Труд
Автор:
Елена Симеонова
Американската армия направи първото в историята разполагане на хиперзвукова ракетна система в Западния Тихи океан, което отбелязва важен етап в усилията за укрепване на способностите за насочване към Китай, съобщава военното издание Military Watch. Въпреки че Пентагонът не е разкрил точното местоположение на ракетната батарея „Тъмният орел“, учението се проведе на Гуам, Северните Мариански острови, Палау и околните райони на Западния Тихи океан, поставяйки части от източното крайбрежие на Китай в рамките на очаквания обхват на системата. Целите за потенциални удари от тези места включват основни съоръжения на Народноосвободителната армия, както и ключова инфраструктура и промишлени обекти, които са жизненоважни за икономическата конкурентоспособност и технологичната модернизация на Китай.
„Тъмният орел“ се сблъсква с многократни забавяния, технически предизвикателства и ръст на разходите от самото начало на програмата, оставяйки Съединените щати значително назад не само от Китай, но и от Северна Корея и Русия, както и в разработването на оперативни хиперзвукови оръжия. Въпреки че Съединените щати в крайна сметка проведоха успешен пълен летателен тест в края на 2024 г., до този момент програмата вече изоставаше с години от графика. Допълнителните тестове продължиха през 2025 и 2026 г., преди армията да обяви ограничен оперативен капацитет. Дори тогава производството остана бавно и само много малък брой пускови установки и ракети бяха налични за оперативна употреба.
„Тъмният орел“ е сред най-приоритетните оръжейни системи от следващо поколение на Пентагона. За разлика от конвенционалните балистични ракети, тя използва планиращо устройство, което ускорява до хиперзвукови скорости - над 5 Маха - преди да маневрира непредсказуемо към целта си. Тази комбинация от изключителна скорост и маневреност прави прихващането значително по-трудно, отколкото срещу традиционните балистични ракети, като същевременно намалява времето за предупреждение за защитниците. Оръжието е проектирано да поразява силно защитени, чувствителни към времето цели, включително командни центрове, мрежи за противовъздушна отбрана, ракетни установки, военноморски съоръжения и логистични центрове дълбоко в оспорвана територия.
Китай бързо премина от тестване към масово разполагане на собствени хиперзвукови ракети, като Народноосвободителната армия разполага с DF-17, оборудвана с хиперзвукова планируща машина, няколко години преди Dark Eagle от 2019 г. Смята се, че DF-17 е разположена в значителен брой в множество бригади и се е превърнала в основен елемент от конвенционалните регионални ударни способности на Китай. Страната също така продължи да разработва хиперзвукови системи с по-голям обсег, включително DF-27, като същевременно се съобщава, че интегрира хиперзвукови противокорабни оръжия в основни военноморски бойни кораби. Вместо да се бори да разработи оперативна способност от първо поколение, Китай вече разширява използването на множество поколения хиперзвукови оръжия на сухопътни, морски и потенциално въздушни платформи.
Въпреки нарастващото си технологично изоставане, Съединените щати имат предимството да могат да разполагат ракетни системи в обширна глобална мрежа от военни бази, като ги позиционират предварително, за да поразяват враждебна територия на относително кратки разстояния. Докато „Тъмният орел“ може да поразява цели дълбоко в Китай от бази във Филипините, например, липсата на сравними бази в Китай означава, че са му необходими много по-скъпи междуконтинентални ракети с обсег, за да държи по подобен начин цели на континенталната част на САЩ под риск. Китай постига бърз напредък в тестовете на първите си стратегически бомбардировачи-стелт и ядрени подводници от следващо поколение, за да може да поразява цели на континенталната част на САЩ по-ефективно.
