Анхилското поле – българският „батълфилд“

На 5 и 6 юни в Поморие се проведе международна научна конференция в памет на проф. Иван Кочев (1935-2021)

В полето западно от Анхиало/Поморие се водят редица сражения, вкл. прочутата битка при Ахелой на 20 август 917 г.

Преди години популярният телевизионен канал „Дискавъри“ поддържаше поредицата „Бойни полета“ („Вattlefields“) – интересен поглед към военната история на Европа и целия свят. Наистина, от древни времена, вкл. и днес, по традиция дефилират имената на места, където са се „вихрели“ съдбоносни битки – Каталаунските полета, Ватерло, Курската дъга и т.н., и т.н. Още през 2011 г. като рецензент на солидния том „Поморие – древност и съвремие“ (автори: акад. Васил Гюзелев, проф. Михаил Лазаров и др., съставители: д-р Стефан Пейков и д-р Атанас Орачев), обърнах внимание на едно наше емблематично „бойно поле“, което е своеобразно олицетворение на драматични военни сблъсъци между България и Византия. В тях Анхиало / Поморие, е не просто конкретен град и пристанище, а геополитически “маркер” на военната и политическата история.

Повод да се върнем към темата е проведената на 5 и 6 юни т.г. международна научна конференция „Книжовният език и диалектите – исторически и съвременни аспекти“, посветена на 90-годишината от рождението на известния наш учен и общественик проф. Иван Кочев (1935-1981), потомък на видна фамилия от Македония, родственик на братя Миладинови. Проф. Кочев е роден в Поморие и е почетен гражданин на красивия морски град. Широките хоризонти в дейността на големия ерудит и патриот предопределят присъствието в работата на проведената в Поморие конференция както на доклади в областта на езикознанието, така и на политическата и културна история. Конференцията е организирана от Института за български език при БАН, Македонският научен институт и Община Поморие, а „двигател“ на подготовката и провеждането ѝ бе проф. Ана Кочева – дъщеря и достоен продължител на делото на своя баща. Висока оценка заслужава подкрепата на кмета на Община Поморие Иван Алексиев, който положи много усилия, отново с международна конференция, и за отбелязването на 1100-годишнината от битката при Ахелой през 2017 г.

Програма на конференцията, посветена на проф. Иван Кочев.

Разбира се, в работата на конференцията най-силно бе застъпено езикознанието с участие на учени от Института за български език, други наши научни институти и университети, гости от Полша, Румъния, Германия, Украйна. Като „червена нишка“ бихме посочили членството на мнозина от български учени с Македонския научен институт. Ще припомним, че проф. Иван Кочев е един от инициаторите за възобновяването на авторитетната научна институция, закрита от комунистическия режим с неговия прословут „интернационализъм“ под диктата на Москва, в изгода на Белград и Скопие.

Ще запознаем накратко нашите читатели с изнесения от мен доклад за ролята на Анхиалското поле в българо-византийските войни. Първият мащабен сблъсък е още през 708 г., когато Юстиниан II се опитва да си върне отстъпената на България три години по-рано област Загоре. Удобно „забравил“, че през 705 г. е възстановен на престола с решаващата помощ на българския кан Тервел, „носоотрязаният“ император потегля с флота и сухопътни войски към Анхиало. Оказва се, че Тервел е заел с войските си планинските места, откъдето следи движението на противника. Докато византийските войници събират храни и фураж в района, българите по думите на хрониста Теофан „… неочаквано се нахвърлили като зверове и унищожили ромейското стадо, като взели много пленници, коне и оръжие…“ От ромейска страна паднали много убити, а Юстиниан и малцина от хората му едва успяват да се спасят зад стените на Анхиало… След три дни Юстиниан тайно отплава със своя кораб. Нещо повече, в знак на „извинение“ оставя „трофеи“ – скъпи дарове за победителите.

