Труд
Автор:
Петя Кузева
Европейската комисия ще даде зелена светлина, най-вероятно на 4 юни, за присъединяването на България към еврозоната, считано от 1 януари 2026 г., съобщиха пред Reuters няколко представители на еврозоната.
На 4 юни изпълнителният орган на ЕС ще публикува "конвергентния доклад" относно изпълнението от страна на България на необходимите критерии за преминаване към еврото, валута, използвана от 347 милиона европейци от 20 държави.
Трима висши служители от еврозоната заявиха пред Reuters, че очакват докладът на Комисията да бъде положителен за България, която се бори да премине към еврото от присъединяването си към Европейския съюз през 2007 г. Членството в еврозоната, освен използването на евробанкноти и монети, означава и място в управителния съвет на Европейската централна банка.
Базираната във Франкфурт институция ще представи собствена оценка на 4 юни за това колко е подготвена България и дали Българската народна банка е независима. Но оценката на Комисията е решаваща.
Положителна препоръка от изпълнителната власт на ЕС би означавала, че финансовите министри на ЕС също биха я подкрепили и биха определили обменния курс лева към еврото през юли, оставяйки останалата част от годината на България да се подготви технически за прехода към еврото.
За положителна препоръка България трябва да отговаря на критерия за ценова стабилност. По-конкретно, средният темп на инфлация (изчислен чрез хармонизирания индекс на потребителските цени) през последните 12 месеца не трябва да надвишава с повече от 1,5 процентни пункта този на държавите членки с най-добри резултати по отношение на ценовата стабилност (т.е. средноаритметичната стойност на темповете на инфлация).
През април страните с най-добри инфлационни показатели бяха Франция с ръст на цените от 0,9%, Кипър с 1,4% и Дания с 1,5%, което поставя регистрираното от България увеличение на цените с 2,8% близо до допустимата граница.
Също така, страната-кандидатка не може да бъде обект на дисциплинарна процедура за прекомерен дефицит, т.е. по-голям от 3% от БВП. България също отговаря на този критерий с бюджетен дефицит от 3% през 2024 г. и прогноза от 2,8% за 2025 г. Публичният дълг на България, който е 24,1% от БВП през 2024 г. и се очаква да достигне 25,1% през 2025 г., е доста под максимално допустимото ниво от 60% от БВП.
Накрая, страната кандидатка трябва да докаже стабилност на валутния курс. Механизмът ERM-II постановява, че валутният курс на валутата на страната кандидатка трябва да остане в диапазон от плюс/минус 15% спрямо договореното централно ниво в продължение на две години преди приемането на еврото.
България вече отговаря на това условие, тъй като националната валута, левът, е обвързана с еврото по фиксиран валутен курс от 1,95583 лева за едно евро от 1999 г. насам.
Присъединяването на България към еврозоната ще се осъществи три години след последното разширяване на единното пространство, което се състоя в началото на 2023 г., когато Хърватия стана 20-ата страна членка на единното пространство. От 1 януари 2002 г. милиони европейци в 12 държави са се отказали от националните си валути - паунди, франкове, марки или драхми, в полза на евромонети и банкноти. По-късно към тях се присъединиха граждани от осем други държави: Словения през 2007 г., Кипър и Малта през 2008 г., Словакия (2009 г.), Естония (2011 г.), Латвия (2014 г.), Литва през 2015 г. и Хърватия през 2023 г.
