Стресът е толкова неизбежен, че често нямаме друг избор, освен да се смеем, докато той бавно и неизбежно ни поглъща. Въпреки колко често може да ни кара да се усмихваме насила, докато крещим в бездната, стресът има някои положителни странични ефекти, включително как освобождава често демонизирания хормон, известен като кортизол . Късните нощни реклами, възхваляващи най-новото хапче или смес за намаляване на производството на кортизол, пропускат нещо: хормонът, който толкова силно искат да потиснат, има скрита полза. Оказва се, че кортизолът ни помага да запазим спомените, пише Popular Mechanics.
Не всеки стрес е лош. Когато мозъкът открие стресор, той задейства краткосрочна биологична реакция, известна като „бий се или бягай“. Тялото може да се справи с тези епизоди, стига да са балансирани от време на почивка, като например добър нощен сън. Хроничният стрес, който може да продължи с месеци или години, често е вреден. Но кратките изблици на стрес всъщност могат да подобрят паметта, благодарение на кортизола, който отделят. Учените вече знаеха, че кортизолът е свързан с паметта, но сега екип от изследователи от Йейлския университет е проучил по-дълбоко, за да разбере защо някои спомени избледняват, докато други живеят безплатно в главите ни за неопределено време.
„Стресът силно влияе върху това, което учим и помним, като дава приоритет на кодирането на емоционално възбуждащи и свързани със стреса меморандуми за сметка на неутралното съдържание“, казват изследователите в проучване, публикувано наскоро в Science Advances . „Тези ползи са свързани с повишени нива на хормони, свързани със стреса.“
Емоционалните спомени се формират на два етапа. Първо мозъкът маркира дадено събитие като емоционално възбуждащо, след което го кодира за дългосрочно съхранение, за да може да бъде припомнено по-късно. Кортизолът влияе и на двата етапа. Когато нещо емоционално възбуждащо се случи под стрес, мозъкът пренасочва ресурсите към обработката му, което променя активността в цялата му мрежа от неврони . Предишни проучвания показват, че кортизолът може да засили ефектите на невроните, свързани с възбудата. Странно е, че високата възбуда сама по себе си може да наруши паметта, но същата възбуда, съчетана със стрес, може да я засили. Мозъкът също използва различни мрежи за емоционални спомени, отколкото за неутрални, а кортизолът може да промени начина, по който мрежите, свързани с паметта и възбудата, взаимодействат.
Екипът от Йейл се заел да установи точно как кортизолът влияе върху силата и трайността на спомените. Участниците приемали или хапче хидрокортизон (фармацевтична форма на кортизол), или плацебо. След това гледали серия от потенциално емоционални изображения, докато функционален ЯМР (fMRI) скенер записвал мозъчната им активност и те оценили как всяко изображение ги е накарало да се чувстват. Тъй като fMRI проследява кръвния поток и нивата на кислород, за да покаже кои мозъчни региони са най-активни и как тази активност се променя с течение на времето, изследователите могли да видят кои изображения най-силно активират регионите, участващи в емоционалните реакции. На следващия ден участниците били тествани колко добре са запомнили всяко изображение. След това те повторили целия експеримент.
За да видят как кортизолът оформя паметта, изследователите са търсили в сканиранията мозъчни мрежи, чиято активност е предсказвала или колко емоционално възбудени са се чувствали участниците, или кои образи ще запомнят по-късно. Някои мрежи са предсказвали и двете. Кортизолът е имал постоянен ефект върху двата вида мрежи, но е повлиял по различен начин на всеки вид.
Докато спомените са се кодирали, кортизолът е правил мрежите, предсказващи възбудата, по-силни и по-стабилни. Най-стабилни са били фронтопариеталната мрежа , която помага за координиране на поведението, и визуалната мрежа. Кортизолът също така е засилил връзките между мрежите и е разширил мрежите, които са предсказвали емоционална възбуда.
Кортизолът също промени мрежите за памет в мозъка . Под въздействието на кортизол, както мрежите, които предсказваха паметта, така и мрежите, които обработват емоциите, изглеждаха различно, отколкото под въздействието на плацебо. Кортизолът също така увеличи припокриването между мрежите, които предсказваха паметта, и тези, които предсказваха възбуда. При участниците, които приемаха кортизол, мрежите, които предсказваха кои изображения ще бъдат запомнени, също дадоха приоритет на съхраняването на емоционално възбуждаща информация. Това подсказва за един от начините, по които мозъкът се адаптира към стреса.
„Кортизолът променя веригите за предсказване на паметта, настройвайки ги така, че да приоритизират кодирането на емоционално възбуждащи стимули и да ги доближават до веригите за предсказване на възбудата“, казаха изследователите. „Въпреки че са необходими допълнителни изследвания, за да се тества тази рамка, тези резултати предоставят ключови прозрения за динамиката на мрежовата работа, чрез която кортизолът настройва успешното формиране на емоционална памет.“