Лъжа ни вкара в еврозоната

Доклад на Сметната палата показва, че направени разходи за пътища не са отчетени

Бюджетният дефицит вече беше коригиран на 4% от БВП преди да бъдат обявени резултатите от одита

Направени са корекции за 1,5 млрд. лв.

България е влязла в еврозоната и е приела еврото с измама, показват одит на Сметната палата, както и вече коригирани данни на Евростат за бюджетния дефицит. Разходи на Агенция “Пътна инфраструктура” в размер на 1,5 млрд. лв. не са отчетени в бюджета за 2025 г., а са отложени, показва одитът на Сметната палата, който беше възложен от парламента.

За влизането ни в еврозоната имаше изискване бюджетният дефицит да бъде до 3% от брутния вътрешен продукт на страната. За 2025 г. беше отчетен дефицит от 3,5% от БВП, но страната ни се възползва от предоставената от ЕС възможност за дерогация на разходи, свързани с отбраната. В резултат страната ни формално изпълни критерия за влизане в еврозоната. Но през октомври вече беше направена ревизия на данните от НСИ и се оказа, че бюджетният дефицит за 2025 г. е 4% от БВП, с което формално не сме изпълнили критерия за влизане в еврозоната. Като специално беше посочено, че при тази ревизия още не са били налични данните от одитния доклад на Сметната палата и може да се наложи нова ревизия на данните.

Сега вече одитът е приключил и е установено, че отчитането на разходи системно е било отлагано през годините. Тепърва трябва да бъде установено дали новите данни налагат нова ревизия на бюджетния дефицит за 2025 г. или те вече са отразени в обявения дефицит от 4%. Но при всички положение в края на миналата година страната ни реално не е изпълнявала критериите за приемане на еврото, а Европейската комисия и Европейската централна банка са взели решението си на база на изкривени данни.

Одитът на разходите на АПИ от Сметната палата обхваща периода от 1 януари 2020 г. до 31 май 2026 г. При извършената проверка на счетоводното отчитане на разходите за изграждане и поддръжка на пътища е установено повтарящо се през одитирания период несвоевременно признаване в счетоводната отчетност на възникнали задължения за разходи за периода, за който се отнасят, посочват от Сметната палата (СП). Това се отнася както за задължения, свързани с извършени и сертифицирани дейности, за които не е приключила процедурата по одобряване и не е издадена фактура, така и за други задължения, включително по спогодби за индексация на изпълнени дейности и по спогодби за разсрочено плащане на главници, лихви и съдебни разноски, пише в одитния доклад.

Правилата на ЕС за отчитане на дефицита изискват разходите да бъдат отчитани в момента на извършване на стопанската операция. А практиката на АПИ е била счетоводното признаване на възникналите задължения да зависи от това дали е издадена фактура. Това не отговаря на правилата на ЕС, като реално разходи са отчитани не за периода, за който се отнасят.

Въз основа на дадените указания от Министерството на финансите и в резултат на извършения одит в годишния финансов отчет на Министерство на регионалното развитие за 2025 г. са извършени корекции, с които са признати разходи и задължения, които преди това не са били отразени. Корекциите обхващат няколко различни по своя характер групи стопански операции и са в общ размер 1,5 млрд. лв.: за извършени дейности, удостоверени с издадени 1017 сертификата по договори за текущ ремонт и поддръжка на стойност 1,186 млрд. лв.; неосчетоводени задължения по спогодби за индексация на изпълнени дейности на стойност 312,5 млн. лв. и непризнати задължения за лихви по сключени спогодби с изпълнители на стойност 6,1 млн. лв., пише в одитния доклад на СП.

Извършен е анализ за годините назад, който показва, че своевременното отчитане на тези задължения би довело до превишаване на максималния размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани за 2020, 2021, 2024 и 2025 г., а през 2022 и 2023 г. новите задължения биха останал в рамките на определения максимален размер.

Има риск от субективно приоритизиране на определени изпълнители

Няма правила на кого да бъде платено за извършена работа

В АПИ не е имало срокове за отчитане на извършени дейности и разплащане с изпълнителите.

