Когато телефонът се превърне във врата към близостта

Тъкмо сте си легнали, телефонът е в ръката ви, а видеата се сменят едно след друго. Едно е смешно, следващото ви дава съвети за красота, после идва спортно, драматично или мотивиращо видео. Между тях се появява познато лице – любимият ви инфлуенсър, който разказва за труден ден. Говори към камерата така, сякаш е седнал срещу вас на дивана.

Видеото завършва с въпроса: „На вас случвало ли се е подобно нещо? Споделете в коментарите.“

И коментарите започват да се трупат. Сред тях има откровени истории и признания, че точно тези влогове са им любимата част от деня и че харесват колко естествен е въпросният създател на съдържание. И ако преди време хората си избираха комфортни сериали и филми, то днес често посвещават времето си да гледат влогове, подкасти, сторита. А когато някой инфлуенсър отговори лично, едно кратко взаимодействие може да се усети като нещо много повече – като момент, в който човекът от екрана ви е забелязал.

Ежедневието на много млади хора изглежда точно така. Проучване на BluePoint, проведено по поръчка на A1, сред 600 млади хора на възраст между 14 и 20 години, които следват инфлуенсъри, показва колко голяма част от деня им минава в социалните мрежи. Изследването е национално представително за градското население в тази целева група. 47,5% прекарват онлайн по 3-4 часа дневно, а други 34,5% – 5 или повече часа. Това са общо 82%, за които социалните мрежи заемат поне три часа от деня – време, в което съдържанието не просто минава през екрана, а постепенно се натрупва.

Тази близост личи и в начина, по който младите реагират на създателите, които следват. 71,8% казват, че се вълнуват, когато инфлуенсър хареса или отговори на техен коментар, а 71,3% се вслушват в съветите на любимите си създатели на съдържание.

Усещането за познатост стига и по-далеч: 62,7% вярват, че знаят какви хора всъщност са любимите им инфлуенсъри, а 53,5% се чувстват емоционално привързани към тях. В психологията и медийните изследвания подобно едностранно усещане за близост, изграждано чрез продължително следене на медийното присъствие на човек без взаимно лично познанство, се описва като парасоциална връзка. Именно тази динамика стои в центъра на новата кампания на „Училище за отговорни инфлуенсъри“ с посланието „Инфлуенсър по професия, приятел по default.“ Образователната платформа е създадена от A1 в партньорство с Центъра за безопасен интернет, Българската асоциация на създателите на съдържание и Нов български университет.

Като част от кампанията социалният експеримент The Friend Test поставя тази близост в конкретна ситуация. В едното видео Джули Марули се изправя срещу последователи на Емил Конрад в тест кой го познава по-добре. Всички отговарят на едни и същи въпроси за него.

В другото видео ролите се разменят – Емо се изправя срещу последователи на Джули и отговаря на същия тип въпроси за нея.

Въпросите са за онези малки детайли, които обикновено свързваме с близкото познанство – навици, предпочитания, спомени и неща, казани уж между другото. По-интересен от самия победител е въпросът колко от споделеното онлайн може да остане в паметта на хора, които никога не са срещали инфлуенсъра лично.

The Friend Test продължава и извън двата видеоклипа. В Highlights в Instagram профила на А1 е достъпен специалният Add Yours sticker The Friend Test Challenge. С него създателите на съдържание могат да зададат свои въпроси и да проверят колко добре ги познава собствената им аудитория.

Тази близост има значение, когато инфлуенсърът говори. Според проучването на BluePoint 94,3% посочват естествеността, искреността и автентичността като важни за доверието, 93,3% – полезната информация и съветите, а 90,3% – личния опит. Когато източникът вече се усеща познат, мнението му може да придобие по-голяма тежест за човека отсреща.

Именно тук близостта се превръща и във въпрос на отговорност. 85,9% от анкетираните смятат, че инфлуенсърите носят пълна или частична отговорност за съдържанието, което публикуват.

Влиянието не е само промокодове и реклами. То може да бъде препоръка, личен пример, окуражаване или просто мнение, което звучи по-убедително, защото идва от човек, когото аудиторията усеща близък.

Но доверието има и ясни граници. 54,8% биха спрели да следват инфлуенсър заради подвеждаща или невярна информация, а 53,7% – ако изглежда неискрен. Именно затова прозрачността и отговорната преценка не са допълнение към доброто съдържание, а част от доверието, върху което то се изгражда.

Точно тук идва ролята на „Училище за отговорни инфлуенсъри“. Образователната платформа включва шест видео модула, разработени с експерти в областта на психологията, комуникациите, медийната грамотност и дигиталната безопасност. Темите обхващат онлайн безопасност, дигитално благополучие, кибертормоз, влиянието на дигиталния маркетинг върху подрастващите и отговорното поведение онлайн.

Целта не е да казва на създателите какво да публикуват, а да им даде знания и практически ориентири за моментите, в които една дума, препоръка или личен пример могат да имат по-голяма тежест, отколкото изглежда на пръв поглед.

Всеки създател на съдържание може да се включи в „Училище за отговорни инфлуенсъри“ на safefluencers.bg. След успешно преминаване на шестте модула и тестовете участниците получават диплома за „отговорен инфлуенсър“.