Защо някои хора изпитват стряскащи и фантастични видения на ръба на смъртта, озадачава изследователите от десетилетия, пише Daily Mail.
Сега, анализ на 50 преживявания близо до смъртта разкри, че тези срещи имат необичаен модел.
Международен екип от изследователи помоли хора, които почти са починали, да нарисуват карти на местата, които си спомнят от сблъсъка си със смъртта.
Интересно е, че геометрията на тези пространства изглеждаше тясно свързана с цветовете, които хората си спомняха, че са виждали.
Въпреки коренно различното им съдържание и често странните видения, изследователите открили, че геометрията на преживяванията близо до смъртта попада в четири основни категории.
Много участници пътуваха през конични пространства, включително класическия тунел от светлина.
Други съобщават за извити пространства като арки, по-плоски, по-нежно извити пространства и кръгли или овални пространства, които сякаш напълно обграждат наблюдателя.
Хората, които са описали, че са виждали конуси, са били много по-склонни да виждат черно-бели форми, докато хората, които са виждали арки, почти винаги са съобщавали за цвят.
Това би могло да подскаже, че различните видове преживявания близо до смъртта имат общи физически причини, които биха могли да бъдат свързани с по-добре разбрани зрителни нарушения.
Въпреки че преживяванията близо до смъртта са изключително добре докладвани, като някои проучвания показват, че до осем процента от хората са имали такова, те са известни с това, че са трудни за научно изучаване.
Най-честите характеристики на преживяванията близо до смъртта
Спокойствие (80%)
Виждане на ярка светлина (69%)
Среща с духове/хора (64%)
Ускоряване на мисли (5%)
Прекогнитивни видения (4%)
Това е така, защото, както може би очаквате, преживяванията близо до смъртта често се случват заедно с масивно травматични или силно емоционални преживявания.
Самото преживяване често е изключително силно и много хора се затрудняват да го изразят с думи или да обяснят съгласувани детайли.
Предизвикателството, което това представлява за изследователите, опитващи се да осмислят феномена, е пределно ясно от писмените доклади, които изследователите са събрали заедно с картите си.
Един участник казал на изследователите: „Беше като матрица с много, много точки от мрежата, всички свързани помежду си в множество измерения. Чувствах, че ако азвляза в матрицата, щях да мога да пътувам навсякъде в цялата вселена.
Друг обяснил, че са видели „миналото, настоящето и бъдещето на Земята“.
За да осмислят всичко това, изследователите се фокусирали само върху геометричната форма на пространството, в което хората съобщават, че се намират.
Те помолиха участниците да разделят преживяването си на отделни етапи, след което да представят формата на всяко пространство, което си спомнят.
Участниците бяха помолени също да посочат къде се намират в това пространство, как се движат през него и какви цветове виждат.
Това разкри, че въпреки фантастичните описания, почти всичкипреживяванията близо до смъртта следваха предсказуем модел на форма и цвят.
От 28-те конични пространства, реконструирани от участниците, 22 бяха изцяло черно-бели.
Междувременно 27 от 31-те широки, извити пространства бяха наблюдавани в ярки цветове.
Въпреки че изследователите казват, че това не е основният фокус на тяхната статия, публикувана във Frontiers in Psychology, това би могло да помогне да се обясни защо хората имат толкова поразителни видения.
Най-интересното е, че изследователите отбелязват някои поразителни прилики между тези модели и известните зрителни нарушения, които се случват по време на нормалния живот.
Например, намалено снабдяване с кислородкъм мозъка или очите може да ограничи зрителното поле, което води до тунелно зрение, което е забележително подобно на „тунела от светлина“, описан при преживявания близо до смъртта.
По същия начин, при слаба светлина очите ни естествено стават по-малко чувствителни към цветовете, тъй като клетките, отговорни за слабата светлина, поемат ролята на тези, отговорни за виждането на цветовете.
Междувременно, широките, обширни пространства, описани от някои участници, може да са свързани с феномен, наречен ефект на Ганцфелд.
Когато се наблюдава празно зрително поле, този ефект може да доведе до изненадващо ярки зрителни халюцинации, тъй като мозъкът се опитва да запълни очевидната липса на информация.
Въпреки това,Изследователите отбелязват, че тези прилики все още не доказват какво е причинило виденията за преживявания близо до смъртта.
Какво е чувството да умираш?
През октомври 2017 г. учените съобщиха, че са открили, че съзнанието на човек продължава да работи, след като тялото е спряло да показва признаци на живот.
Това означава, че те може да са наясно със собствената си смърт и има доказателства, които предполагат, че някой, който е починал, може дори да чуе как медиците съобщават за собствената му смърт.
Екип от Медицинския факултет Лангоун на Нюйоркския университет изследва темата чрез близнаци в Европа и САЩ на хора, претърпели сърдечен арест и „възстановили се“към живота, в най-голямото по рода си проучване.
Авторът на изследването д-р Сам Парния каза пред Live Science : „Те ще опишат как са наблюдавали лекари и медицински сестри как работят и как са осъзнавали пълните разговори, визуалните неща, които се случват, и които иначе не биха им били известни.“
Той каза, че тези спомени са били потвърдени от медицински и сестрински персонал, които са съобщили, че техните пациенти, които технически са били мъртви, са могли да си спомнят подробности за това, което са казвали.
Лекарите определят смъртта въз основа на момента, в който сърцето престане да бие, което веднага прекъсва кръвоснабдяването на мозъка.
След като това се случи,Кръвта вече не циркулира до мозъка, което означава, че мозъчната функция спира почти мигновено.
Губите всички рефлекси на мозъчния си ствол, включително рефлекса на повръщане и зеничния рефлекс.
Мозъчната кора, която е отговорна за мисленето и обработката на информация от петте сетива, също мигновено се изравнява.
Това означава, че в рамките на две до 20 секунди, на електрически монитор няма да бъдат засечени мозъчни вълни.
Това предизвиква верижна реакция от клетъчни процеси, която ще доведе до смъртта на мозъчните клетки.
Това обаче може да отнеме часове след като сърцето е спряло, казват изследователите.