Труд
Автор:
Труд онлайн
Това не е просто смяна на правителството. Това е крахът на политическия ред, който определяше Сърбия от 2012 г. насам. Изборите в Сърбия доведоха до резултат, който почти със сигурност ще бъде запомнен като един от най-големите политически повратни моменти в съвременната история на страната. „Студентската листа“ постигна убедителна победа и, с 140 от 250 места в парламента, си осигури абсолютно мнозинство. Сръбската прогресивна партия (SNS), която досега беше доминиращата политическа сила в страната, спечели 104 места и за първи път от почти 14 години отива в опозиция, пише Euronews.
Това не е просто смяна на правителството. Това е крахът на политическия ред, който определяше Сърбия от 2012 г. насам.
Откакто Сръбската прогресивна партия дойде на власт, Александър Вучич и неговият политически блок упражняваха почти пълно господство над политическия живот в Сърбия. СНС контролираше изпълнителната власт, разполагаше с голямо парламентарно мнозинство, доминираше в местната политика и чрез обширна мрежа от политически и институционални съюзи до голяма степен определяше границите на политическата конкуренция в страната. В продължение на повече от десетилетие опозиционните партии многократно се опитваха да прекъснат това господство, но без успех.
„Студентската листа“ се превърна от движение, родено от месеци наред студентски протести, в доминираща политическа сила в страната, превръщайки това, което започна като социално въстание, в избирателна легитимност. По този начин студентското движение постигна това, което традиционните опозиционни партии в Сърбия не успяха да постигнат в продължение на повече от десетилетие: то пряко сложи край на политическия монопол на Александър Вучич.
Следователно резултатът трябва да се разглежда и като референдум за 14-годишното управление на СНС.
Голяма част от електората явно не гласува просто за конкретна група кандидати или конкретна програма. Те гласуваха срещу модел на управление, който се беше превърнал в синоним на персонализирана политика, силна концентрация на властта, политически контрол над институциите, медиите и дълбока социална поляризация. Студентското движение успя да обедини различни форми на недоволство – от искания за институционална отчетност и върховенство на закона до по-широки призиви за политическа промяна.
Фактът, че никоя друга малка партия не успя да преминат трипроцентния избирателен праг, прави резултата още по-драматичен. Традиционният партиен пейзаж на Сърбия на практика изчезна между две доминиращи политически сили: „Студентската листа“ и СНС.
Това е още един показател за мащаба на това земетресение.
Партии, които бяха неизменна част от парламентарния живот в Сърбия, бяха изличени от законодателната власт. В същото време „Студентската листа“ не само се наложи като най-голямата политическа сила, но и спечели достатъчно места, за да управлява самостоятелно.
В продължение на почти десетилетие и половина повечето политически партии на малцинствата бяха сред най-надеждните политически съюзници на Александър Вучич. Основното изключение беше албанският политически блок, който никога не стана част от управляващата коалиция на Вучич. Тези избори обаче сочат, че дори тази традиционна политическа география е била сериозно нарушена.
„Алиансът на унгарците във Войводина“ (SVM), дългогодишен политически партньор на SNS, спечели само три от петте парламентарни места, които потенциално би могъл да си осигури. Това е нещо повече от просто намаляване на парламентарното представителство. То сочи към значителна промяна в политическите настроения сред унгарската общност във Войводина и подсказва, че значителна част от унгарските избиратели може би са подкрепили „Студентската листа“, а не традиционния съюзник на Вучич.
Подобен сигнал дойде и от бошняшката общност. В парламента ще влязат само двама бошняшки представители – един от политическа група, която преди това е сътрудничила на Вучич, и един от движение, което традиционно е оставало в опозиция. И тук предишният модел на политическа лоялност е сериозно нарушен.
В новия парламент ще влязат и двама представители на албанската коалиция – политическа общност, която никога не е сътрудничила на правителството на Вучич.
По този начин старата система на политически съюзи беше фундаментално отслабена.
В продължение на години политическата система на Вучич се основаваше отчасти на способността му да изгради широка мрежа от съюзници около СНС – от партии на малцинствата до по-малки коалиционни партньори. Тази мрежа сега или е изчезнала, или е сведена до минимум.
