Реформираната руска армия променя баланса: НАТО е изправено пред сериозни рискове

Проблемът за руската армия не е бил в структурата на въоръжените сили, а в тяхното развитие

Войната в Украйна, която вече навлиза в петата си година, достигна поредна повратна точка. Руските сили очевидно изпитват затруднения на бойното поле, тъй като стратегията на Киев да превърне войната в безсмислена за Русия дава резултат. Но бъдещето на европейската сигурност не зависи единствено от изхода на тази война. Дори и да бъде победена, Русия ще остане основната заплаха в Европа в следващите години. Въпреки стагниращата си икономика, неблагоприятната демографска ситуация и закостенелия авторитарен режим, Русия остава основната сила, способна и решена да разклати архитектурата на сигурността на континента. Освен това възстановяването на руската армия след войната не е въпрос на „дали“, а на „кога“, пише Foreign Affairs.

Настоящите тенденции сочат, че Русия ще възстанови въоръжените си сили в достатъчна степен, за да представлява сериозна заплаха, по-бързо, отколкото анализаторите очакваха през 2022 г. Вероятно това ще отнеме от пет до седем години, като Русия ще бъде в състояние да използва сила, за да заплаши членовете на НАТО или Украйна по по-ограничен начин скоро след приключването на настоящата война. Дори ако пълното възстановяване отнеме още няколко години, такъв времеви хоризонт все пак е кратък според стандартите за отбранително планиране. Русия ще разполага с по-големи сили, с повече дронове, способности за дълбоки удари и личен състав, отколкото преди войната. Тя ще продължи да дава приоритет на разходите за отбрана и да поддържа по-високи нива на отбранително-промишленото производство. Но пътят към възстановяването няма да бъде лесен. Исторически погледнато, развитието на руските въоръжени сили е било белязано от компромиси, прекалено амбициозни планове, недостатъчни ресурси и лошо изпълнение. Често това е процес на две стъпки напред и една назад.

Докато Съединените щати и много европейски държави се фокусират върху осигуряването на успеха на Украйна, те трябва също така да мислят отвъд тази война и да започнат да се подготвят за дългосрочното предизвикателство, което Русия представлява. Руската армия ще остане достатъчно силна, за да заплашва територията на членовете на НАТО и да подкопава алианса, особено ако продължителната ангажираност на САЩ стане несигурна. 

Руската армия е сила в преход.

През следващите години тя ще продължи да стои с единия крак в бъдещето, а с другия – в миналото. Конфликт между НАТО и Русия несъмнено би се развил по различен начин от войната в Украйна, но слабите резултати на Русия и забележимите ѝ слабости не бива да бъдат повод за самодоволство сред страните от НАТО. Постоянната заплаха от Москва не е такава, която Вашингтон би трябвало лесно да пренебрегне или просто да прехвърли на европейците. Съединените щати и техните европейски съюзници се нуждаят от по-реалистичен разговор относно бъдещата руска военна заплаха и начините за нейното възпиране.

Исторически погледнато, проблемът за руската армия не е бил в структурата на въоръжените сили, а в тяхното развитие. Това, което в началото е изглеждало обещаващо, в крайна сметка се проваля, тъй като великите амбиции и футуристичните концепции се сблъскват с ограничени ресурси, недостатъчна подготовка и слаб организационен капацитет. Структурата на въоръжените сили и оперативните концепции може и да са обосновани, но армията не разполага с ресурсите да ги реализира, което води до редица компромиси.

Настоящото руско военно мислене все още набляга на постоянни въоръжени сили, по-висока бойна готовност и повече възможности за прецизни удари. Въоръжените сили продължават да разглеждат НАТО като основна заплаха и остават фокусирани върху способността да водят регионална или мащабна война. Те са стигнали до заключението, че неуспехите им в Украйна не се дължат на това, че концепциите им са били неправилни, а на факта, че силите им не са могли да ги изпълнят. Това, което се е променило, са предишните предположения, че бойното поле ще бъде фрагментирано и че силите ще бъдат по-разпръснати. По-ранният акцент върху маневрената отбрана се измества обратно към фокус върху позиционната война и вида бойни действия, наблюдавани в Украйна.

Украинските офицери и командири възприемат руската военна заплаха сериозно. Съществува и силна тенденция последната война, в която дадена страна е участвала, да се разглежда като добър показател за следващата ѝ война. След като Русия нахлу в Грузия през 2008 г., например, анализаторите бавно коригираха своите възгледи относно руската военна реформа и модернизация, което ги остави неподготвени за последващите руски военни действия в Крим през 2014 г. и в Сирия през 2015 г. А след интервенцията в Сирия анализаторите прекаляха с корекциите и не отчетоха трайните проблеми и компромиси, които тормозеха руската армия. Всяка война се определя от своя специфичен контекст. Примамливо е – но и опасно – да се правят обобщения въз основа на действията на Русия в Украйна през 2026 г. за това как биха изглеждали първите дни на война между НАТО и Русия.

