Труд
Автор:
Труд онлайн
Светите апостоли Павел и Варнава проповядвали Евангелието в Икония, град в Мала Азия. Живеели в дома на благочестив човек на име Онисифор. В къщата на Онисифор се събрали всички да слушат проповедите на апостолите. Мнозина се обръщали в истинския път. Измежду честите посетители била 18-годишна девойка на име Текла, красива дъщеря на богати и знатни родители. Тя била сгодена за момък, който се казвал Фамир, също измежду първите в града по знатност, богатство и красота.
Думите на светия апостол подействали силно на девойката и тя приела тайно християнската вяра. Решила да посвети на Бога целия си живот. Майка й, която била езичница, когато узнала, че Текла приела християнската вяра, се ядосала. Повикала Фамир и му казала да положи усилия да привлече към себе си годеницата си. Но Текла оставала непреклонна. Като видял, че всичко е напразно, Фамир подал жалба до градския началник против апостол Павел. Началникът заповядал да го затворят в тъмница да го изправят на съд.
Когато Текла чула, че апостолът е затворен заради нея, отишла в тъмницата, подкупила стражата да я пусне и останала при него да му служи тъй, както дъщеря служи на своя баща. Нейното бягство разтревожило близките й. Търсели я навсякъде, най-после я намерили в затвора. Донесли за това на градския началник. Той я уговарял да се обърне отново към предишната вяра и да се омъжи за Фамир. Тя не се съгласила. Осъдена била да бъде жива изгорена на клада. Текла се прекръстила и сама се качила на кладата. Изведнъж завалял проливен дъжд с такава силна градушка, че началникът и събралите се хора избягали. Кладата угаснала. Текла слязла от нея невредима и напуснала града. Чула, че апостол Павел бил освободен от затвора и изпъден от града. Срещнала един Павлов ученик, който я завел при него. Апостолите Павел и Варнава, Павловият ученик и Текла тръгнали на апостолско пътешествие.
Когато пристигнала в Антиохия, Текла привлякла вниманието на един от градските управници на име Александър. Той пожелал да се ожени за нея, но тя отказала. Разгневен от решението ѝ, Александър съобщил на главния управник, че Текла е християнка. Заради вярата си тя била осъдена да бъде хвърлена на зверовете в цирка.
Текла била поверена на една жена от царски произход, която трябвало да я убеди да се отрече от християнската си вяра и да приеме предложението на Александър. Вместо това обаче се случило обратното – Трифена приела християнството.
На следващата сутрин Текла била отведена на арената. Срещу нея били пуснати диви зверове, но вместо да я нападнат, те кротко легнали в краката ѝ. Уплашен от случилото се и от силата, която според преданието я закриляла, главният управник наредил Текла да бъде освободена.
След това тя се върнала при Трифена и останала известно време при нея. С благословението на свети апостол Павел Текла поела към Селевкия, където се установила на уединено място в планината. При нея започнали да идват много хора, за да слушат наставленията ѝ, а болни търсели помощ и изцеление.
Според преданието Текла обърнала мнозина езичници към вярата в Христос и посветила живота си на проповядването и служението. Починала в дълбока старост.
