Труд
Автор:
Труд онлайн
В пробив, който напомня за известен холивудски блокбъстър, учени за първи път успяха да извлекат и категорично да идентифицират фосилизирана кръв от динозавър, пише The Times. Откритието предоставя безпрецедентен поглед върху химичния състав на кръвта на древен хищен роднина на тиранозавър рекс (Tyrannosaurus rex). То също така напомня за сюжета на „Джурасик парк“, в който изследователи възкресяват редица видове динозаври, като извличат ДНК от кръвта им. В сценария и в оригиналния роман на Майкъл Крайтън кръвта на създанията е била изсмукана от праисторически комари, които по-късно са попаднали в капан в кехлибар.
Тези, които помнят предупреждението във филма – че само защото учените могат да направят нещо, не означава, че трябва да го правят – засега могат да бъдат спокойни. Изследователите в реалния свят не са открили ДНК от динозавър – генетичния код, който би бил необходим за опит за възсъздаване на изчезнало животно.
Въпреки това, техните открития опровергават дългогодишни схващания относно устойчивостта на древни биологични молекули. Професор Стив Брусате, палеонтолог от Единбургския университет, който не е участвал в проучването, коментира: „Аз съм традиционен изследовател на фосили от „старата школа“, така че когато чуя твърдения за открити меки тъкани в кости на динозаври, по природа съм скептичен. Но това, с което разполагаме тук, е интригуващо. Изглежда, че става въпрос за фосилизирана кръв от динозавър.“
Международен екип откри кръвни клетки в костите на краката на Aratasaurus museunacionali – хищен динозавър, обитавал територията на днешна Бразилия преди около 115 милиона години. Като далечен роднина както на тиранозавъра, така и на съвременните птици, той е достигал дължина от около три метра – приблизително два пъти повече от предполагаемия размер на велоцираптора. Смята се, че е тежал около 34 кг – горе-долу колкото едър лабрадор.
В други екземпляри също са откривани миниатюрни структури, наподобяващи кръвни клетки на динозаври. Новото изследване обаче е първото, което предоставя категорични биохимични доказателства, позволяващи те да бъдат класифицирани със сигурност. По-конкретно, изследователите са успели да идентифицират микроскопични остатъци от хемови молекули във фосилизираните клетки. Хемът е съставна част на хемоглобина – протеина, който пренася кислород в организма и придава на кръвта нейния червен цвят.
„Да се открият запазени молекули, произлизащи от хема, в 115-милиона-годишни червени кръвни клетки, е поразително. Това наистина е забележително откритие“, споделя професор Клити Грайс от университета „Къртин“ в Австралия, която ръководи проучването. „То не само разширява познатите данни за кръвта в палеонтологичните находки, но и предоставя пряк молекулярен поглед към физиологията на отдавна изчезнали животни, което ни помага да разберем по-добре както самите тях, така и света, в който са живели.“
Тези открития биха могли в бъдеще да помогнат на учените да проучат как динозаврите са пренасяли кислород в телата си, като същевременно дават насоки за начина им на живот, тяхната издръжливост и дали различните видове са имали по-бърз или по-бавен метаболизъм.
Нийл Гостлинг, доцент по еволюция и палеобиология в Университета в Саутхемптън, който не е участвал в новото изследване, отбелязва, че възможността за детайлно проучване на биологията на динозаврите на молекулярно ниво може да преобрази тази научна област.
„Велоцирапторът няма скоро да се появи в зоопарка близо до вас“, казва той. Ако тези резултати бъдат потвърдени, добавя той, това „наистина представлява промяна в парадигмата по отношение на степента на биологично съхранение във вкаменелостите на динозаври“.
Изключителната детайлност вероятно се дължи на това, че животното е било бързо погребано в среда с ниско съдържание на кислород, а минерал, наречен хаусманит, е спомогнал за запазването на кръвните му клетки и тяхното съдържание. Резултатите, получени чрез използването на мощни микроскопи и сложни химически анализи, са публикувани в изданието Proceedings of the National Academy of Sciences.
Рекордът за съхранение на ДНК е около два милиона години. Става въпрос за фрагменти от материал, принадлежащ на различни животински и растителни видове – включително мастодонти и северни елени, – извлечени от седименти в Гренландия, където студените условия са допринесли за запазването им.
