Магьосници и омагьосани

Да проявим известна смелост и да повярваме най-сетне, че обикновено ние сами си се омагьосваме

Непонятна е жестокостта, с която бе ликвидирано българското земеделие

„Смело на село!“ - не бях попадал на реклама за предаването
„Бразди“ на БНТ и този слоган ме развесели - звучи бодряшки, но и леко иронично. В „Бразди“ представят хора, които, най-общо казано, искат да се преборят с предизвикателствата на селския живот. Ако се сетим на какъв погром бе подложено българското село, можем да ги наречем и търсачи на силни усещания.

Наистина, направо непонятна е жестокостта, с която бе ликвидирано българското земеделие, а това повлече в нищото и българското село.

Следващите поколения трудно ще проумеят причините за тази варварщина. От държава с цветущо земеделие, България бе превърната в просякина, която не е в състояние да изхранва дори собственото си население.
Нашите властници обаче сякаш не схващат бедата, която ни е застигнала. Те просто са отпъдили от паметта си едно от най-чудовищните крушения и в бездруго препълнената с драми българска история - Погромът на земеделието.

Щом стане дума за тази Лудост, винаги се предъвква и името на президента Желев. Тия дни, в едно интервю пак било споменато, че при реформата през 1991-а година, „американците го натиснали и той не успял да удържи на желанието им земята да се възстановява на собствениците им в реалните си граници“ - а тъкмо това слага началото на Погрома.

За „натиска“ над българския президент има и други свидетелства, особено настойчив в това отношение е проф. Атанас Ганев, който по онова време е бил председател на аграрната комисия на Седмото Велико народно събрание. Самият Желев също е споменавал за „натиска“, на който е бил подложен.

Този натиск ли е бил първата проба за лоялността на Желев към новите Властелини? Всички са били наясно, че той не е някаква академична писарушка, напротив - позволявал си е дори да „хулиганства“ в научните си търсения - например, като проверява доколко са състоятелни някои тези на самия Ленин.

И един ден, без това да има някаква връзка със споменатия вожд, става първият демократично избран президент на България. Пак тия дни, друг автор пък припомнил прекалено сервилното - според него - държане на Желев, когато се ръкувал с президента Буш - включително и позата му. Но нека си припомним, ча за Желев и хората като него, поне в онзи момент, Буш въплъщава всички качества и предимства на „Земята на равните и свободните“ - и срещата с него неизбежно и съвсем спонтанно би предизвикала мощен респект, който трудно може да се прикрие.

И, все пак, как са го „натиснали“ американците? Няма защо да
гадаем: това ще си остане тайна, защото е от нещата, които трябва да си остават в тайна. Най-малко ще сгрешим обаче, ако допуснем, че вероятно са злоупотребили с естествения респект, който Желю е изпитвал към тях. А и все още не се бяха състояли войните в Кувейт, Ирак, Афганистан, както и „Арабската пролет“, които сериозно накърниха престижа на американците и които, впрочем, имат своите обновени версии и днес.

По онова време - конкретно в 1990-а година - американците се опитваха окончателно да ликвидират другата, по-злата - според тях - империя, с която си съперничаха. И хора като Желев със сигурност са били възторгнати от случващото си.

Към тази еуфория трябва да прибавим обаче и изненадата му от факта, че си позволяват да го „натискат“ - всичко това би объркало и далеч по-опитен политик. В крайна сметка, макар да е бил наясно с последиците от решението си, Желев се подава на „натиска“ - и така слага началото на агонията на българското селско стопанство, което си остава до голяма степен мъртво и досега.

Имаше и други като него, които не гледаха достатъчно трезво на света и на промените в него. Макар и дошли от Низините на Живота, което трябваше да ги направи по-наблюдателни и още повече подозрителни, те с лекота се превръщаха в жертва на намеренията и дори на приумиците на покровителите си.

