Изборни рекорди

Изглежда, че екзит-половете трябва вече да се правят не от социолози, а от психиатри

Произведохме вече осем президентски избори в 35-годишния период от 1992 до 2026 г., на които избрахме общо шестима различни президенти, двама от които с по два мандата. Има и още един, избран от Великото народно събрание през 1990 г., така че с него стават седем президентите български.

Последните избори показаха някои интересни неща. За осми път се демонстрира правилото, че който води на първи тур, печели и втория. Избрана беше, и то убедително, първата жена на този пост. Тя победи с отношение 1,46 към 1 в гласовете своя опонент на втори тур и това е петата най-голяма победа в историята на България. Тук води Първанов с победа 3,16 към 1 през 2006 г. Следва Радев с победа 2,10 към 1 през 2021 г. и с победа 1,64 към 1 през 2016 г. и Стоянов с победа 1 към 1,48 през 1996 г.

Трябва да отбележим безотговорното отношение на десницата към президентските избори през всичките упоменати години, както впрочем и през 2001 г. Това отношение на СДС, после на ГЕРБ и накрая на ГЕРБ-СДС, беше наказано с трайно отстраняване от властта след 2021 г. с едно малко изключение. Иначе от 1992 г. до днес левицата е спечелила общо пет президентски мандата с трима свои представители, а десницата – три мандата с трима представители.

През 2026 г. беше фиксирана най-ниската избирателна активност както на първи, така и на втори тур (24% и 28% съответно). Напомням, че най-висока беше тази активност на втория тур на изборите през 1992 г., а именно 75%. За да сравним представянето на кандидатите през годините, трябва да се откажем от процентите при оценка на гласовете, заради (почти) абсолютно безсмислената опция „Не подкрепям никого“, която остана в закона заради друг безсмислен текст, а именно, че гласуването е задължително. За съжаление и до днес има българи (56 хиляди на 1 ноември), които явно не знаят какво се случва с гласовете „Не подкрепям никого“ и с това някои политици откровено спекулират.

Затова ще припомня, че тези гласове имат точно нулево значение за каквото и да е, освен евентуално при оценка на избирателната активност на първи тур на президентски избори, ако някой кандидат е получил повече от половината гласове и са гласували около половината избиратели. Тъжно е да губите половин ден от времето, което Бог ви е отредил на този свят, за да висите пред някоя счупена машина за гласуване и да изберете безсмислената опция „Не подкрепям никого“. Което впрочем е двойно отрицание и логически означава „Подкрепям всекиго“. Че и да пипнете някой грип при това, за който ваксини у нас няма внесени. По-добре за този половин ден прескочете до иначе фалиралата Гърция и се ваксинирайте.

Забележителна подробност на нашите избори е, че екзит-половете вече за нищо не стават, защото респондентите масово лъжат анкетьорите за това, как са гласували. През 2019 г. на втория тур на кметските избори в София, например, точно 10% от респондентите излъгаха. До края на изборния ден Фандъкова уж водеше на Манолова с 15%, а се оказа, че разликата е само 5%. И къде изчезнаха 10%? Ами никъде, те поначало са си били фейкови тези проценти. В неистовата си омраза към ГЕРБ умно-красивите гласуваха за Манолова, но дори и пред себе си лъжеха, че са гласували за Фандъкова. Подобно нещо стана и на 1 ноември. В екзит-половете на всички агенции разликата уж беше до 10% за Йотова, а тя се оказа цели 18%. Отново фейкови проценти от засрамени респонденти. И една не много популярна новина. Екзит-полът на „Галъп“ до 13:00 даваше 57 на 40 за Йотова, което е почти истинската окончателна оценка, след което бавно падна на 52 на 44, което е доста грешно. Защото след 13:00 излязоха да гласуват хора, които гласуваха за Йотова, но после удобно забравяха за кого са гласували. Изглежда, че екзит-половете трябва вече да се правят не от социолози, а от психиатри.    

Една напълно обективна мярка за оценка на изборите са подадените гласове, които знаем с точност до единица благодарение на уникалната българска практика за пълно архивиране на резултатите от изборите след 1991 г. секция по секция и кандидат/партия по кандидат. Тук е полезно да надникнете в изборния портал в сайта на ЦИК, за да видите лъжите за многото недействителни гласове през годините. Но иначе първия път, когато през 2021 г. гласувахме само с машини в големите секции, гласувалите намаляха трайно със 700 хиляди. През 2026 г. те също намаляха, но този път с един милион и половина. Откъдето произлезе един български рекорд за чудо и приказ на целия свят. На току-що произведените избори един глас струва на държавата почти 40 евро! Правилно прочетохте, четиридесет евро. И когато удивени чужденци ви питат що тук един глас е 10 пъти по-скъп, отколкото в Европа, кажете им, че България е най-богата държава. Щото всички крадат и още има.