Труд
Автор:
Елена Симеонова
Японските 12 000-тонни кораби Aegis обещават по-силна противоракетна отбрана, но могат да концентрират риска по начини, които наподобяват минали военноморски неуспехи, пише Asia Times.
Миналия месец Naval News съобщи, че Министерството на отбраната на Япония е потвърдило, че строителството на два кораба, оборудвани със система Aegis (ASEV), е навлязло в основната производствена фаза след успешното полагане на кила на двата корпуса в големи местни корабостроителници.
Програмата, която се очерта като морска алтернатива на отменената система Aegis Ashore, представлява значителна инвестиция в архитектурата на японската противоракетна отбрана.
Тази концентрация на възможности в малък брой висококачествени платформи отразява повтаряща се дилема в морската война: дали по-голямата мощност в по-малко корпуси засилва възпирането или води до катастрофални загуби.
Първият корпус беше положен в корабостроителницата на Mitsubishi Heavy Industries в Нагасаки през юли 2025 г., а вторият - в съоръжението Исого на Japan Marine United през февруари 2026 г. Тези важни етапи бележат промяна към постоянно покритие на японския архипелаг с противоракетна отбрана от морето.
Планирано за въвеждане в експлоатация през 2028 и 2029 г., 12 000-тонните кораби – с дължина приблизително 190 метра – се очаква да бъдат класифицирани като крайцери с управляеми ракети (CG) поради размера си.
Japan’s Ministry of Defense has confirmed that both Aegis System Equipped Vessels (ASEV) planned for the Japan Maritime Self-Defense Force (JMSDF) have already been laid down, marking the start of full-scale construction of the two-ship missile defense program 🇯🇵
— Naval News (@navalnewscom) March 27, 2026
Story by…
Всеки кораб ще бъде оборудван със 128 вертикални клетки за изстрелване, надвишаващи 96-те клетки на най-новите японски разрушители Aegis, и ще разполага с прехващачи SM-3 Block IIA и SM-6, заедно с крилати ракети Tomahawk в подкрепа на развиващите се възможности на Япония за контраатаки.
В основата на проекта е радарът AN/SPY-7, предназначен да осигурява дългосрочно наблюдение и проследяване на заплахи от балистични ракети. Корабите са проектирани да извършват непрекъснати мисии за наблюдение на ракети, осигурявайки покритие на японския архипелаг. Те също така ще облекчат съществуващите разрушители Aegis от постоянни задължения за противоракетна отбрана, което ще им позволи да се върнат към по-широки многомисионни операции.
Мащабът на регионалните ракетни запаси подчертава обосновката на този подход. Според Доклада за военната мощ на Китай (CMPR) на Министерството на отбраната на САЩ за 2025 г. , Китай притежава приблизително 500 балистични ракети със среден обсег (IRBM) с обсег до 5000 километра, 1300 балистични ракети със среден обсег (BRBM) и 400 крилати ракети с наземно изстрелване, много от които имат обсег, достатъчен за поразяване на цели в Япония.
NEW - Aegis destroyer Chokai becomes Japan’s first vessel capable of carrying and launching Tomahawk missiles after modifications were completed in U.S.. It will undergo live-fire testing and return to Japan in September. https://t.co/XUxaqvCUIQ
— Disclose.tv (@disclosetv) March 28, 2026
Тази заплаха се утежнява от все по-усъвършенстваната ракетна програма на Северна Корея, която, според Missile Threat , набляга на асиметричното възпиране чрез платформи за IRBM и MRBM като Nodong-1 и Hwasong-12. Докладът допълнително подчертава, че Северна Корея усъвършенства тактики като изстрелвания на залпови ракети и многоазимутални атаки, специално предназначени да надвият традиционните системи за противоракетна оборона.
Тези развития, съчетани с разполагането на хиперзвукови оръжия и рояци от дронове , създадоха среда на заплахи, в която Бялата книга за отбрана на Япония от 2025 г. признава, че става все по-трудно да се реагира ефективно с настоящата двустепенна мрежа от осем разрушителя Aegis и батареи Patriot.
Димитрис Мицопулос и Косуке Такахаши твърдят в статия на Naval News от март 2025 г. , че по-голямото водоизместване и разширеният капацитет за изстрелване на ASEV подобряват способността му да поддържа операции по противоракетна отбрана, докато преходът от радара SPY-1 към SPY-7 осигурява значително по-големи възможности за проследяване, включително способността да се справя с множество едновременни заплахи от балистични ракети.
