В момента Военновъздушните сили на САЩ обмислят възобновяване на доставките на F-16 през фискалната 2027 г. Това би сложило край на 22-годишна пауза в поръчките, наложена с очакването, че F-35A ще замени този тип изтребител от ерата на Студената война. Предложеният нов вариант, обозначен като F-16G, е базиран на най-новия стандарт F-16 Block 70, но включва редица допълнителни системи, целящи да осигурят значително по-голям обсег, по-широк обхват на сензорите и по-голяма оперативна гъвкавост в сравнение с по-старите изтребители F-16C/D. Предвидените подобрения имат за цел да осигурят на самолета значително по-голяма продължителност на полета и гъвкавост при изпълнение на мисии – както спрямо конфигурациите, използвани понастоящем от ВВС, така и спрямо по-новия вариант Block 70, пише Military Watch Magazine.
Вероятно F-16G ще бъде оборудван с нов радар,
чиито технологии може да произлизат от новия радар AN/APG-85 на F-35 (разработен за стелт изтребители по стандарта Block 4). Това би намалило значително проблемите, свързани със силата на сигнала и консумацията на енергия, и би осигурило много по-добри общи характеристики. Радарът AN/APG-83 за F-16 Block 70/72, който се произвежда в момента, вече е вторият AESA радар, интегриран в F-16, след разработката на AN/APG-80 за изтребителите F-16E/F Block 60, създадени за ВВС на Обединените арабски емирства. Въпреки че Lockheed Martin твърди, че AN/APG-83 осигурява „възможности на радар за изтребител от пето поколение“ и споделя хардуерни и софтуерни елементи с радара AN/APG-81 на F-35, един нов радар, базиран на технологиите на AN/APG-85, би представлявал значително подобрение.
Предложените за F-16G конформни резервоари за гориво допълнително биха го отличили от много от съществуващите американски изтребители F-16. Вместо да заемат външните точки за окачване на въоръжение, конформните резервоари са интегрирани към фюзелажа и осигуряват допълнително гориво, без да ангажират стандартните подкрилни възли за окачване. Това позволява на самолета да запази по-голям боен товар, като същевременно увеличава бойния си радиус – характеристика, която става все по-важна, тъй като съвременните системи за противовъздушна отбрана и ракетите „въздух-въздух“ позволяват воденето на бойни действия на значително по-големи разстояния. Съобщаваното включване на подкрилни резервоари с вместимост 600 галона (около 2270 литра) би осигурило допълнително увеличаване на продължителността на полета. Това би било особено ценно за операции над огромните пространства на Тихия океан, макар че обсегът на самолета все още би останал много по-малък от този на китайските изтребители.
Добавянето на инфрачервена система за търсене и съпровождане също би подобрило способността на F-16G да открива самолети, без да разчита единствено на своя радар. Инфрачервените сензори могат пасивно да засичат топлинните следи на летателните апарати, което позволява на изтребителя да търси цели, без непременно да издава собственото си местоположение чрез радарни излъчвания. Това става все по-важно в среда, доминирана от средства за радиоелектронна борба и ракети „въздух-въздух“ с голям обсег. Подобни системи вече са интегрирани във вариантите на F-16 Block 70, предназначени за Военновъздушните сили на Република Китай (Тайван).
F-16G би могъл да се възползва и от подобренията в областта на радиоелектронната борба, разработвани за целия парк от самолети F-16. Интегрираният комплекс за радиоелектронна борба IVEWS (Integrated Viper Electronic Warfare Suite) на компанията Northrop Grumman преминава през мащабни изпитания и е предназначен да осигурява предупреждение за радарно облъчване, активни смущения, както и възможност за откриване, идентифициране и локализиране на заплахи. Според Northrop Grumman системата е натрупала над 550 часа изпитания в рамките на около 300 полета. Ако бъдат внедрени в новопроизведени F-16G, подобни системи биха позволили на самолета да действа в среда с много по-високо ниво на заплаха, отколкото е било предвидено при първоначалното му проектиране, като по този начин се компенсира липсата на стелт характеристики (ниска забележимост).
Възможностите на F-16G ще останат ограничени от факта, че той се базира на лек еднодвигателен изтребител, проектиран през 70-те години на миналия век с цел минимизиране на разходите и създаване на по-достъпна алтернатива на водещите изтребители за завоюване на превъзходство във въздуха F-15. Въпреки модернизацията, фактът, че изтребителят разполага с един от най-малките радари в света, остава сериозно ограничение за ситуационната осведоменост, докато ограничената товароносимост за въоръжение и липсата на стелт характеристики са допълнителни недостатъци, които модернизацията може да компенсира само частично. Закупуването на този изтребител се обмисля главно поради съкращенията в поръчките за F-35, както и заради много по-високите от първоначално предвидените разходи за придобиване и поддръжка на F-35, които не позволяват той да замени изтребителите F-16 в съотношение едно към едно.