Труд
Автор:
Труд онлайн
Сръбският президент Александър Вучич обяви плановете си за закупуване на китайските далекобойни ракетни системи земя-въздух HQ-9, което отбелязва важен етап в модернизацията на способностите на страната за противовъздушна отбрана и още една важна стъпка в укрепването на отбранителните връзки с Китай. HQ-9 е водещата многофункционална далекобойна ракетна система земя-въздух на Китай, сравнима по роля с руската С-400, и ако бъде закупена, в много отношения ще представлява най-способната система, разположена в Европа. В китайската служба тя е под по-високите HQ-19 и HQ-29, които са по-специализирани в стратегическата балистична ракетна отбрана, предоставяйки допълнителни възможности като част от многопластова мрежа, пише Military Watch Magazine.
През април множество сръбски източници съобщиха, че Министерството на отбраната планира да закупи ново оборудване за противовъздушна отбрана от Китай, като по това време президентът Александър Вучич обяви предстоящото подписване на нови договори за укрепване на мрежата за противовъздушна отбрана на страната. Китайската система за противовъздушна отбрана със среден обсег HQ-22 в момента е гръбнакът на мрежата за противовъздушна отбрана на страната и доставките ѝ започнаха през април 2022 г.
Наред с HQ-22, Сърбия разполага и с китайски точкови отбранителни системи HQ-17A,
руски бойни машини за противовъздушна отбрана „Панцир-С“ и модернизирани варианти на съветския S-125 - система със среден обсег, която не е достатъчно мобилност. Закупуването на HQ-9B беше подчертано като значителна възможност по това време за осигуряване на по-високо ниво на способности и първата в страната наистина далекобойна противовъздушна и противоракетна система.
Сръбското министерство на отбраната е обмисляло закупуването на усъвършенствани системи за противовъздушна отбрана с голям обсег в миналото, а именно руските системи S-300PMU-2 и S-400. Батальон S-400 на руските аерокосмически сили беше разположен в страната през октомври 2019 г. за учения на сръбска територия, което се смяташе за опит за запознаване на местните сили със своите възможности. Западният натиск, включително заплахите от икономически санкции, бяха основни фактори, които попречиха на Сърбия да продължи с покупката, въпреки руските предложения за изключително гъвкави условия на плащане. Закупуването на HQ-9B би позволило подобна способност да бъде реализирана със закъснение и на много по-ниска политическа цена от закупуването на С-400, тъй като членовете на НАТО нямат механизъм за санкции, насочен към китайския износ на оръжие, еквивалентен на този, насочен към износа от Русия.
Сърбия продължи да увеличава поръчките си за отбрана от Китай, като през март изображения показват изтребител МиГ-29 на сръбските военновъздушни сили, летящ с две доставени от Китай балистични ракети CM-400AKG. Скоростта на ракетата, която може да надвишава 6 Маха, прави сръбските МиГ-29 първите изтребители в Европа с хиперзвукови ударни възможности и прави досега остарелия изтребител много подходящ за ударни роли. Възможността Сърбия да закупи китайски изтребители като JF-17 Block 3 или J-10C също е оценена от множество анализатори като вероятно евентуално да замени нейните МиГ-29. Китайското оборудване е не само в много случаи много по-способно и рентабилно от това, предлагано от Русия или членовете на НАТО, но е и по-благоприятно по политически причини, като се избягва провокирането на членовете на Европейския съюз или САЩ чрез засилване на отбранителните връзки с Русия, като същевременно се запазва известна степен на автономност, която западното оръжие не позволява.
HQ-9 разполага с по-модерна електроника и сензори от руските системи като С-400, което отразява индустриалното лидерство на Китай в тези области. Въпреки стратегическата си роля, тя остава високомобилна, като пускови установки, радари, командни машини и помощно оборудване са монтирани на камиони, което позволява преместване след стрелба, за да се намали уязвимостта от контраатаки. Това е особено важно за Сърбия, тъй като е изправена пред потенциална заплаха от военни действия с членовете на НАТО с огромни разузнавателно-ударни комплекси, срещу които мобилността и прикриването са жизненоважни за осигуряване на асиметрична отбрана. Продължаващото напрежение около региона на Косово, който по-голямата част от членовете на НАТО са признали за независима държава и са оказали подкрепа, е сред множеството фактори, довели до високо напрежение, като Сърбия все още е засегната от историческия спомен за интензивните бомбардировки на НАТО по въпроса за отделянето на Косово през 1999 г.