Въпреки това, Сидхарт Каушал, пишейки в статия от март 2023 г. в „Европейска сигурност и отбрана“ , твърди, че големите военни кораби остават уязвими поради разпространението на усъвършенствани противокорабни оръжия.
Той отбелязва, че съвременните ракети, особено хиперзвуковите системи, съчетаващи скорост и маневреност, могат да натоварят противовъздушната и противоракетната отбрана на корабите, докато асиметрията на разходите е в полза на атакуващия, който може да поеме повече повреди, отколкото защитниците могат да понесат успешни удари.
Тези уязвимости се простират отвъд висококачествените ракети до нискобюджетното им изтощение.
Малки, нисколетящи дронове могат да „унищожат“ кораб като ASEV, като се насочат към открити системи като радарни решетки, комуникационни възли и всмукателни отвори на двигателите.
Оптимизирани за проследяване на високоскоростни балистични заплахи, сензорите на борда на корабите може да се затруднят с откриването на бавни, слабо забележими цели, което позволява на дроновете да се приближават незабелязано.
Дори ограничени повреди по тези критични компоненти могат да деактивират бойните функции, без да потопят кораба, да наложат продължителни ремонти и да го извадят от бой. В този смисъл, оцеляването не е просто функция на отбранителните системи, а на това колко риск е концентриран в един корпус.
В същото време, по-големият размер на ASEV може да осигури пространство, тегло и запаси от мощност, необходими за настаняване на бъдещи системи като релсови оръдия, които Япония вече е тества в морето.
За разлика от традиционните оръдия, релсовите оръдия използват електромагнитна сила, за да изстрелват снаряди с хиперзвукова скорост, което потенциално предлага по-евтино средство за противодействие на ракетни залпове и рояци от дронове, ако технологията се усъвършенства. Но подобни потенциални адаптации не решават фундаменталния проблем за концентрирането на критични възможности в малък брой висококачествени платформи.
Каушал подчертава, че големите военни кораби не са нито остарели, нито неуязвими, и че тяхната оцеляемост зависи от размера на флота, координацията и способността за поемане на загуби в оспорвани среди. Това поражда опасения, че Япония може би се готви за бъдещ военноморски конфликт с минали подходи към военноморската мощ.
Тази необходимост от по-гъвкава архитектура на флота може би е причината Ридзван Рахмат да отбелязва в доклад на Janes от юни 2023 г. , че ASEV ще позволят на Япония да върне съществуващите си разрушители Aegis в роли на флотска противовъздушна отбрана, подкрепяйки постепенното завръщане на Япония към палубна авиация. Промяната е най-очевидна в преобразуването на хеликоптероносачите JS Izumo и JS Kaga за експлоатация на изтребители F-35B , проект, който се очаква да бъде завършен тази година.
В статия от октомври 2021 г. в Asian Security Journal Брендън Кенън и Аш Роситър отбелязват , че тези самолетоносачи ще функционират като мобилни авиобази, осигурявайки основно въздушно прикритие за отдалечени територии като островите Сенкаку, където наземни летища или липсват, или са силно атакувани.
Въпреки това, Оли Суорса и Джон Брадфорд твърдят в статия от октомври 2021 г. в „War on the Rocks“, че стратегическата стойност на тези самолетоносачи остава спорна. Суорса и Брадфорд посочват, че с капацитет само за около дузина самолети, тези кораби нямат капацитета за генериране на бойни действия на пълноразмерните самолетоносачи и им липсват критични средства, като например органични системи за ранно предупреждение във въздуха и зареждане с гориво.
Те предполагат, че разпръснатите наземни въздушни сили биха могли да предложат по-устойчиво и рентабилно решение на заплахата от отказ на достъп/зона (A2/AD), породена от Китай.
В крайна сметка, програмата ASEV и по-широкото преструктуриране на силите на Япония представляват залог с висок залог за концентриране на способности в малък брой големи платформи.
Макар че специализацията може да подобри производителността, тя също така създава доходоносни цели в ерата на прецизните удари и масираните атаки.
Паралелът с бойния кораб „Ямато“ не е просто исторически символизъм, а стратегическа логика: когато твърде много бойна мощ е концентрирана в твърде малко корпуси, оцеляването се превръща във въпрос не на сила, а на изложеност.
