Понякога белегът на една война е по-скоро свързан с инициативата, отколкото със самото сражение. Украйна е добър пример за това. Превъзходството на Русия, на хартия, би трябвало да сложи край на конфликта за кратко време, но творчеството и факторът „изненада“ позволиха на Киев да удържи позициите си. Макар и не винаги. Напоследък се разпространява усещането, че украинските прехващачи не са в състояние да се справят с мощните руски дронове с реактивен двигател. Според данни на украинските ВВС четири от всеки десет атакуващи апарата от този тип, с скорост до 600 километра в час и взривен товар от 90 килограма, достигат успешно целта си. Пропускът в отбраната е голям. Един от тези летателни апарати порази търговски център в Кривой Рог на 21 август, след като минути по-рано първият апарат удари складовете. 16 души загубиха живота си.
Техническият напредък на руската военна промишленост е неоспорим. Заводите в икономическата зона „Алабуга“ в Тартастан произвеждат в голям мащаб тези високоскоростни реактивни дронове - с много по-висока скорост от тази на летателните апарати с бутални двигатели - предназначени да заобикалят различните слоеве на украинската отбрана. Според данни на украинските разузнавателни служби, цитирани от Ройтерс, Русия вече произвежда около 3 000 от тези атакуващи апарати месечно.
Този преглед съвпада с графиката на нарастване, изготвена наскоро от говорителя на украинските въздушни сили Юрий Игнат: според този украински полковник, нападащата армия е изстреляла 350 реактивни бомбардировачи през юни, 1 500 през юли и 2 800 през август. Руската офанзива с тези ракетни дронове е поставила Киев в центъра на прицела. Според картата, изготвена от Ройтерс въз основа на данните за август, именно този централен регион е регистрирал най-голям брой атаки с тези ракети през изминалия месец (478). Четири години и половина след началото на кървавата офанзива, последното ескалиране на руските действия превръща столицата в град, наподобяващ някои градове, разположени в самата зона на бойните действия, в източната част на страната, пише El País.
Предизвикателството пред Киев е огромно. Докато първите дронове от модела „Геран“, базирани на иранските „Шахед“, можеха да летят със скорост около 180–200 километра в час, водещият модел на настоящата руска офанзивна система – „Геран 5“ – може да достигне 600 километра в час.
Превърнато в статистически данни, руският качествен скок е очевиден: със старите атакуващи летателни апарати процентът на украинските прехвати беше около 90%. Дори мобилните артилерийски подразделения бяха в състояние да локализират този тип дрон на разстояние от няколко километра и да започнат неговата неутрализация. При реактивните апарати украинските отбранителни системи едва достигат 60% успеваемост при свалянията.
Скоростта е ключовият фактор при тези двигатели, които използват въздуха и горенето, за да летят. Руската индустрия е проектирала летателен апарат с тръбен корпус, подобен на този на крилатата ракета, и прави крила — за разлика от крилата с делта-форма на предишните модели. Той включва усъвършенствани системи за фиксиране на цели с помощта на изкуствен интелект, както и за предотвратяване на прехват чрез електронна война (заглушаване). Най-модерният модел може да измине около 1 000 километра.
Отвъд мащаба на руското производство Киев обяви, че тези летателни апарати, които днес опустошават украинските градове, съдържат, подобно на предишните модели, чуждестранни части в своята конструкция. Разследващата служба на Министерството на отбраната (GUR) е разкрила състава на „Геран 5“. Сред компонентите му са турбореактивният двигател „Telefly“, произведен в Китай, девет части от американски произход — някои от тях произведени от компанията „Texas Instruments“, добре позната на украинския отдел за санкции - и дори приемна платка за системата за сателитна навигация, произведена в Германия.
Успехът на тези дронове има обаче и обратна страна: цената (90 000–130 000 евро) е по-висока от тази на първите дронове от типа „Шахед“, поради което производството не може да се разшири толкова, колкото би желал Кремъл. През миналия юни генерал Александър Сирски, тогавашен командващ на Въоръжените сили на Украйна, заяви, че Москва има планове 50 % от своя арсенал от дронове да се състои от модели с реактивни двигатели.
Ако този залог се оправдае, Русия би постигнала на първо място сравнително предимство по отношение на крилатите ракети, добре познати на украинското гражданско население, като „Х-101“ или „Калибр“, чиято цена на брой е около два милиона евро. Освен това масовото производство на тези апарати, които са нещо средно между дрон и ракета, позволява запазването на балистичните ракети, и по този начин увеличаването на арсеналите, за по-сложни стратегически цели.