Д-р Петър Георгиев, съдов хирург, за „Труд News“: Напрежението и тежестта в краката може да подсказва дълбока венозна тромбоза

- Д-р Георгиев, какво представлява дълбоката венозна тромбоза и защо е потенциално животозастрашаващо състояние?
- Дълбоката венозна тромбоза представлява образуване на кръвен съсирек в дълбоките вени, най-често на долните крайници или таза. Проблемът не е само запушването на вената. Най-голямата опасност е част от тромба да се откъсне, да достигне до белодробните артерии и да причини белодробна емболия - състояние, което може да бъде животозастрашаващо. Затова приемаме венозната тромбоза като спешно съдово заболяване, което изисква своевременна диагностика и правилeн подход при лечението.

- Кои симптоми трябва да насочат пациента към спешна консултация със съдов специалист?
- Най-честите симптоми са внезапен оток на единия крак, болка, чувство за напрежение, тежест и затопляне на крайника. Понякога кожата може да стане зачервена или синкава. Важно е хората да знаят, че не всяка тромбоза протича с типични симптоми, затова при съмнение е по-добре да се направи преглед, отколкото да се изчаква. Ако към тези симптоми се добавят задух, болка в гърдите или внезапно прилошаване, трябва незабавно да се потърси спешна медицинска помощ, защото това може да е белег на белодробна емболия.

- Каква е връзката между дълбоката венозна тромбоза и белодробната емболия?
- Това са две прояви на едно и също заболяване - венозния тромбоемболизъм. Белодробната емболия най-често възниква, когато част от тромб в дълбоките вени се откъсне, премине през дясната половина на сърцето и запуши белодробна артерия. Именно затова ранното диагностициране и навременното лечение на дълбоката венозна тромбоза са толкова важни. Именно те намаляват риска от едно от най-сериозните и потенциално фатални усложнения.

- Има ли пациенти, които попадат в група с по-висок риск?
Рискът е значително по-висок при пациенти претърпели сложни операции или травми, при продължително обездвижване, при онкологични заболявания, по време на бременност и след раждане, както и при прием на естроген-съдържащи медикаменти. Повишен риск имат също хора с предходна венозна тромбоза, наследствени нарушения в кръвосъсирването, затлъстяване или напреднала възраст. Именно при тези пациенти профилактиката и ранното разпознаване на симптомите са от особено значение.

Д-р Димитър Николов, ръководител на Венозния център и съдов хирург, д-р Десислава Маркова - специализант по съдова хирургия, д-р Елица Герова, д. м.-ангиолог, д-р Петър Георгиев - съдов хирург (от ляво надясно)

- Как се диагностицира тромбозата и колко важно е да се реагира бързо?
- Златният стандарт в първичната диагностика е цветното дуплекс ултразвуково изследване. То е бързо, безболезнено и позволява да се установят местоположението и разпространението на тромба. При по-сложни случаи могат да бъдат необходими компютърна томографска венография или интраваскуларен ултразвук (IVUS). От изключително значение е да се действа бързо, защото ранната диагноза дава възможност да се започне лечение навреме, да се предотврати белодробна емболия и ако ситуацията и състоянието на конкретния пациент позволява да се приложат съвременни методи за запазване на венозната проходимост и функция.

- Какви са съвременните подходи в лечението и проследяването на пациентите с венозна тромбоза?
- Лечението при всеки пациент е индивидуално и зависи от много фактори, най-вече от локализацията на тромбозата, давността, риска от кървене и общото състояние на пациента. Основата е антикоагулантната терапия, която предотвратява нарастването на тромба и образуването на нови съсиреци. При определени медицински случаи на пациенти с обширна илио-феморална тромбоза, което е тежко спешно състояние характеризиращо се с кръвен съсирек запушващ големите вени в таза и бедрата, можем да приложим минимално инвазивни ендоваскуларни методи като механична или фармакомеханична тромбектомия, катетър-насочена тромболиза, балонна ангиопластика и стентиране на илиачните вени. Проследяването е също толкова важно, колкото и навременно приложеното лечение. То позволява ранно откриване на посттромботичен синдром и вземане на бързи и адекватни мерки на остатъчната венозна обструкция.

- Как продължителното обездвижване и дългите пътувания влияят на венозното здраве?
Когато човек остава неподвижен дълго време, мускулната помпа на прасеца практически не работи и венозният кръвоток се забавя. Това създава условия за образуване на тромб, особено, ако са налице и други рискови фактори. При пътувания с продължителност над четири часа препоръчваме редовно раздвижване, упражнения с глезените, прием на достатъчно течности, а при пациенти с повишен риск - използване на медицински компресионни чорапи или медикаментозна профилактика след консултация със специалист.

- Какви възможности за ранна диагностика и лечение предлага Венозният център на УМБАЛ “Софиямед” при пациенти с тромбози и посттромботичен синдром?
- Във Венозния център на УМБАЛ “Софиямед” разполагаме с възможност за цялостна диагностика, лечение и дългосрочно проследяване на пациенти с различни венозни заболявания. Извършваме високоспециализирана ултразвукова диагностика, оценка на дълбоката венозна система и индивидуален терапевтичен план за всеки пациент. Прилагаме съвременни ендоваскуларни техники, включително механична и фармакомеханична тромбектомия, IVUS, реканализация и стентиране на илиачните вени при пациенти с посттромботичен синдром или синдром на May-Thurner - съдово състояние, при което дясната тазова артерия притиска лявата тазова вена, което води до оток, болка и риск от тромбоза. Целта ни не е само да лекуваме острата тромбоза, а да запазим дългосрочно венозната функция, да намалим риска от усложнения и да подобрим качеството на живот на пациентите.

Нашият гост

Д-р Петър Георгиев завършва МУ - Плевен през 2017 г., специалност по съдова хирургия, придобива през 2022 г. Член на Европейско дружество по съдова хирургия и Българско дружество по съдова хирургия. Има участия в международни конференции и обучения по специалността.