От Белград до Брюксел: международно измерение
Мащабът на политическата промяна се отрази и в първите международни реакции към резултата.
„Студентската листа“ получи поздравления от висши европейски фигури, сред които Антонио Коща, председател на Европейския съвет, председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и европейската комисарка по разширяването Марта Кос. Поздравления дойдоха и от други европейски политици, включително унгарският министър-председател Петер Мадяр.
Тези реакции носят значителна политическа тежест.
От години Брюксел следи отблизо вътрешнополитическата ситуация в Сърбия, особено въпросите, свързани с върховенството на закона, функционирането на институциите, условията за провеждане на избори и отношенията между правителството, опозицията и гражданското общество. Фактът, че сред поздравилите победителя в изборите бяха и високопоставени европейски длъжностни лица, изпраща значителен сигнал, че победата на „Студентската листа“ се разглежда като възможно начало на нова политическа глава в отношенията на Сърбия с Европейския съюз.
Реакцията на Петер Мадяр е особено символична. Унгария беше един от най-близките политически съюзници на Александър Вучич в рамките на Европейския съюз по времето на управлението на Виктор Орбан, който сам претърпя поражение в Унгария през април тази година. Новата политическа реалност в Сърбия би могла следователно да има последствия не само за отношенията на Белград с Будапеща, но и за по-широкия политически баланс в региона.
С други думи, резултатът от изборите вече не е само вътрешен сръбски въпрос. Той придоби ясно европейско измерение.
Вучич предупреждава за санкции срещу Русия и несигурност сред инвеститорите
Първата реакция на Александър Вучич към резултата също посочи потенциално дълбоките геополитически и икономически последствия от смяната на правителството.
Вучич заяви, че очаква Сърбия, под ръководството на новите власти, да въведе санкции срещу Русия. Подобен ход би представлявал значителна промяна във външната политика на Сърбия, която поддържаше тесни политически, икономически и исторически връзки с Москва, като едновременно с това се стремеше към членство в ЕС.
Отиващият си президент също така предупреди, че резултатът от изборите може да изпрати негативен сигнал към инвеститорите.
Това предупреждение е важно, тъй като привличането на чуждестранни инвестиции е било един от основните стълбове на икономическата политика на Вучич. По време на мандата му правителството многократно представяше Сърбия като стабилна и все по-привлекателна дестинация за чуждестранни компании и инвеститори. Преходът към напълно нов политически елит би могъл следователно да породи съмнения сред инвеститорите относно политическата стабилност, икономическата политика, регулаторната рамка и бъдещата външнополитическа ориентация на Сърбия.
В същото време „Студентската листа“ ще наследи икономика, дълбоко интегрирана както в европейския пазар, така и в международните инвестиционни потоци. Предизвикателството пред него ще бъде да докаже, че политическата промяна не означава икономическа нестабилност.
Движение, което сега е изправено пред тежестта на управлението
За хората зад „Студентската листа“ обаче значението на изборите е много повече от просто замяната на едно правителство с друго.
„Студентската листа“ сега е изправен пред много по-трудната задача да превърне протестното движение във функционираща политическа сила. Той ще трябва да сформира правителство, да възстанови институциите, да създаде свои политически структури и да формулира политики в областта на икономиката, външните работи, процеса на европейска интеграция, социалната политика и върховенството на закона.
Победата му е историческа. Но историческите победи често бележат началото на най-трудния етап.
За СНС, междувременно, това е много повече от просто загуба на властта.
За първи път от 2012 г. насам партията ще трябва да функционира без контрол над държавния апарат и без политическата привилегия да организира политическия живот в Сърбия около себе си. Това ще бъде първият истински тест за това колко силна е СНС като политическа организация, когато вече не контролира изпълнителната власт и когато Александър Вучич вече не е в центъра на правителството.
Политическите последствия могат да се простират далеч отвъд непосредствената парламентарна аритметика.
В продължение на години сръбската политика се въртеше около един доминиращ въпрос: дали някоя политическа сила може да се противопостави на Вучич.
Традиционната опозиция на практика изчезна от парламента. Малцинствените партии, които някога бяха част от структурата на политическата подкрепа на Вучич, загубиха влияние. СНС беше изтласкана в опозиция след почти 14 години непрекъснато господство.