Няма разписан ред за разплащане

Одитът на Сметната палата в АПИ показва, че няма прозрачност как е решавано на коя фирма да бъде платено за извършени дейности и на коя плащането да бъде забавено. Няма писмено въведени критерии за осигуряване на обективност при вземане на решение за изплащане на средства за извършени дейности от изпълнителите в условията на ограничен бюджет, пише в одитния доклад на Сметната палата. Това създава риск от системно натрупване на неразплатени задължения по определени договори и от субективно приоритизиране на определени изпълнители, допълват от СП.

Дейностите по обработка на сертификатите за извършена дейност от изпълнителите, включително кореспонденцията във връзка с осигуряване на допълнителни документи от изпълнителя, не са обвързани с максимални срокове, констатира СП. Това е причина за наличие на сертификати от 2024 г., които към месец юни 2026 г. все още не са одобрени от Управителния съвет на АПИ. Проверката показва, че има много дълъг период между момента на приключване на контрола по сертификатите за извършени дейности и окончателното одобряване и фактуриране. Сертификатите за извършени дейности са документите, с които се отчитат, доказват и приемат изпълнените ремонтни дейности. Одитът показва, че документите за отчитане на дейността са вкарвани за разглеждане от Управителния съвет на АПИ при наличие на осигурено финансиране.

От дирекция “Поддържане на пътната инфраструктура” в АПИ е организирана координацията и контрола на дейностите по поддържане на републиканските пътища и аварийно-възстановителни дейности. През одитирания период по общо 213 договора са извършвани дейности на обща стойност 7,17 млрд. лв. Подписани и утвърдени от УС на АПИ са допълнителни споразумения за допълнителни дейности за 5,6 млрд. лв., които са 78 на сто от прогнозната стойност на договорите, или общо в размер 12,78 млрд. лв. Но не са въведени детайлни процедури и правила за контрол по сключен договор с изпълнител за строителство и текущ ремонт и поддържане. Не са определени и срокове, в които от областните пътни управления да изпращат сертификатите за извършени дейности.

Договорени са разходи за 6,8 млрд. лв. повече от наличните средства

Похарчени са парите за 4 години напред

Договаряни са по-големи разходи за пътища от осигурения с бюджета финансов ресурс.

Няма пари за нови дейности

Размерът на поетите договорни ангажименти от Агенция “Пътна инфраструктура” (АПИ) е значително по-голям от наличния финансов ресурс, като то този начин реално са похарчени пари за над четини години напред, показва одитът на Сметната палата. Това създава необходимост от осигуряване на финансиране през следващи бюджетни години и поражда риск за своевременното изпълнение и разплащане на договорите. Има дейности, които не могат да се отлагат, като например поддръжката на пътищата с цел осигуряване на безопасно движение по републиканската пътна мрежа, констатират от СП.

За одитирания период от началото на 2020 г. до 30 юни 2026 г. АПИ е сключила договори на обща стойност над 18,2 млрд. лв. В същото време осигурените финансови средства на АПИ са 11,4 млрд. лв. (това е разходната база - осигуреното финансиране без разходите за персонал). Така поетите ангажименти надвишават наличното финансиране с 6,8 млрд. лв., или с близо 60 на сто, което обвързва бюджетен ресурс за общо 11 години и 2 месеца - приблизително 4 години и два месеца извън одитирания период, констатира Сметната палата.

Направен е анализ на съотношението между максималния размер на ангажиментите за разходи и средногодишната разходна база (общия размер на осигурените средства, намален с разходите за персонал). При средногодишна разходна база на Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) от 1,71 млрд. лв. средният годишен максимален размер на поетите ангажименти за одитирания период е 3,944 млрд. лв., което е еквивалентно приблизително 2 години и 4 месеца. Тоест договаряни са над два пъти повече разходи от осигуреното финансиране.

При възникване на несъответствие между размера на задълженията за извършени и приети дейности и финансовия ресурс, осигурен за тяхното плащане през съответната бюджетна година, част от плащанията е пренесена към следващи бюджети. По този начин бъдещ бюджетен ресурс се обвързва с плащания по задължения, възникнали в предходни периоди, като се ограничават възможностите за финансиране на нови дейности, посочват от Сметната палата.