Проектът на Закон за бюджета на НЗОК мина на първо гласуване в бюджетна комисия

Общо разходите за 2027 г. по проекта на Закон за бюджета на НЗОК са на стойност 5,68 млрд. евро

Проектът на Закон за бюджета Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2027 година бе одобрен на първо четене с 12 гласа „за“, 11 „против“ и нито един „въздържал се“ от Комисията по бюджет и финанси към парламента, съобщава БТА.

Проектоюбюджетът, който бе представен от министъра на здравеопазването Катя Ивкова, предвижда 5,68 млрд. евро приходи и трансфери. Здравноосигурителните приходи са в размер на 5,63 млрд. евро, от които 3,45 млрд. евро са приходи от здравноосигурителни вноски и 2,17 млрд. евро са трансфери за здравно осигуряване.

Общо разходите за 2027 г. по проекта на Закон за бюджета на НЗОК са на стойност 5,68 млрд. евро.

Приходите и разходите по законопроекта са с 426,9 млн. евро или 8,1 на сто повече спрямо Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г.

Средствата за здравноосигурителни плащания са в размер на 5,41 млрд. евро, което представлява увеличение с 478,1 млн. евро или 9,7 на сто спрямо Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г.

През 2027 г. се предвижда Министерството на здравеопазването ежемесечно да предоставя трансфер към бюджета на НЗОК, в общ годишен размер 32,7 млн. евро за заплащане на дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване.

Министър Ивкова представи и разпределението на здравноосигурителните плащания. За първична извънболнична медицинска помощ се предвиждат 372 млн. евро, за специализиран извънболнична медицинска помощ са заложени 384 млн. евро (9,3 на сто ръст спрямо тази година), за дентална помощ се предвиждат 248 млн. евро (7,6 на сто ръст), за медикодиагностична дейност са заложени 176 млн. евро (5 на сто ръст), за лекарстветни продукти са предвидени 1,454 млрд. евро (9 на сто ръст), за болнична медицинска помощ средствата са 2,531 млрд. евро (8,1 на сто ръст), като в тази част на разходите са предвидени 81 млн. евро за амбулаторни процедури за диагностика или профилактика и/или амбулаторно диспансерно наблюдение в болничната медицинска помощ. Други 36 млн. евро са предвидени за финансиране осигуряването на медицински пероснал в лечебните заведения за болнична помощ.

За медицински изделия, прилагани в болничната помощ, както и за помощни средства и медицински изделия за хората с увреждания, са предвидени 147 млн. евро (2,3 на сто ръст). За други здравноосигурителни плащания са предвидени 96 млн. евро, в т. ч. 51 млн. евро за медицинска помощ в съответствие със системите за социална сигурност.

Любомир Дацов, членът на Фискалния съвет, представи накратко становището на институцията. По думите му здравеопазването е един от секторите у нас, чиято ефективност може да бъде подобрена, редом със секторите на вътрешен ред и сигурност и общодържавните служби. Ако бъдат достигнати средните стандарти за ефективност за ЕС в трите сектора, то това може да спести публични разходи в размер на 3,5 на сто от брутния вътрешен продукт, посочи той. Друг недостатък е доплащането в системата, добави той.

Мария Минчева, заместник-председател на Българската стопанска камара, заяви, че камарата посреща и трите бюджета със смесени чувства. По думите ѝ системата продължава да се управлява както досега въпреки нуждата от мерки за подобряване на ефективността й. Добрин Иванов от Асоциацията на индустриалния капитал в България заяви, че асоциацията се въздържа от подкрепа на проектобюджета на НЗОК. Последните 10 години ние последователно не подкрепяме бюджетите на НЗОК, тъй като смятаме, че структурата е грешна, акцентът трябва да е върху превенцията и профилактиката, посочи той. Боряна Абаджиева от Българската търговско-промишлена палата, заяви, че палатата принципно подкрепя бюджета, като отчита, че е нужна по-добра координация между болничната и извънболничната помощ.

Ася Гонева от КНСБ посочи, че организацията принципно подкрепя проектобюджета, но е нужен сериозен разговор как системата да бъде трансформирана от търговска в социална. По думите ѝ проблем в системата е и заплащането, подчертавайки, че синдикатът е за хоризонтална политика по доходите с увеличение в размер на 10 на сто. Атанас Кацарчев от КТ „Подкрепа“ отбеляза, че броят на болниците у нас е твърде голям, добавяйки, че процентът доплащане от пациентите е два пъти по-голям от средното за ЕС. Той посочи, че колкото са по-ниски заплатите в здравната система, толкова повече специалистите в нея са податливи на корупция.

В отговор на въпрос на Асен Василев от „Продължаваме промяната“ относно заплащането на лекари и медицински сестри, министър Катя Ивкова заяви, че са предвидени 30 млн. евро за стипендии за всички специализанти, в които влизат не само лекари, но и медицински сестри. Тези средства ще бъдат изплатени по национална програма, която се разработва паралелно с бюджетната процедура, както и чрез медицинските университети, посочи тя. Василев коментира отговора на Ивкова с думите, че тези предвидени средства не гарантират увеличението на минималните възнаграждения в системата, добавяйки, че ПП няма да подкрепи проектобюджета на НЗОК.

Министър Ивкова посочи още, че в условията на пазарна икономика държавата няма как да оказва конкретни възнаграждения, които работодателите в системата да изплащат на служителите, но съществува възможност да се залагат минимални нива чрез колективен трудов договор.

Според Мартин Димитров от „Демократична България“ предвидените стипендии за лекари и медицински сестри специализанти всъщност представляват заплащане от 460 евро на човек, което е недостатъчно. Той добави, че за справянето с измамите в системата е необходима система за персонализирано уведомяване за използвани здравни услуги под формата на есемес известия.

По думите на Георги Георгиев от „Възраждане“ покачването на инфлацията означава, че българите ще продължат да доплащат за медицински услуги все повече. Според него системата трябва да бъде реформирана, тъй като в настоящия си вариант представлява „наливане на огромни средства в една продъдена каца“. Димо Дренчев от „Възраждане“ добави, че има проблем с фалшиви хоспитализации и точене на средствата за лекарства.

По отношение на фиктивните хоспитализации, управителят на НЗОК Владимир Даскалов заяви, че са заложени мерки под формата на дигитален контрол, като до месец ще бъде наградено и приложението еЗдраве (електронно здраве) с финансов модул. Това означава, че всеки пациент ще може да получава в реално време разходите, които НЗОК изразходва за неговото здраве. Колко прегледа има, какъв финансов ресурс е изразходен и всички останали финансови подробности, каза Даскалов.

Айтен Сабри от ДПС коментира, че предвидената стипендия обхваща само специализанти държавна поръчка, добавяйки, че няма реални реформи, които да мотивират специализантите да останат в България. Тя подчерта, че в отдалечените планински региони има недостиг на медицински персонал, което налага нуждата от държавна политика в тази посока.