Труд
Автор:
Труд news
Процедурата е високорискова
Лекари предупреждават за опасни странични ефекти като тромбофлебити, кръвоизливи и др.
Смъртта на гръцкия певец Йоргос Мазонакис при плазмафереза постави много въпроси и пред българското здравеопазване. Оказа се, че в страната ни липсва нормативна регулация за това, кой, къде и как може да прилага инвазивната процедура.
В неделя Мазонакис беше погребан, а разследването продължава. Според доклад, цитиран в досието по делото, машината за плазмафереза стартирала в 14:14 часа. Десет минути по-късно е регистрин първи сигнал, съответстващ на възможно съсирване. Последвали още такива предупреждения, но утройството не било спряно да края на процедурата.
Следователите казват, че стандартната практика при тромбоза е незабавното изключване на пациента и взимане на спешни мерки. Това обаче не се е случило. Мазонакис останал на апарата през цялото регистрирано време на машината от 42 минути.
У нас лекари предупреждават за рисковете от извършването на процедурата в нелицензирани центрове. “Процедурата се практикува от доста време, но много хора спекулират, както с нея, така и с ползите от т. нар. озонотерапия, премълчавайки страничните ефекти. Плазмаферезата в много случаи може да спаси човешки живот, но прилагането є за разкрасяване може да излага на риск”, предупреди анестезиологът доц. д-р Димитър Гугутков.
Самата процедура представлява изваждане на част от кръвта на човека, в която плуват антитела, които не са полезни за нашия организъм. Продължителността е от 20 до 50 минути с отделяне на 160-180 мл кръв на цикъл, обикновено се правят между 4 и 6 цикъла. В зависимост от конкретния случай и показания за по-голяма продължителност, процедурата може да се извършва ежеседмично, веднъж месечно, веднъж на 3 месеца. Самата процедура е около 178.95 € (ок. 350 лв.), а плазмафереза с включени консумативи достигна до 1789.52 € (3 500 лв.)
Плазмафереза се прилага при автоимунни заболявания, тежки инфекции, алергични реакции те се премахват, за да не предизвикват негативни реакции в организма, обясниха анестезиолози.
Медицински центрове предлагат терапията и по желание на пациента - като процедура забавяща стареенето на клетките.
“Има много странични ефекти при прилагането на плазмаферезата, като чести такива са тромбофлебити, кръвоизливи на мястото на пункцията и компрометиран имунитет”, предупреди доц. Д-р Гугутков.
Той подчерта, че такива манипулации се прилагат на всевъзможни места, включително и медицински центрове, които не са подготвени за страничните ефекти и усложненията на плазмаферезата. “Няма регулация, която да изгради точен протокол с възможностите за решаването на страничните ефекти при такива процедури”, обясни д-р Гугутков.
“Това е сива зона. Всеки и навсякъде може да прави плазмафереза. Няма изрични ограничения, които да гарантират сигурността на хората. Това поставя под риск българските граждани и трябва да бъде променено”, категоричен и бившият здравен министър Петър Москов в профила си във фейсбук. Той съобщи, че вече е провел разговор с председателя на научното дружество на анестезиолозите проф. Николай Петров и в кратки срокове медиците ще изготвят предложения за промени в нормативната база и ще ги предоставят на МЗ и
НЗОК.
“Плазмаферезата е високорискова процедура и трябва да извършва само в интензивни отделения, които са кадрово и апаратурно подготвени да посрещнат усложненията. а за хората, които се нуждаят от плазмафереза по медицински показания (заради болест), НЗОК трябва да въведе клинична процедура за плазмафереза. Такава сега няма и нуждаещите се от такова лечение, често животоспасяващо, плащат от джоба си или разходът е за сметка на болницата”, обясни д-р Москов. Според него тези, които искат да им бъде приложена плазмафереза не по медицински показания (заради болест), трябва да могат да я получат само определените места, като платена услуга, за да бъдат гарантирани живота и здравето им.
