Кои са носителите на Нобеловата награда за медицина за 2026 година?

Автор: Петя Кузева
Наука
Нобеловата награда за физиология или медицина за 2026 г. беше присъдена на Карл Дайсерот, Петер Хегеман и Георг Нагел "за техните открития, свързани със светлозависимите йонни канали и оптогенетиката".

Изследователите успяха да разкрият невронни вериги, управляващи специфични спомени, чувства и поведение, свързани с неврологични и психиатрични разстройства

В клиничната медицина изследователите използват метода в опити да възстановят зрението при хора със зрителни увреждания

Трима учени, чиято работа е трансформирала изучаването на мозъка, спечелиха Нобеловата награда за физиология или медицина за 2026 г. за открития, които позволяват на изследователите да контролират нервните клетки с помощта на светлина.

Карл Дайсерот от Медицинския институт "Хауърд Хюз" и Станфордския университет, Петер Хегеман от Хумболтовия университет в Берлин и Георг Нагел от Университета във Вюрцбург бяха удостоени с наградата "за своите открития, свързани със светлозависимите йонни канали и оптогенетиката", съобщи в понеделник Нобеловата асамблея в Каролинския институт.

Техните открития помогнаха за установяването на оптогенетиката, техника, която използва светлочувствителни протеини, за да контролира активността на нервните клетки и да изучава как невронните вериги влияят върху функции като памет, чувства и поведение.

Носителите на Нобеловата награда за физиология или медицина за 2026 г. положиха основите на нова ера в невронауката, посочват от Нобеловата асамблея в Каролинския институт.

Използвайки оптогенетика, изследователите успяха да разкрият невронни вериги, управляващи специфични спомени, чувства и поведение, свързани с неврологични и психиатрични разстройства. В клиничната медицина изследователите използват метода в опити да възстановят зрението при хора със зрителни увреждания. Оптогенетиката коренно промени нашето разбиране за мозъка. Всеки ден носи нови открития, помагайки за разрешаването на една от големите мистерии на човечеството: как работи нашият невероятен мозък.

Ето профилите на тримата учени и работата им, довела до Нобеловата награда.

Карл Дейсерот

Американският учен Карл Дейсерот е невролог, биоинженер и практикуващ психиатър в Станфордския университет.

Той получава бакалавърска степен по биохимични науки от Харвардския университет през 1992 г., преди да получи докторска степен по неврология и докторска степен по медицина от Станфорд съответно през 1998 г. и 2000 г.

Той е завършил и медицински стаж, постдокторско обучение по психиатрия за възрастни в Станфорд.

Изследванията на Дейсерот са фокусирани върху разбирането и манипулирането на невронните вериги. Неговата работа помогна за превръщането на каналродопсина, светлочувствителен протеин, открит от Хегеман и Нагел, в инструмент за контролиране на невроните.

През 2005 г. Дейсерот показа, че невроните, съдържащи протеина, могат да бъдат активирани със синя светлина. Две години по-късно той демонстрира техниката в мозъците на живи мишки.

Петер Хегеман

Германският биофизик Петер Хегеман е роден в Мюнстер през 1954 г.

Той е учил химия в университета в Мюнстер и университета "Лудвиг Максимилиан" в Мюнхен, преди да получи докторска степен по биохимия от Института по биохимия "Макс Планк" през 1984 г.

По-късно той ръководи изследователска група в института, става професор в университета в Регенсбург и се присъединява към Хумболтовия университет в Берлин през 2004 г.

Хегеман се заинтересувал от това как едноклетъчното зелено водорасло Chlamydomonas reinhardtii открива светлина и се движи към нея.

Неговите изследвания помогнаха за идентифицирането на каналородопини, светлочувствителни протеини, които образуват канали в клетъчните мембрани. Заедно с Нагел той показа, че тези протеини могат да накарат клетките да реагират на светлина.


Георг Нагел

Немският биофизик Георг Нагел е роден във Вайнгартен през 1953 г. Учи биология и биофизика в университета в Констанц, преди да завърши докторантурата си в университета Гьоте във Франкфурт през 1988 г.

Впоследствие той провежда постдокторски изследвания в Йейлския университет и Рокфелеровия университет в САЩ. Завръща се в Германия като ръководител на изследователска група в Института по биофизика "Макс Планк" във Франкфурт.

Нагел се присъединява към Университета във Вюрцбург през 2004 г.

Той е заемал професорска длъжност по молекулярна физиология на растенията до 2021 г., а сега е старши професор в Института по физиология, където изследванията му включват мембранен транспорт, изкуствени светлинни рецептори и техните оптогенетични приложения.

Работата на Нагел и Хегеман върху каналродопсина показа, че светлината може да предизвика електрически промени в клетките, осигурявайки ключова основа за оптогенетиката.

Още от (Наука)

Най-четени

Мнения