През 50-60-те години на VIII в. Византия предприема мащабна агресия на север, а император Константин V Копроним лично командва девет похода срещу България! През лятото на 763 г. войнственият император потегля със сухопътните сили към Анхиало, като изпраща огромен флот от 800 „хеландии“ (ладии) с тежковъоръжена елитна конница. Младият владетел Телец действа изпреварващо и пресреща ромеите в Анхиалското поле. На 30 юни 763 г. започва кръвопролитно сражение, което продължава през целия ден и завършва с тежко поражение за българите. Императорът влиза в Константинопол с триумф в духа на римската традиция, а пленените българи са оставени да бъдат избити от тълпата … В Плиска избухва бунт, Телец свален и убит. При последвалите византийски удари през 764-766 г. военната активност отново е свързана с Месемврия и Анхиало. Слава Богу, природата помага на българите, тъй като потеглилите на север византийски ескадри търпят страшни корабокрушения, при които загиват хиляди моряци и войници.

При кан Крум България преминава в контранастъпление. Година след разгрома на император Никифор I Геник (26 юли 811 г.) Месемврия е превзета от армията на Крум. Анхиало също е в български ръце и дори получава /пра/българско име – Тутхон. Две години по-късно, когато властта в Плиска за кратко е в ръцете на кан Дицевг (814-815), регент на младия Омуртаг, основните български сили са в Тракия. Още е в сила  планираният приживе на кан Крум военен поход срещу византийската столица. Лъв V Арменец (813-820) предлага мир, но българският владетел отказва. В отговор императорът, който е и способен военачалник, изненадващо извършва десант в района на Месемврия и разполага войските си в укрепен лагер най-вероятно в полето на Анхиало, но не предприема активни действия. Напротив, с лъжливи маневри създава впечатление, че смята да се изтегли по море. Част от византийските кораби демонстративно отплават, но Лъв със своите елитни части остава скрит зад една височина, наричана по-късно „Хълмът на Лъв“. След като приспива бдителността на Дицевг, Лъв извършва нощно нападение над българския лагер. Според хрониста Йосиф Генезий ромеите не само разбиват българите, но и нахлуват на българска територия, където и извършват големи жестокости. Българският владетел отговаря с репресии срещу византийските пленници в България с антихристиянска окраска, но скоро изненадващо умира или е свален, а властта е поета от Омуртаг.

Без съмнение най-мащабното сражение в Анхиалското поле е битката при Ахелой на 20 август 917 г. В двубоя с България, управлявана от цар Симеон Велики, империята мобилизира огромни за епохата военни сили – според един арабски летописец над 60 хиляди души! Днес специалистите приемат, че двете армии броят по около 30-40 хиляди, което за Средновековието също е впечатляваща численост. Командването е поверено на видния византийски пълководец Лъв Фока. Флотът, предвождан от бъдещия император Роман Лакапин, отплава към делтата на Дунав, за да прехвърли очакваните печенежки съюзници. Цар Симеон зорко следи действията на противника и изпреварващо заема позиции в близост до Анхиало. Българският владетел управлява войските си от един хълм и с ловки маневри увлича ромеите в засада, а ядрото на византийските сили е пометено от царската конница. Цар Симеон се проявява не само като даровит военачалник, но и като смел воин – в хода на кървавата битка под него е убит конят му… Пътят за отстъпление на ромеите на юг е отрязан, а Лъв Фока с остатъците от армията си търси спасение зад стените на Месемврия. Повече от половин век след паметната битка византийският историк Лъв Дякон оплаква купищата ромейски кости при Ахелой…
Анхиалското поле е терен на военни събития и във времето на византийското владичество, както и в епохата на Второто българско царство. Така или иначе, стратегическото положение на Анхиало се дължи на възловото му място на пътя между българските столици Плиска и Велики Преслав, от една страна, и византийската Константинопол, от друга. Връзката с източните старопланински проходи и морския път по крайбрежието е определяща, а това мотивира двете страни да хвърлят толкова усилия в не един военен конфликт през Средновековието именно в полето на Анхиало.