Надал: Аз не съм Избраният, много ще е трудно, но и друг може да повтори успехите ми

Рафа Надал се събуди, накуцвайки, след като бе преспал като 14-кратният шампион на "Ролан Гарос". Най-успешният тенисист в историята, печелил 22 турнира от "Големия шлем", се усмихва и приятно анализира усещанията си след триумфа в турнир, който завърши заради инжекции с упойка в левия крак. Той ще се подложи на ново лечение тази седмица. Пред испанските медии Рафа разказа за нечовешкия труд на турнира в Париж, за да стигне до титлата. 

- Как се чувствате физически след толкова усилия?

- Е, добре съм, в крайна сметка истината е, че съм много добре. Няма да лъжа, от две седмици съм много добре. Понякога, когато играете дълги мачове, ви боли, но изненадващо и без практически никакви тренировки, които съм имал преди този турнир, играх мачове от повече от 4 часа, срещу Феликс (Оже-Алиасим), срещу Новак (Джокович), със Зверев бяхме три часа на корта, но на следващите сутрини на физическо ниво се събудих добре. В този момент от кариерата си и на моята възраст бях изненадващо добре физически.

- Измина още една нощ, нормално ли беше всичко след турнира?

- Не, защото кракът ме заболя. Така е. Когато се събудих и когато след две седмици и половина пиене на противовъзпалителни, болкоуспокояващи, на практика на всеки шест часа, нямаше друг вариант. Не мога да го приема 'in eternum', а днес въпросът е сложен.

- Колко дълго трае анестезията?

- Зависи, не е математически изчислено, но продължава около седем-осем часа.

- И как играеш със заспал крак? Тренираш ли?

- Едно нещо трябва да е ясно. Правят дистанционен блок на сензорния нерв. Ако двигателният нерв заспи, не можете да движите крака си. Кракът ви остава без никакъв контрол. Сетивният ми нерв заспива. На финала и пръстите ми нямаха чувствителност. Чувството беше по-лошо, това е реалност. Но вие все още поне контролирате глезена: по-малко, отколкото ако не го накарате да спи, но по някакъв начин все още го контролирате достатъчно, за да можете да се състезавате.

Вие имате контрол върху стъпалото, това, което се случва е, че нямате никаква чувствителност. И може да има малко повече риск, когато става въпрос за усукване на глезена и други неща. От куцане преминавам към игра без болка, това е реалност, за съжаление. И въпреки че не може да се удължи във времето, поне в крайна сметка трябва да сме реалисти: способен съм да спечеля турнира, защото мога да се движа и да бягам.

- С положително мислене сте за тази толкова тежка контузия?

- Знаех, че ще мога да играя мачовете, защото със заспал крак можеш да играеш, но да имаш способността да оставяш всичко това настрана и да мога да се съсредоточа върху тениса и да играя на нивото, което имам, означава, че психически бях напълно готов да поема предизвикателството.

- Бихте ли могли да отидете на лодката за риболов или да се къпете днес без болка? Или утре?

- Утре, без болка, няма да мога да правя нищо. Например миналата година завърших "Ролан Гарос" и трябва да сме реалисти, две седмици и половина куцах. Когато излязох от мача с Новак Джокович, в четвъртия сет вече беше катастрофа. Тогава дори не можех да сляза долу две седмици и половина. Но в крайна сметка, когато спрете да играете за известно време, първите няколко седмици са лоши. Но по-късно, когато спра да играя тенис за месец и половина, в ежедневието ми не е проблем. Идва момент, когато спира да боли. Пречи ми, но не е болка, каквато изпитвам, когато тренирам.

- Бихте ли показали крака си? Страшен ли е?

- Ако не го снимаш, ще ти го покажа по-късно без проблеми (смее се). С удоволствие ще ви покажа. Е, няма да ти хареса. Но мога да ви го покажа без проблеми.

- Доверявате ли се на новото лечение?

- Ако не бяхме оптимисти, нямаше да го направим, но не се знае. Целта е ясна: да направя пулсираща радиочестота в нерва, за да се опитам да постигна усещането, което имам, когато играя със заспал крак, безчувствен. С това лечение, ако работи, ще отнеме част от чувствителността от горната част на стъпалото, но също така, ако работи, има нещо добро: с дистанционна блокада се оказа, че мога да играя. Ако това лечение е в състояние да подейства и да докосне нерва ми и да премахне завинаги това чувство на болка, проблемът не е решен, но възможността да продължа да играя е решена, което е целта в момента. И да видим какво ще стане. Свикнах да вървя стъпка по стъпка. 

- Страхувате ли се от нещо? 

Боли ме, няма да ви лъжа. Пункцията боли. В зависимост от мястото боли повече или по-малко. Бих ви казал, че очевидно е поносимо, защото иначе нямаше да го направим, но да правите това двайсет минути преди да излезете на корта всеки ден, е, не е приятно. Пункциите вече не ме плашат. Свикнал съм, вярвам на хората около мен. В този смисъл имам добър екип до себе си, не само спортен, но и медицински. През моята кариера сме вземали правилните решения през повечето време. Каквото, такова.

Имам един и същи екип около мен през целия си живот, практически. Чичо Тони го няма, но все още говоря с него всеки ден. Карлос (Моя) е най-новият. Е, с Марк (Лопес) тренирахме хиляди пъти заедно, той идваше в Майорка да тренира много пъти с мен и сега го имам като част от отбора. Това е страхотен екип, но не само за моите нужди, но и за техните. Защото не всеки може да пътува всяка седмица. В този момент от кариерата ми Марк ми помага на ниво треньор, но също и на ниво обучение. Да имам някой като него ми помага.

- Спортно, какво Ви хареса най-много на този "Ролан Гарос"?

- На ниво тенис успях да победя много добри спортисти. На психическо ниво показах, че съм готов за предизвикателството.

- Вече имате 14 титли, никой не може да Ви победи.

- Изглежда, но не е невъзможно. Много е трудно? Да, въпреки че не ми харесва много, аз съм реалист затова. Но в крайна сметка, ако съм го направил, предполагам, че може да се повтори. Не съм Избраният. Очевидно е, че трябва да се случат много обстоятелства, които в моя случай са се случили, но ще бъде трудно. Това е очевидно.

Лудост е да мисля да спечеля 3 турнира от "Големия шлем" след триумфа на Аустралиан Оупън и "Ролан Гарос". Дори да съм перфектен, ми се струва лудост, защото това е нещо, което никой не е правил след Род Лейвър. Най-близо беше Новак миналата година. Лудо е да се мисли за това. Дори не го обмислям.

- Можете ли да си представите живота си без тенис?

Представям си, точно както съм го преживявал много пъти в кариерата си, че не мога да играя в продължение на месеци поради контузии. Винаги съм бил щастлив извън тениса. Това не е нещо, което ме кара да губя съня си или да изпитвам някакъв страх от живота си след тениса. Имам и винаги съм имал много неща, които ме правят щастлив отвъд тениса. На физическо ниво, това, което имам, имам. Мисля, че в стъпалото, ако искам, ще мога да премахна болката по доста окончателен начин. Това, което се случва, е, че за да се отърва от болката, трябва да направя операция, с която, фиксирайки крака си, не мога да продължа да играя тенис.