Труд
Автор:
Труд онлайн
Източници от турското правителство съобщиха, че е постигнато споразумение за прехвърляне на системи за противовъздушна отбрана с голям обсег С-400 на държава от Персийския залив, или Обединените арабски емирства, или Катар, като част от споразумение със Съединените щати, което позволява на турското министерство на отбраната да възобнови доставките на изтребители от пето поколение F-35A. Очаква се този ход не само да проправи пътя за революционизиране на възможностите за въздушна война на водещ стратегически партньор на САЩ в Близкия изток чрез продажбите на F-35, но и да революционизира възможностите за противовъздушна отбрана около ключови американски военни бази, тъй като тези съоръжения са изправени пред продължителни атаки с балистични ракети и дронове от иранските сили, пише Military Watch Magazine. Американските бази както в Катар, така и в Обединените арабски емирства се използват в голяма степен като плацдарм за атаки срещу Иран и са претърпели значителни щети, тъй като местните системи за противовъздушна отбрана досега са се доказали като неадекватни за предотвратяване на контраатаки.
Доставена на Турция от Русия през 2019 г., С-400 е балансирана многофункционална система, проектирана да бъде способна да поразява всички видове самолети
в атмосферата, както и балистични и крилати ракети. Възможностите ѝ за противоракетна отбрана са тествани срещу тактически и стратегически атаки по време на военните действия в Украйна. В сравнение с американските MIM-104 Patriot, прехващачите, изстреляни от С-400, се движат близо три пъти по-бързо с Mach 14, което осигурява значително по-добра възможност за прихващане и им позволява бързо да се изкачват, за да поразяват балистични цели, спускащи се с много високи скорости. Руската система се възползва от много висока височина на прихващане, за която се съобщава, че достига приблизително 30-35 километра, което ѝ позволява да поразява балистични ракети през голяма част от техните крайни фази, докато те се спускат от горните слоеве на атмосферата.
Прехвърлянето на системи С-400 на Катар или Обединените арабски емирства има четири основни предимства за Съединените щати. Като позволява възобновяването на поръчките на F-35 от страна на Турция, се осигуряват както повече средства за програмата F-35, така и възможността Турция да направи по-голям принос към колективните интереси на НАТО, включително като част от споразумението си за споделяне на ядрени оръжия със Съединените щати. Трансферът на системите С-400 ще осигури значителен тласък както на противоракетните способности, така и на ситуационната осведоменост на противовъздушната отбрана на САЩ и техните партньори от Персийския залив, в момент, когато американските радари за противовъздушна отбрана в региона са унищожени при ирански удари. Системата ще допринесе допълнително както по обем, така и по усъвършенствани нови възможности за усилията за противоракетна отбрана, в момент, когато доставките на противоракетни прехващачи земя-въздух за американските системи Patriot и THAAD са силно изчерпани.
Операциите в Персийския залив също ще предоставят възможности на американските сили да наблюдават как функционират С-400, като системите, продадени на Турция, са персонализирани, за да могат да се свързват и споделят данни със стандартно оборудване на НАТО. Това е особено ценно, като се има предвид, че на С-400 се разчита в голяма степен като гръбнак на руската система за противовъздушна отбрана, което компенсира значително липсата на мащабни поръчки на изтребители и големите забавяния в разработването на изтребители от пето поколение. По този начин трансферът на С-400 е от полза за колективните интереси на Западния блок и съюзниците му както срещу Иран, така и срещу Русия, като неговите усъвършенствани възможности за противовъздушна отбрана потенциално са от голяма полза във военните усилия срещу Иран.
