Маите никога не изоставили този разрушен древен град

Построени от костите на паднали пирамиди, домовете на Аке разкриват как маите са превърнали руините в прераждане

Дори когато каменните храмове и впечатляващите пирамиди на културата на маите започнали да се рушат в края на класическия период, хората не ги напуснали. Вместо това, изглежда, местното население създало домове сред разпадащите се структури, поне докато не били принудени да напуснат от европейците. Това разкритие идва от ново проучване, фокусирано върху Аке, град на предците на маите в днешен Юкатан, Мексико, пише Popular Mechanics.

Археологическо проучване, публикувано в „Латиноамериканска античност“ от антрополога от Университета на Вирджиния Роберто Росадо-Рамирес, показва, че Аке е паднал от власт, но хората му са отказали да го изоставят.

Въпреки че много процъфтяващи градове на маите в северната част на полуостров Юкатан са се разрушили в края на класическия период, някъде между 300 и 900 г. сл. Хр., това не е краят на тяхната история. „Напротив“, пише Росадо-Рамирес в изследването си, „трансформацията на монументалната архитектура на маите в купчини развалини е насърчила нови отношения между хората, материята и нечовешките същества в местата на предците им.“

Към 1000 г. сл. Хр., променящата се политическа власт е оставила монументалните каменни сгради на Аке занемарени и рушащи се. Гравитацията, ерозията, влажността и растежът на растителността са засилили разпадането. Руините скоро са привлекли нови обитатели, както диви животни, така и хора, търсещи домове след политическия колапс. Както пише Росадо-Рамирес, новото откритие оспорва „съвременното, западно разбиране за руините на предците на маите като изоставени пространства, лишени от жизненост и жизненост“.

Вътре в оградения градски център новата общност построила домове от стълбове и слама, всеки с площ не повече от 500 квадратни фута. Днес 96 малки могили отбелязват мястото, където са се намирали. Дори блоковете от някога впечатляващите каменни структури са били използвани повторно като основи за този нов квартал. Артефактите не показват пропуски до около 1550 г., което допълнително подчертава, че в продължение на около 450 години – от 1100 до 1550 г. сл. Хр. – процъфтяващо общество е живяло в рушащия се каменен терен.

„Руините на Аке, както и тези на много други градове на предци в Северен Юкатан, са били жизнени, защото са имали силата да обединяват живот и материя и да териториализират общността в посткласическата епоха“, пише Росадо-Рамирес.

В разцвета си Аке е представлявал павиран площад, ограден от седем каменни сгради. Път с ширина 12 метра е свързвал града с регионалния център Изамал, на около 32 километра разстояние. Но между 1000 и 1100 г. сл. Хр. политически сътресения и суша са сполетели региона и поддръжката на мястото е влошила. И все пак, дори когато жителите му са се променяли, Аке никога не е бил напълно изоставен.

Разкопки сред падналите камъни и могилите на къщите разкриха керамични купи, животински кости, шлифовъчни камъни и вретена, всички датиращи от 1100 до 1550 г. сл. Хр. Копаенето под срутените развалини разкри още артефакти от същия 450-годишен период, заедно с погребения и признаци на религиозни практики, като например палене на тамян.

Според Росадо-Рамирес, хората са живели в Аке до края на 16-ти век. Последното известно споменаване на мястото е в официално писмо от 1567 г. и то никога повече не се появява в историческите записи. Въз основа на това мълчание, Росадо-Рамирес предполага, че испанските власти насилствено са изселили жителите и са ги преместили в друг град.

Днес Аке е дом на около 350 души. Спортно игрище се простира покрай древните стени, а на върха на старата пирамида на маите се издига католическа църква. Животът в границите на града продължава, както почти винаги е бил.