Въпреки че е вярно, че начинът, по който Украйна воюва, не е същият, по който НАТО би воювала в евентуална бъдеща война с Русия, и следователно НАТО в много отношения е в добра позиция да се изправи срещу руската армия, алиансът има свои собствени предизвикателства. Голяма част от предполагаемия капацитет и способности на НАТО зависи от това САЩ да предоставят както своите въоръжени сили, така и логистичната и техническата подкрепа, както и организационния капацитет, от които НАТО се нуждае. Въоръжените сили на НАТО са се развили, за да работят съвместно със Съединените щати, и не са подготвени да провеждат самостоятелно мащабни бойни операции. Това не е просто въпрос на увеличаване на разходите за отбрана. Настоящите отбранителни планове на НАТО предполагат силна роля на САЩ и продължаващо американско лидерство в управлението на европейската сигурност, което Вашингтон през последните години даде сигнали, че се опитва да намали.

САЩ и НАТО имат значителни предимства по отношение на въздушната и морската мощ, способностите за прецизни удари, качеството на силите и разузнаването. Но им липсва опитът на Украйна в справянето с бойно поле, пренаселено с дронове, повсеместно наблюдение и нови ударни способности, които руската армия използва в момента. От друга страна, Русия е адаптирала структурата на силите си, организационния си капацитет, технологиите и тактиката си, така че да може да използва тези способности в голям мащаб срещу формиранията на НАТО, с които би се сблъскала. Русия също така остава водеща ядрена сила с голямо предимство в тактическите ядрени оръжия, които са предназначени да компенсират конвенционалното превъзходство на НАТО. При липсата на традиционни споразумения за контрол над въоръженията, като например „Новият СТАРТ“, чийто срок изтече през февруари, стратегическият ядрен арсенал на Русия, който вече не е ограничен — в съчетание с тактическите ѝ ядрени оръжия — се очертава като сериозна заплаха за всяка бъдеща извънредна ситуация.

Опасно е да се правят обобщения въз основа на действията на Русия в Украйна.

Вследствие на това въоръжените сили на НАТО биха могли да понесат много по-големи загуби, отколкото би било необходимо в една бъдеща война. Много от тях са твърде малки, за да си позволят големи загуби, особено в първите дни на конфликта. През изминалата година украински дронни подразделения се присъединяваха към силите на НАТО по време на учения. Резултатите бяха еднозначни: членовете на НАТО не знаят как да действат в среда, характеризираща се с наличието на масова прецизност — тоест на бойно поле, доминирано от евтини безпилотни или автономни системи, които могат да извършват както разузнаване, така и прецизни удари в реално време. Те не са подготвени за ситуация, подобна на тази, която се разви в Украйна, където дроновете са толкова многобройни, че значително превъзхождат личния състав и техниката, нито пък силите на НАТО са подготвени за това как тези дронове – в комбинация с традиционни оръжейни системи – могат да възпрепятстват или да улеснят маневрите. Проблемът не е само в това, че оръжията са станали прецизни, а в това, че армии като руската са инвестирали в средствата, необходими за ефективното им използване в голям мащаб. Въпреки като цяло слабото си представяне срещу украинските сили, руската армия от 2026 г. представлява различна заплаха за НАТО в сравнение с руските сили, които започнаха войната през 2022 г.

За да се справят с проблемите, които руската армия поставя, американските и европейските военни планирачи трябва да извлекат правилните поуки от войната в Украйна. Те бавно усвояват опита на Украйна и се съобразяват с това как масовата прецизност променя бойното поле. 

Руското военно предизвикателство трябва да бъде разгледано в правилната перспектива. Русия е била и остава сила в упадък. Това беше вярно още преди пълномащабната ѝ инвазия в Украйна през 2022 г. и ще остане вярно, независимо от това как ще се развие войната. Но този упадък се случва бавно, а не внезапно. Тази постепенна ерозия ще засегне способността на Русия да възстанови въоръжените си сили, но не непременно ще попречи на такъв изход. Русия има и история на възстановяване на въоръжените си сили по-бързо от очакваното след поражение или период на упадък.

Въоръжените сили остават най-силният инструмент на националната мощ в арсенала на Русия и този, към който Москва прибягва с тревожна последователност.