Най-странните официални футболни мачове, играни някога

Футболът е известен със страст, драми и моменти на неописуем спортен блясък, но нерядко се стига до мачове и ситуации, в които никой от тези елементи не присъства, или ако го има, то не е по обичайните причини. 

Независимо дали става въпрос за протест, за мач, който приключва преди да е започнал, или за футболни срещи, които пораждат конспиративни теории, има мачове, които доказват, че дори в „красивата игра“ могат да се случат какви ли не учудващи феномени. 

Междувременно, на сайта и в мобилното приложение на букмейкъра, познат като спонсор на ЦСКА и на пловдивските Ботев и Локомотив, адреналинът от футболната игра се допълва от забавлението с прогнозите за изхода на всеки футболен мач от десетки първенства и турнири.

Но ето и някои от най-странните футболни мачове, играни някога. 

Барбадос срещу Гренада (Карибска купа, 1994 г.)

Какво се случва, когато някой създава правила, без да ги обмисли достатъчно? Ами, получават се идиотщини като мача между Барбадос и Гренада за Карибската купа през 1994 г.

В тогавашния турнир са въведени две странни правила: всички мачове трябва да завършат с победител, както и че „златен гол“, отбелязан в продълженията се брои за два гола. 

Гренада влизат в мача с по-добра голова разлика от Барбадос, които се нуждаят от победа с поне два гола разлика, за да продължат напред. Към 80-тата минута, Барбадос води с 2:0, но Гренада изненадващо връщат един гол, след което „паркират автобуса“. 

Играчите на Барбадос разбират, че имат нужда от повече време и, съвсем логично, си отбелязват чудесен автогол, за да вкарат мача в продължения. Но Гренада също усещат на къде вървят нещата и опитват и те да си отбележат автогол. Така, в последните пет минути на мача, се оформя нечуваното зрелище, в което целият отбор на Барбадос, с особена стръв и отчаяние, яростно брани и двете врати на стадиона, за да опази равенството. 

След целия този трагикомичен хаос, все пак се  стига до продължения, в които Барбадос отбелязват така желания „двоен златен гол“ и продължават напред. Но не много – отстранени са още в следващия кръг на турнира.

Адема 149:0 Емирн (2002 г.)

В мач, който си остава най-резултатният в историята на футбола, АС Адема побеждават Емирн в мач от мадагаскарското първенство със… 149:0! И за да е още по-странно, резултатът се дължи не на някаква колосална разлика в класите, а най-вече на… индустриално количество автоголове! 

Причината? Съвсем несимволичният протест на играчите на Емирн срещу спорни съдийски отсъждания от предишен техен мач. За 90 минути, успяват да нанижат точно 149 гола в собствената си врата, докато колегите от Адема общо взето гледат. 

Реакцията на Мадагаскарската футболна федерация е мигновена – мачът е анулиран, а на Емирн и играчите му са наложени брутални наказания. Това, че след намеса на правителството, самата федерация е разформирована и основана наново малко по-късно е само някаква минимална утеха за Емирн, защото две години след скандала клубът е скоропостижно закрит. 

Така или иначе, този мач остава в историята като една от най-шашавите официални футболни срещи, играни някога. 

Естония срещу Шотландия (Световна квалификация, 1996 г.) 

През 1996 г., Естония трябваше да приеме Шотландия в квалификация за Световното първенство през 1998 г. във Франция. По време на тренировката преди мача обаче, шотландците се оплакват, че осветлението на стадиона е лошо и ФИФА мести началния час на срещата за три часа по рано. 

Естонската федерация обаче не е доволна, защото смята предизвестието за твърде кратко, а и преместването на часа срещата ѝ носи финансови загуби от рекламодатели. ФИФА отхвърля протеста и естонският отбор отказва да излезе на терена. Отборът на Шотландия обаче излиза, цъква началния удар и... мачът е прекратен. 

Може би логично, шотландците и техните фенове предполагат, че са спечелили служебно, но се оказва, че нещата изобщо не са така. ФИФА постановява, че мачът трябва да се преиграе, при това на неутрален терен, за голямо неудоволствие на шотландците. Те обвиняват тогавашния шеф на УЕФА и вицепрезидент на ФИФА Ленарт Йохансон в опит да облагодетелства родината си Швеция, която е в същата квалификационна група. Мачът е „преигран“ четири месеца по-късно в Монако и Шотландия го губи с 2:1, но „Тартан Арми" все пак се класира финалите във Франция. 

Това единственият мач в историята, в които отбор излиза срещу отсъстващ противник и… не печели мача.

Австралия 31:0 Американско Самоа (Световни квалификации, 2001 г.)

В един от вероятно най-неравностойните официални мачове между национални отбори в цялата история на футбола, Австралия просто разкоства с 31:0 противниците си от малката тихоокеанска островна територия, която се управлява от САЩ. 

Мачът, в който Австралия излиза с възможно най-дълбоките си резерви, поставя няколко рекорда – за най-голяма победа в международен мач и за най-много отбелязани голове от играч в един мач - Арчи Томпсън с 13 гола. 

Австралийците изобщо не са впечатлени - три дни по-рано те вече веднъж са подобрили рекорда за най-голяма разлика в международен мач с победата си над друга тихоокеанска държавица, Тонга, с 22:0. 

Самите Американско Самоа (с територия по-малка от София и с население на половината на това на „Люлин“) по онова време са още пресен-пресен нов член на ФИФА, нямат собствено първенство, имат само един футболен терен със стандартни размери, за първи път участват в световни квалификации и преди мача срещу Австралия имат само два други официални мача, и двата загубени с „много на нула“. 

