дело има както своите поддръжници, така и своите опоненти. В аналите на историята обаче остава записан със златни букви фактът, че на 12 юли 1991 г. с огромно мнозинство 7 ВНС прие действащата и до ден днешен демократична Конституция на Република България. По този начин страната скъса със своето тоталитарно минало и ориентира своето развитие към изграждането на демократична, социална и правова държава. Още при откриването на дейността на ВНС във Велико Търново на 10 юли 1990 г. д-р Желю Желев формулира неговата основна мисия, а именно: да приеме „демократична конституция, която да сложи край на тоталитарната система и да възстанови парламентарната демокрация в нашата страна“. А в една от своите речи блестящият оратор д-р Петър Дертлиев формулира тезата, че свободна и демократична България „трябва да се управлява с таланта на цялата нация“. В крайна сметка Великото народно събрание изпълни своята отговорна и благородна мисия. Цяла плеяда са народните представители по един или друг начин внесоха своя принос и съответно повлияха върху крайния резултат от дейността на ВНС. Добре известно е, че големият български поет Валери Петров редактира текста на преамбюла на конституцията, като опрости изложението и предаде вътрешен ритъм на речта. Това, което остана скрито от обществеността беше обстоятелството, че ентусиазиран от похвалите, които получи (напълно справедливо между другото), той предложи да „мине“ с писалката си през основния конституционен текст, за да го направи по-достъпен и разбираем, но предложението му беше деликатно отклонено.

- Гиньо Ганев казваше, че Конституцията не е юзди, а шпори, как тълкувате тази мисъл на Човека-парламент?
 - По онова време г-н Гиньо Ганев беше председател на Конституционната комисия и по тази причина той се явяваше и основен докладчик на комисията пред пленума на ВНС. Неговият политически такт и неповторимо чувство за хумор позволяваха да се преодоляват и най-острите разногласия и да се намират компромисни решения по най-сложните и привидно „неразрешими“ политически проблеми. Ораторското майсторство на Гиньо Ганев раждаше спонтанни сентенции и афоризми, Те впоследствие намериха място в няколко красиво оформени тома, които отдавна са се превърнали в библиофилска рядкост. Г-н Гиньо Ганев беше измежду онези малцина политически дейци, които си даваха сметка за историческата значимост на събитията от учредителния период, както и че конституцията е документ, обърнат към бъдещето. В определен смисъл конституцията не само дисциплинира политическия живот, но но и ускорява неговото развитие. Няма съмнение, че напредничавата Конституция на България от 12 юли 1991 г. изведе страната в нова политическа орбита на международната арена. Още през следваща 1992 г. България беше приета за член на Съвета на Европа, а по-късно се присъедини най-напред към НАТО (2004), а след това и към Европейския съюз (2007). Пред България се откриха нови хоризонти за нейното бъдещо развитие.
 
- На няколко пъти бяха извършени конституционни промени. Кои от тях бяха удачни и кои не?
 - Предприетите през годините конституционните промени бяха свързани най-вече с присъединяването на България към Европейския съюз. Това бяха по общо правило необходими промени, направени по един сдържан и консервативен начин. В случая се прояви далновидност с оглед ситуацията в самия Европейски съюз, където Конституционният договор (подготвен от Конвента за бъдещето на Европа) беше отхвърлен през 2005 г. в резултат на негативните референдуми във Франция и Нидерландия. Необходимо е да се напомни, че през втората половина на 90-те години започнаха атаки срещу националната ни конституция, като чужди централи правеха внушения за наличието на „конструктивни дефекти“ и се отправяха призиви за „връщане обратно на чертожната дъска“. Държавният департамент на САЩ и в частност посланикът Уилям Монтгомери настояваха за отпадането на забраната за създаване на партии на етническа и верска основа, но политическият елит на страната не се поддаде на внушенията и в крайна сметка отстоя националните интереси.
 
- Какво е Вашето мнение за т. нар съдебна реформа? Трябва ли прокуратурата да бъде извадена от нея, както настояват някои? 
- Съдебната реформа у нас тръгна в погрешна посока още през 2015 г. Вместо да се рационализира организацията и дейността на съдебната власт, се направиха опити системата да се политизира, а прокуратурата да бъде поставена под контрола на „силните на деня“. Тенденцията към политизиране на съдебната власт се наблюдава както в Европа, така и в САЩ, където нещата отдавна са излезли извън контрол. В европейското правно пространство се изхожда от постулата, че съдебната власт трябва да остане извън политиката, а евентуалното политизиране се порицава като най-тежка форма на корупция. Всъщност реформата от края на 2023 г., предприета от т. нар. сглобка, беше имитация на реформата на Джорджа Мелони в Италия, ориентирана към разделяне на съдиите от прокурорите. В България съдебната реформа бе анулирана от Конституционния съд на формално основание през 2024 г., тъй като се прие, че обикновеното Народно събрание е прекрачило пределите на своите правомощия, докато в Италия аналогичната реформа бе отхвърлена по същество на национален референдум през март т. г. Хората излязоха на площадите, като скандираха „Да живее Конституцията“ и пееха Bella Ciao - химна на антифашистката съпротива от времето на Втората световна война. Там хората добре знаят и помнят, че прокуратурата е била част от изпълнителната власт именно през фашистката диктатура на Бенито Мусолини. В България не може да се говори за прояви на неофашизъм, но става дума за един остатъчен сталинизъм, изповядван от среди, свързани с т. нар. паралелна държава. Повечето от тези хора са на преклонна възраст, но живеят със спомена за „доброто старо време“, когато прокуратурата стриктно е изпълнявала указанията на ръководната фактори в държавата. Спорадично един или друг нахакан адвокат или пропаднал политик се появява на телевизионния екран, за да ни напомни, че прокуратурата трябва най-сетне да бъде извадена от съдебната власт и да бъде поставена в подчинени на изпълнителната власт. Всичко това се представя за „дълбока“ съдебна реформа.

