В Скопие вместо средновековна розета „откриха“ звездата от Вергина върху „ризницата на Цар Самуил“
Скопската лаборатория за фалшификации и дезинформация не спи. Покрай завръщането на тленните останки на цар Самуил фантазиите на тази пропаганда започват да достигат забележителни висоти.
Сега в социалните мрежи се разпространява снимка, за която се твърди, че показвала „ризницата на цар Самуил“. За да са „по-убедителни“, авторите заграждат с червено отделни орнаменти и ги представят като „звездата от Вергина“, от което пък трябва да последва „доказателството“, че Самуил се идентифицирал с античното македонско наследство и, естествено, бил „македонец“.
Каква „научна“ фантазия трябва да притежава човек, за да построи подобна причинно-следствена връзка?
На снимката виждаме радиален декоративен орнамент - розета. Подобни геометрични и растителни мотиви са сред широко разпространените декоративни елементи през Античността и Средновековието.
Конкретната розета има осем дяла, наподобяващи тъповърхи листенца.
Но тук трябва да направим едно уточнение, за да не повтаряме метода на хората, които критикуваме. В античното изкуство са познати различни радиални слънчеви и звездовидни мотиви - включително с осем и шестнадесет лъча. Това обаче прави скопското „откритие“ не по-силно, а още по-безсмислено.
Защото сходството на една средновековна розета с много по-стар декоративен мотив не превръща нито предмета в античен, нито човека, който го е носил, в наследник на Александър Македонски.
А ако приложим същия „научен“ метод на визуално издирване докрай, резултатите стават още по-впечатляващи.
Търсенето с Google разпознава същата форма и като решетка на вентилатор!
Следователно засега разполагаме поне с три конкурентни хипотези:
1. „звезда от Вергина“;
2. средновековна декоративна розета;
3. вентилатор.
Третата засега ще оставим на бъдещите поколения изследователи - включително да установят кой е изобретил вентилатора през Средновековието.
Шегата настрана.
Историята не се прави чрез визуални асоциации.
Един декоративен мотив се идентифицира чрез неговата форма, датировка, археологически контекст, технология, аналогии и история на употребата му.
Т. нар. „звезда от Вергина“ придобива съвременното си название и широка известност след откриването през 1977 г. от гръцкия археолог Манолис Андроникос на царските гробници във Вергина и на прочутия златен ларнакс с шестнадесетлъчевия символ. Самият радиален мотив обаче е много по-стар и различни негови варианти се срещат далеч извън древна Македония. Поради това дори сред изследователите съществува дискусия доколко той може да бъде разглеждан като изключителен династичен знак на Аргеадите, а още по-малко като някакъв древен „национален“ символ.
И тук стигаме до същинския проблем.
Дори за момент да приемем, че орнаментът от снимката представлява не розета, а осемлъчев слънчев мотив, какво точно доказва това за етническата идентичност на човек, живял повече от хилядолетие след появата на подобни изображения?
Нищо.
Цар Самуил не се нуждае от измислени символи, за да бъде поставен в исторически контекст. За него разполагаме с писмени извори, археологически находки, надписи и свидетелства на негови съвременници.
Когато изворите не устройват една предварително конструирана теза, започва търсенето на „доказателства“ в орнаментите и тяхното популяризиране в социалните мрежи, защото поле за изява на подобни „аргументи“ в сериозната историческа наука няма.
Ако продължаваме така, скоро някой ще открие „звездата от Вергина“ и върху средновековна пита хляб.
Историята все пак е наука, а не политическа шарлатания.
Труд