Мачът обаче поражда много дискусии за това как се организират световните квалификации и е един от поводите пет години по-късно Австралия да се присъедини към Азиатската футболна конфедерация (АФК), където да мери сили с по-равностойни противници. 

Американско Самоа никога повече не играе мач срещу Австралия и не са мръднали кой знае колко оттогава. Първата победа на националния отбор на островната  територия е чак през 2011, 2:1 срещу „комшиите“ от Тонга. Отборът си остава един от най-слабите в света, макар вече да не е на последното място в класацията на ФИФА . 

Битката за Сантяго (Световно първенство, 1962 г.) 

„Битката при Сантяго“ e мач от груповата фаза на световното първенство в Чили през 1962 г. (първото с българско участие) между отбора на домакините и отбора на Италия. За съжаление, срещата е не толкова футболна, колкото масов боксов мач без правила. Коментаторът на Би Би Си Дейвид Коулман го описва като " вероятно най-глупавата, ужасяваща, отвратителна и позорна демонстрация на футбол в цялата история на играта".  

Напрежението между двете страни се нагнетява до червено в дните преди мача, след като италиански журналисти публикуват в своите издания обидни и доста цветисти писания за страната -домакин и нейните хора. Чилийската преса не остава длъжна и в продължение на дни сипе хули и обиди по адрес на Италия и италианците. Чилийската ярост стига дотам, че аржентински журналист е пребит на улицата след като го припознават за италианец.

Разбираемо, мачът се очаква да бъде много ожесточен и груб, но действителността надминава очакванията – първият фаул е още в 35-тата секунда на срещата, а първият червен картон – в осмата минута. Италианецът Джорджо Ферини отказва да напусне терена и е извлечен от него от полицаи.

В мелето носът на друг италианец е счупен, но реферът не забелязва това. В следващите минути баталните сцени продължават – груби влизания, ритници в главата, плюене, боричкания…  На три пъти полицията влиза на терена да разтървава играчите на двата отбора. 

В крайна сметка, Чили печели с 2:0. По някаква причина, това не е единственият брутален мач на това първенство – мачовете между Италия и Германия по-рано същата седмица и Югославия – Уругвай също са изпълнени с грубости и непристойно поведение, а самият Мондиал ще остане в историята като един от най-неприятните за гледане. 

Аржентина срещу Перу (Световно първенство, 1978 г.)

В онези времена, регламентът на световното първенство предвижда след началната групова фаза да се играе в елиминационни групи за определяне на  финалистите.  И домакините от Аржентина се оказват в ситуация, в която трябва да победят Перу с поне четири гола разлика, за да стигнат до финала вместо Бразилия. Мачът завършва с удобното 6:0 в полза на Аржентина, която след това печели с 3:1 финала срещу Нидерландия и така завоюва своята първа световна титла. 

Но резултатът от мача с Перу е повод за ожесточени спорове и до ден днешен. Работата е там, че по онова време Аржентина е под управлението на брутална военна хунта, която отчаяно се нуждае от нещо, с което да отвлече вниманието от масовото нарушаване на човешките права в страната и тежката икономическа криза. 

Много са легендите, недомлъвките и свидетелствата за натиска, оказан върху футболистите на Перу преди мача. Говори се за изключително странно посещение на аржентинския диктатор Хорхе Рафаел Видела в перуанската съблекалня минути преди срещата, както и за специални „икономически сделки“ между двете страни, подписани в неговото навечерие. 

Странно е също, че ФИФА отказва двата последни мача в елиминационната група между Бразилия и Полша и между Аржентина и Перу да се играят по едно и също време, както иска бразилската федерация. Така, Бразилия и Полша играят два часа по-рано и Аржентина излизат за мача си с Перу като знаят точно колко гола са им нужни, за да изместят Бразилия от първото място в групата. 

Нищо не е доказано, но конспиративните теории продължават да съществуват и до днес. Аржентина спечели турнира с вероятно най-силния си състав в цялата си футболна история, но сянката от „недостойния мач“ с Перу така и не се вдига напълно. 

Динамо Киев срещу Нацистка Германия (1942 г.)

Известна като "Мачът на смъртта", тази легендарна среща между украинския клуб Динамо Киев и отбор от германски войници по време на Втората световна война е твърдо част от най-мрачната част на футболната митология. 

Според съветската пропаганда, играчите на Динамо са били заплашвани преди мача, но въпреки това са спечелили и в резултат на това са били екзекутирани.

Истината обаче е по-различна. „Мачът на смъртта“ не е един, а са два, проведени през три дни в началото на август 1942. В тях наистина участва германски армейски сборен отбор, но в нито един от тях не участва отборът на Динамо Киев - участва украинският отбор „Старт“, в който действително има бивши футболисти на Динамо, но също и на киевския Локомотив, както и неколцина аматьори. 

„Старт“ наистина побеждават. И в двата мача, с разлика. Но играчите му не са екзекутирани заради това. Наистина, поне шестима украински участници в тези срещи в последствие умират или загиват по време на войната, но по причини, които нямат нищо общо с футбола. 

Във всички случаи обаче, перспективата да се играе футболен мач по време на окупация, в който се противопоставят окупатор и окупирани звучи ужасяващо.

Историите за тези мачове ни напомнят, че футболът не винаги е тики-така или майсторски класове по спортна стратегия и тактика. Понякога става въпрос за протести и за политика, понякога за малоумна администрация на футбола, а понякога всичко е просто шеметен фарс. Тези мачове ни показват и колко лесно границата между спорт и спектакъл може да бъде прекрачена в игра като футбола и че когато нещата се объркат, те могат да се объркат по начин, който е по-странен от всякаква измислица.

От сайта на водещият български букмейкър напомнят, че участието в хазартни игри и спортни залози не е само забавление и може да доведе до развиване на зависимост.