Няма как да не ме тревожи фактът, че губим лекторатите си по български език
България получи първо признание за наистина изключителната роля, която ще играе оттук нататък за стабилността на целия Европейски съюз. Това заяви президентът Илияна Йотова по повод регионалната среща на върха за свързаност, която председателят на Европейската комисия съобщи, че ще организира с българския министър-председател. В годишната реч за състоянието на ЕС Урсула фон дер Лайен отбеляза проекта „Среден коридор“, който свързва Южен Кавказ и Централна Азия директно с европейския пазар.
Това е голям геоикономически пробив на България, каза Илияна Йотова в интервю за предаването „Лице в лице“ по бтв по повод проекта и предстоящия лидерски форум, посветен на свързаността, съобщиха от прессекретариата на държавния глава Президентът посочи, че признанието за България всъщност демонстрира силния глас на страната ни в Европейския съюз, за който обществото се надява вече 20 години от реалното ни членство.
По повод годишната реч за състоянието на Съюза Илияна Йотова посочи, че за пръв път в центъра й е бил поставен суверенитетът на Европа в много направления и най-вече по отношение на сигурността на Европа. Във връзка с обявеното създаване на Европейски съвет за сигурност, който да обедини ЕС, Великобритания, Норвегия, Украйна и Канада, Илияна Йотова каза, че това предложение е направено без консултации или мандат, даден от държавите членки, и все още стоят много неизвестни около инициирането му – как ще се финансира, как се планира участието на отделните държави, как ще се ръководи. „Централен е въпросът след като ние имаме три основни европейски институции и върховен представител за външна политика, как точно ще бъде управлението на този съвет. Но все пак е крачка напред, ако това е свързано със стратегическата автономия на Европейския съюз, за да бъде по-независим, по-стабилен и да върне лидерските си позиции в света“, каза Илияна Йотова.
Президентът заяви, че е очаквала в речта за състоянието на ЕС да бъде застъпена повече темата за Многогодишната финансова рамка за периода 2028-2034 г., тъй като с проекта й се сменя философията на финансиране на държавите членки. „На този етап много страни имат основания да бъдат против следващия бюджет на ЕС“, каза Йотова.
Във връзка с посещението си в Страсбург вчера Илияна Йотова заяви, че е повдигнала темата за лечението на Ива Михайлова пред генералния секретар на Съвета на Европа, защото остават безуспешни опитите властите в Скопие да позволят лечение на младата жена в България, въпреки усилията на българските институции. „Разказах за казуса и помолих за помощ, като се обърнах към най-високата инстанция“, каза Йотова. Държавният глава посочи, че вече две месеца няма отговор на писмото си, което е изпратила до президента на Република Северна Македония по случая с Ива Михайлова.
„Ние сме в дълг към историята си, самочувствието си като българи, своята идентичност. Заплахите към нашата азбука са много и от различни посоки“, заяви Илияна Йотова и така мотивира инициативата, която като вицепрезидент започна през 2022 година - Международен форум за кирилицата. Тя обясни, че е недопустимо в международен план да се измества значимостта на България като държава, която е създала кирилицата и славянската култура. „Няма как да не ме тревожи фактът, че ние губим лекторат след лекторат във водещи европейски и световни университети, в които лекторатите по български език се заместват от такива по македонски език и македонска култура, например“, каза Илияна Йотова.