И така се озоваваха лице в лице с някой посланик или друга незначителна персона от „департамента“, която е имала честта да осъществи въпросния фамозен „натиск“ - без изобщо да се интересува, че така ще затрие поминъка на един народ. И тъкмо това се е случило - след едно театрално „натискане“ на подходящия човек. Разбира се, напълно е възможно тази привидно несъществена прелюдия да е била и част от по-голям Замисъл, който днес, след като вече сме го преживели, заслужава да го наречем по най-вдъхновяващият начин - ето така: „Отдалечи българите от Земята им - и са твои, при това гладни!“ А публиката ще има възможност да се наслади на съвършенната завършеност, ако това се случи с участието на президент антикомунист... И то се случи.
Някои от новите източноевропейски лидери, между които и Желев, много искаха да бъдат запомнени като посредници на Бъдещето - не по-малко от това. За жалост, ще бъдат запомнени като търговски пътници - неудачници, защото резултатът от общите им усилия често бе плачевен.

Днес, в Съюза, който трябваше да приключи веднъж завинаги претенциите - много често направо фантазни - на членовете си, разпадните тенденции са по-силни от всякога. Кой беше казал, че не е виждал по-глупав човек от Калас - а тя е външният министър на Европейския съюз. Дори някак да се сдобие с таланта на Худини, Съюзът няма да може да изплува от мътното блато, в което сам се натопи.

Желев имаше късмета, че беше президент в едни по-ясни времена - и не толкова подли. И, все пак, той се съгласи да направи най-голямото дарение на Съюза. Как е преживявал тази грешка, не е известно - българската История не се интересува от терзанията на Грешниците, Народът пък - съвсем, той има и този талант.
През годините се появяваха коментари за Погрома и на хора от обкръжението на Желев - и винаги те твърдят, че се опитвали да го разубедят да не приема замисъла на американците, но не успели и се отказали. Не им личи много да са страдали от това. Сякаш е ставало дума за някаква незначителна дреболия - а не за едно чудовищно сътресение, което, наред с всичко останало, промени и самия Народ.

Сякаш го подмени. Вече съм напълно сигурен, че в нашия/Българския свят някои начинания или идеи, които биха имали изключително значение за оцеляването ни, сякаш са „омагьосани“ - и тъй да ги въртиш, и иначе да ги сучиш, те си знаят тяхната, не ни допускат до тайната си - и ние си оставаме отстрани да зяпаме като будали, всички - и големците, и простолюдието в едно мазало.

И аферата с Ф-16 не разбуни народеца, сякаш ни се полага да бъдем мамени - и е нещо нормално да ни натрисат развалени самолети. А при тази „специална операция“ дори не се сетиха - онези, на които им плащат, за да се сещат - че ни се полагат дефектни самолети, като предпазна мярка срещу руснаците, които ни дебнат за всичко и които обичат да човъркат във всичко. Сякаш платихме за едни самолети, за да опазим тайните им, докато са чинно паркирани в нашите хангари... Не ни е останало нищо друго, освен да се залъгваме с такива фантазии.

Утешенията на идиотите...

Между другото, американците изобщо не се стесняват от бруталното си поведение в сделката за Ф-16. Те изрепетираха този скеч, който трябва да минава за бизнес начинание, още през далечната 1991-а година, когато подариха на България един кораб с царевица - страната беше в сериозна криза и този дар трябваше да изглежда като Божия милост. Царевицата обаче се оказа развалена. Но това изобщо не се отрази на отношенията ни - тоест, на прехласването по новите ни Повелители...

Накрая, още няколко думи за магьосничеството и неговите български жертви. Онзи, който ни омагьосва и сетне забравя да ни разомагьоса, не се намира в Кремъл. Не е и онзи, за когото всичко е бизнес, включително и пробутването на развалена царевица или на недооправени самолети. Да проявим известна смелост и да повярваме най-сетне, че обикновено ние сами си се омагьосваме. И си дремем сладко - в очакване някой да ни съобщи кода за размагьосването ни, който никога не сме знаели...