Труд
Автор:
Елена Симеонова
Сухопътните сили на Китайската народноосвободителна армия предоставиха допълнителна индикация за това как обширният им арсенал от далекобойни оръжия може да бъде използван в потенциален конфликт, като демонстрираха нови боеприпаси „Стоманен дъжд“ с въздушно изригване от реактивни системи за залпов огън PCL-191. Кадри показват няколко ракети, детониращи над тренировъчен полигон и разпръскващи големи количества метални фрагменти с висока скорост над зоната отдолу, пише Military Watch.
Оръжието изглежда е предназначено предимно за потискане на личен състав и леко защитено оборудване, а не за проникване в укрепени съоръжения.
Боеприпасът е особено важен, защото разширява обхвата на целите, които PCL-191 може да поразява. Системата е високомобилна, модулна ракетна артилерийска платформа с голям обсег, способна да използва различни видове боеприпаси. Публично показаните конфигурации включват 300-милиметрови и 370-милиметрови ракети, докато по-голямата модулна система за изстрелване може да побере и тактически балистични ракети. Публичните оценки определят обхвата на различните боеприпаси PCL-191 от приблизително 150 километра за по-малки ракети до приблизително 280–350 километра за 370-милиметрови оръжия, докато по-големите тактически ракети са оценени на около 500 километра. Точните спецификации на новодемонстрирания боеприпас с въздушен взрив остават неясни.
Ценността на бойната глава с въздушен взрив се състои в атакуване на персонала и оборудването, работещи извън защитени съоръжения, включително радарни екипажи, комуникационни превозни средства, части за противовъздушна отбрана, екипи за поддръжка, логистични елементи и други сили, които трябва периодично да се излагат на риск, за да действат. Това би могло да направи боеприпаса особено важен по време на началните етапи на голяма война в Тайванския проток, тъй като вместо да се опитва да унищожи направо всяко враждебно военно съоръжение, артилерията на континентален Китай би могла да се стреми да наруши мрежата, необходима за функционирането на тези съоръжения. Радарните системи се нуждаят от персонал, който да ги експлоатира и поддържа; самолетите се нуждаят от наземни екипи, за да ги превъоръжат и заредят с гориво; ракетните батареи трябва да комуникират с командните мрежи; а повредените писти и инфраструктура трябва да бъдат ремонтирани.
Следователно, фрагментационни оръжия, способни да покрият относително големи площи, биха могли да се използват за нанасяне на жертви и временно потушаване на тези дейности, без непременно да се унищожава подлежащата укрепена инфраструктура. Мобилността на PCL-191 е важна част от тази концепция. Монтирана на колесно шаси, системата може да се премести след изстрел и може да се използва от разпръснати позиции, вместо да разчита на големи постоянни артилерийски позиции. Модулната ѝ архитектура позволява и избор на различни видове боеприпаси според целта. Това осигурява на Сухопътните сили комбинация от потискане на площ и възможности за прецизни удари на по-голям обсег от общо семейство платформи за изстрелване. Системата вече е демонстрирана в учения, изрично включващи непредвидени ситуации в Тайванския проток, включително мащабни учения около острова през декември 2025 г.
