Първият разрушител на армейския флот, „Чхве Хьон“, беше първият разрушител на ВМС на армията, като част от програма за разширяване на флота. ВМС бяха най-слабият вид в Корейската народна армия, отбеляза председателят, добавяйки, че модернизацията ще доведе възможностите им до ниво, „невероятно отвъд въображението“.
„Изграждането на модернизирана военноморска база се очерта като отчаяна и съществена задача“, добави председателят, отбелязвайки, че служители на Централния комитет на управляващата Работническа партия са обсъдили планове за изграждане на нови военноморски бази на среща на 22 юни.
Най-важната промяна за флота ще бъде промяна в неговия статут, роля и обхват на операциите, добави той, като същевременно подчерта ролята на вида в ядрените сили на страната.
Пускането на вода на два разрушителя годишно, което севернокорейските корабостроителници постигнаха през 2025 г. и се очаква да постигнат и през 2026 г.,
поставя корабостроителната индустрия на страната пред тази на Съединените щати, които произвеждат средно по 1,6 разрушителя годишно, на далечно второ място след Китай, който произвежда 6-10 разрушителя годишно, пише Military Watch Magazine.
Въпреки че свиването на производството на надводни бойни кораби в САЩ се е случило много по-бавно от свиването на гражданското корабостроене през последните 35 години, спадът в броя на бойните надводни кораби и в общия тонаж, пускан на вода годишно, въпреки това е огромен. Макар че намаляващите позиции на американската корабостроителна индустрия се приемат със сериозна загриженост, фактът, че преди това нямаше потенциални вражески военноморски сили освен Китай, който да се снабдява с усъвършенствани разрушители, ограничаваше потенциалните рискове, които това представляваше за интересите на САЩ във всяка ситуация, освен конфликт с Китайската народноосвободителна армия. Внезапната поява на Северна Корея като водещ производител на авангардни разрушители обаче направи тези недостатъци по-сериозни и би могла да окаже значително влияние върху баланса на силите в Тихия океан.
Севернокорейските корабостроителници пуснаха на вода два разрушителя клас „Чхве Хьон“ през 2025 г., първият през април, като още два кораба от този клас с по-тежки ракетни товари са планирани за пускане на вода през 2026 г. През март Ким също потвърди, че по-голям клас разрушители от 8000 тона в момента е в процес на разработка, а в началото на юли обяви, че и клас разрушители от 10 000 тона също е в процес на разработка. Първите два разрушителя от клас „Чхве Хьон“интегрират по 74 вертикални клетки за изстрелване, в сравнение с 96 в най-новите варианти на клас „Алрей Бърк“ на американските военноморски сили, като се очаква по-късните кораби от клас „Чой Хьон“ да интегрират над 90 клетки, докато бъдещите кораби от 8000 и 10 000 тона се очаква да интегрират съответно близо 120 и 150 клетки. Докато корабите от клас „Арли Бърк“ интегрират само 96 вертикални пускови установки, което далеч не е забележително за техния размер от 9600 тона, се очаква севернокорейските кораби с подобен размер да бъдат много по-тежко въоръжени.
През март председателят Ким обяви изключително амбициозен график за производство на разрушители, според който всяка година ще бъдат пускани на вода два разрушителя в рамките на следващия петгодишен план, което ще позволи на флота да разполага с 12 разрушителя в началото на 30-те години на 20-ти век. Това би представлявало петия по големина флот от разрушители в света, изпреварвайки Русия, Франция и Обединеното кралство, с кораби, които в много отношения са много по-способни от тези, разположени на въоръжение от трите страни. Наред с арсенала си от балистични ракети, корабите от клас „Чхве Хьон“интегрират множество видове крилати ракети, включително това, което изглежда като хиперзвукова крилата ракета с голяма прилика с руската „Циркон“. Това би осигурило обхват на бой от близо 1000 километра при скорости от Мах 9, което прави „Чхве Хьон“ един от най-добре оборудваните разрушители в света за борба с кораби. Корабите са разработени за действие в морета и океани, доминирани от по-голям брой по-тежки разрушители на ВМС на САЩ, което означава, че от самото начало се е очаквало противокорабните способности да бъдат водещ приоритет.