Труд
Автор:
Труд онлайн
Приличаща на медуза, светеща в тъмното и дори изяждаща собствените си малки, гребеновидната медуза Mnemiopsis leidyi е едно от най-странните морски същества и се разпространява все по-агресивно в Балтийско море.
Вид, който прилича на медуза, но за разлика от нея няма жилещи клетки, достигна Европа през 80-те години на миналия век. През 1988 г., в разгара на инвазията, плътността на Mnemiopsis leidyi достигна до 400 екземпляра на кубичен метър. Скоро след това обаче, тъй като той изяждаше огромни количества зоопланктон – основният му източник на храна – популацията на гребеновидните медузи започна да намалява, пише Euronews.
В Балтийско море този вид все още не е достигнал толкова високи числености, но най-новите проучвания сочат, че разпространението му се ускорява. Един от факторите, които може би спомагат за разпространението му, е разрастването на зоните с изчерпан кислород, наричани още „кислородни пустини“.
Това забележително безгръбначно, описано в статия, публикувана в Tutoring Gedanensis, е способно на биолуминесценция, представлява сериозна заплаха за риболова. Видове като шпротите и сардините са особено изложени на риск, тъй като гребеновидният медузоид се храни с техните яйца и ларви, като по този начин намалява размера на бъдещите рибни запаси.
Mnemiopsis leidyi консумира огромни количества зоопланктон,
като се конкурира за храна с много други морски организми и нарушава естественото равновесие на екосистемата.
Освен това този вид е развил уникална стратегия за оцеляване. Когато хранителните ресурси започнат да се изчерпват, гребеновидната медуза е способна да изяде собствените си ларви, а възрастните екземпляри произвеждат голям брой яйца, които в периоди на недостиг на храна могат да служат като допълнителен източник на енергия. Тази специфична форма на канибализъм ѝ позволява да оцелее дори при неблагоприятни условия.
Тя обаче процъфтява най-добре в плитки, топли и богати на хранителни вещества крайбрежни води.
В новите екосистеми гребеновидната медуза често не среща естествени врагове, които биха могли ефективно да ограничават популацията ѝ. В Балтийско море ситуацията е малко по-различна: там има вид, който може да се храни с ларвите на гребеновидната медуза. Проблемът е, че продължаващите промени в околната среда отслабват този естествен контролен механизъм.
През януари 2026 г. списанието Journal of Plankton Research публикува резултатите от проучване, което показва, че триостната костурка (Gasterosteus aculeatus), която е местен вид в Балтийско море, може да действа като естествен враг на гребеновидните медузи, тъй като се храни с ларвите им.
Последните наблюдения обаче показват, че засилващата се хипоксия – спад в съдържанието на кислород във водата, който води до образуването на т.нар. „мъртви зони“ – ограничава активността на триостриестите костури и намалява степента, в която те се хранят с ларвите на гребеновидните медузи.
Това означава, че успехът на инвазивния безгръбначен вид в разширяването на ареала му зависи не само от повишаващите се температури на водата, свързани с климатичните промени, но и от прогресивната загуба на местообитания, подходящи за неговите естествени врагове.
Парадоксално, климатичните промени допринасят и за понижаване на солеността на Балтийско море. Това не е еднозначно благоприятно за Mnemiopsis leidyi, тъй като видът процъфтява най-добре във води с малко по-висока соленост. Сложността на процесите, протичащи в Балтийско море, означава, че прогнозирането на бъдещите промени остава голямо предизвикателство за учените.
Появата на „морския канибал“ е само един от многото сигнали, показващи, че екосистемата на Балтийско море е под силен натиск. През последните години учените наблюдават, наред с другото, разрастването на „кислородни пустини“, рекордни колебания в нивата на водата и все по-чести явления, свързани с климатичните промени.
Тези процеси засягат условията на живот на местните видове и могат да улеснят разпространението на чужди организми, които са по-добре приспособени към новите условия на околната среда.
Въпреки това не всеки чужд вид непременно представлява заплаха за екосистемата на Балтийско море. Някои от тях постепенно стават част от местната мрежа от взаимодействия, а други дори могат да увеличат биологичното разнообразие.
Един пример за това е американският рак, който се е превърнал във важен източник на храна за треска, камбала и водолюбиви птици, както и заровящата се в пясъка мида „малгиев пиасколаз“ – вид, който се заравя дълбоко в дънните седименти, където спомага за разрохкването им и подобряването на кислородното им насищане.
По този начин Балтийско море остава динамична и чувствителна екосистема, в която природните процеси все повече се преплитат с последиците от човешката дейност и глобалните климатични промени.
