Труд
Автор:
Труд онлайн
Новата конфигурация на оръжията за далекобойния изтребител Су-30СМ, представена на 28 май, за първи път включва ирански планиращи бомби, което отбелязва първия път, когато е известно, че иранско оръжие е интегрирано в руски изтребител след Студената война. Самолетите са били експлоатирани от арменските военновъздушни сили и са прелетели над площад „Република“ в Ереван като част от голям военен парад, пише Military Watch Magazine. Въпросните боеприпаси изглежда са прецизно управляеми планиращи бомби клас „Ясин“, които позволяват на изтребителите да поразяват цели извън зрителните обсеги на малка част от цената на управляеми ракети. Русия се стреми да предлага Су-30СМ като стандартен изтребител в голяма част от бившия Съветски съюз, като изтребителят е въоръжен и от Беларус, докато Казахстан е най-големият чуждестранен оператор.
През 2025 г. беше потвърдено, че иранското Министерство на отбраната е поръчало 48 изтребителя Су-35 за собствените си военновъздушни сили, осигурявайки известна степен на сходство със Су-30, и по-специално с най-новия вариант Су-30СМ2, както и със Су-35 на руските Въздушно-космически сили. Това повдигна възможността, че изпитанията за интегриране на местни планиращи бомби в Су-30СМ биха могли да повлияят на по-късни решения относно интегрирането им в Су-35. Наред с поръчките за голям брой руски изтребители, износът на боеприпаси за такива самолети се разглежда от някои анализатори като стъпка към интеграция в постсъветското отбранително пространство.
Прякото сътрудничество в областта на отбраната между Русия и Иран се разшири значително
след избухването на пълномащабни военни действия в Украйна през февруари 2022 г., като Иран се очерта като най-големия доставчик на отбранителна техника за Русия, освен Северна Корея. Широко се спекулира, че разработването на нови планиращи бомби и други боеприпаси в Иран се е възползвало от трансфера на технологии от Русия, който може да е бил предложен в замяна на мащабен износ на отбранителна техника.
Арменските военновъздушни сили са най-малкият оператор на Су-30, като са предоставили само четири изтребителя по споразумения, свързани с ръководената от Русия Организация на Договора за колективна сигурност, финансирана чрез руски военни кредитни линии. Самолетите бяха доставени през декември 2019 г., като многобройни фигури в арменското ръководство описаха пристигането им като важен етап за националната сигурност и модернизацията на военното сътрудничество. Министърът на отбраната на Армения Давид Тоноян заяви, че първоначалните четири самолета са били предназначени като първа стъпка към придобиването на пълна ескадрила от дванадесет изтребителя, въпреки че това така и не се е осъществило, тъй като страната е понижила отношенията си с Москва и се е насочила към НАТО. По-късно арменският премиер Никол Пашинян призна, че изтребителите са били закупени без пълен пакет ракети „въздух-въздух“, което е бил основен фактор за неспособността им да играят каквато и да е смислена роля във войната в Нагорни Карабах през 2020 г. с подкрепяния от Турция Азербайджан.
Су-30СМ е сред изтребителите с най-голям обсег на полет, с един от най-мощните сензорни комплекти и най-високи летателни характеристики в света, като първоначално се очакваше закупуването му от арменските военновъздушни сили да играе ключова роля в баланса на силите в региона. В комбинация с покупките на балистични ракетни системи „Искандер-М“ от Русия, се очакваше флотилия от дванадесет изтребителя да осигури на арменските сили средство за противодействие на потенциални атаки от съседна Турция, членка на НАТО, която разчита на остарели варианти на много по-лекия и по-малко усъвършенстван изтребител F-16C/D, които да бъдат гръбнакът на флота ѝ. Дългогодишният конфликт на Иран с Турция, особено в Сирия, където Турция силно подкрепя джихадистки паравоенни формирования, извършили геноцид срещу религиозни малцинства, свързани с Техеран, осигури солидна основа за тесни стратегически връзки между Иран и Армения.