- Вие много пъти сте обвинявали Румен Радев, че като президент нарушава Конституцията. Кой е най-фрапантният случай на подобно нарушение?
- В началото хранех известни илюзии по повод на този човек, но те бързо се разсеяха и си дадох сметка, че си имаме работа с типичен представител за неговото съсловие, обкичено с пагони и лампази. Той се оказа едноизмерен човек с авторитарни склонности и нагласи, чието разбиране за политика се свежда до воденето на военни действия с цел унищожаването на врага. Президентът Румен Радев така и не можа да влезе в ролята си на обединител на нацията, който осъществява политически арбитраж за преодоляване на конфликтите между разделените власти. Точно обратното: той се стремеше да изостря всяка кризисна ситуация, като със своите изказвания постоянно наливаше масло в огъня. Преди време хора от неговия антураж започнаха да повтарят с настървение принципно погрешната теза на един от обичайните псевдопрофесори, намерила израз във въпроса: „Къде в Конституцията пише, че президентът трябва да обединява нацията?“ Този нещастен човечец беше произведен в чин „член кореспондент“ и получи назначение в Конституционния съд. Именно разделението на нацията и насъскването на хората едни срещу други е неговото най-тежко конституционно нарушение. Размахването на юмруци по площадите дойде да илюстрира неговото изцяло погрешно разбиране за ролята на един държавен глава в контекста на на парламентарната форма на управление. Стигна се дотам президентът на републиката да дава воля на чувствата си и да квалифицира национални политически лидери като „мутри“, „шарлатани“ и прочие и прочие. По едно време се усети, че е пресолил чорбата и започна да говори за „единение на нацията“, но гласът му остана глас в пустиня. Омразата към опонентите и тяхното обругаване стана норма за поведение в националния политически живот. Избран за министър-председател, Румен Радев заяви, че не се стреми към еднолична власт, но неговите ментори от задкулисието вече обнародваха своите планове и сценарии за провеждане на Национална кръгла маса и свикване на Осмо Велико народно събрание, което да установи ако не президентска, то поне полупрезидентска форма на управление. Тъмните облаци на авторитаризма вече се струпват на конституционния хоризонт на България, остава да се види накъде ще задухат политическите ветрове.

Георги Близнашки е роден е на 4 октомври 1956 г. Възпитаник е на Първа английска езикова гимназия в София. Завършва “Право” в Софийския университет “Климент Охридски” през 1982 г. След защита на дисертация на тема “Постоянните комисии на Народното събрание” през 1988 г., получава научната степен “кандидат на науките” (днес “доктор”). Има специализации във Великобритания и Русия. Владее свободно английски и руски език. Преподавател е в Юридическия факултет на СУ: асистент (1983), доцент (2003), професор (2009) по конституционно право. Преподава и в Нов български университет, Варненски свободен университет “Черноризец Храбър” и ЮЗУ “Неофит Рилски” (Благоевград). През първата половина на 90-те години Георги Близнашки е бил експерт към Националната кръгла маса, водещ експерт към Конституционната комисия на Великото народно събрание и народен представител в 36-то Народно събрание. През 2004-2005 г. е експерт към Комисията за изменения и допълнения в Конституцията на Република България, образувана от 39-то Народно събрание. В периода 2005-2009 г. е народен представител в 40-то Народно събрание, член на Комисиите по образование и наука и по европейските въпроси. През февруари 2014 г. оглавява Инициативния комитет за произвеждане на референдум за изборна реформа. Автор е на повече от 70 научни трудове на конституционно-правна тематика - монографии, студии и статии. Ръководи организацията на БСП в София в началото на 90-те години. Бил е член на Висшия съвет на БСП. Като представител на Коалиция за България е наблюдател (26 август 2005 - 31 декември 2006) и депутат (1 януари - 5 юни 2007) в Европейския парламент, където е член на Конституционната комисия и на Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите. През февруари 2014 г. оглавява Инициативния комитет за произвеждане на референдум за изборна реформа. На 7 март същата година Националният съвет на БСП прекратява членството му в партията “за уронване престижа на партията, системно нарушаване на уставните норми, състоящо се в публични изявления и действия срещу партийната политика и партийните решения и за саботиране на обществената подкрепа на решенията на партийните органи в полза на друга политическа сила”. С указ на президента Росен Плевнелиев е назначен за служебен министър-председател на България от 6 август 2014 до 7 ноември 2014 година. За любим свой български държавник Близнашки смята Петко Каравелов, два пъти министър-председател на страната. За него той е написал и книга “Петко Каравелов и Българската конституция”, издадена през 2011 г.