Що е „сексизъм“ и има ли почва у нас?

Най-новата дума в българския език

На изборите през 1884 г. три оперени русчуклийки отиват да гласуват. Един мъжага се провиква: “Пусто дърво неокастрено! Що не си гледате манджите и децата, а сте хукнали политика да правите!”

Новите думи са като крадците. Промъкват се в езика ни и отмъкват автентичното българско слово. После тихомълком се изнизват, без да оставят следи.

„Хейтър“, „лузър“, „джендър“, „трол“, „дрон“, „лайк“, „фейк“, „стартъп“, „локдаун“ „инфлуенсър“, „дрифтър“ са част от днешния речник. Само специалистите лингвисти знаят какво означават. Ако попиташ Стамат животновъда що е „дерогация“, той ще направи връзка с дребния и едрия рогат добитък. Кажи някому, че е „сексист“, и ще изтръпне, че си го напсувал. Такъв случай на невежество има в политическата ни история.

През 1911 г. се провеждат избори за Велико народно събрание. Антон Франгя е в листата на Прогресивнолибералната партия, а Стоян Михайловски е подкрепен от БЗНС. Двамата се срещат на митинг в Нова Загора. Агитатори са събрали селяни от околните села.

Авторът на „Върви, народе възродени...“ извисява снага на един балкон. Речта му тръгва от дълбоките корени на европейския парламентаризъм и завършва с „Виват республика! Виват либертас!“ В сюблимието на тоя момент Франгя скача и превежда на аудиторията: „Чухте ли му последните думи? Той ви напсува на влашки!“

„Сексизъм“ е най-новата дума в българския език. Бръмчи като оса в общественото пространство и се мъчи да ужили Илияна Йотова. Сега по задължение е президент, но се кандидатира за петгодишен мандат на държавен глава.

Кощунство, възмущават се женомразците, слабият пол ще диктува съдбините на отечеството. Тя не е ходила в казармата, допълват единомишленици, как ще козирува като главнокомандващ армията. Гавра с националното ни достойнство, категорични са разпалените патриоти.

Що е „сексизъм“ и има ли почва у нас? Не само, че има - неговите корени са много дълбоки! Защото сексизмът е част от ориентализма, а ние сме негов балкански представител. Банално е всяко зло да се обяснява с петвековното робство. Ислямът обаче наистина деформира психологията на българина.

Моми и зрели жени, дори на преклонна възраст, помагат в освободителното дело. Парадоксално е, че няма сукман, който да председателства таен революионен комитет. Всички баш комити носят потури.

Георги Бенковски първи разчупва тази догматика с панагюрското знаме. Извезано от Райна Попгеоргиева, влязла в историята като Райна Княгиня. Захари Стоянов хроникира паметното събитие на 20 април 1876 г.:
„Знамето, наместо да се повери да го носи официално назначеният вече байрактар - Крайчо Самоходов, - дадоха го на Райка Попова, като мислеха, че с това ще да може да се произведе по-добро впечатление, от една страна, а, от друга, че трябваше да се възнагради и нейният патриотически труд. Двама въстаника не закъсняха да доведат един черен като смола кон, който туриха на разположението на младата байрактарка или по-добре българска кралица, както я прекръстиха от по-после на присмех турските ефендета. Докато тя стоеше на коня без знамето, представляваше нещо карикатурно със своето късо сукманче, но щом и подадоха разкошното знаме, отведнъж се яви със своето величие на същинска героиня.“

„Мустакатият Крайчо Самоходов, - продължава летописецът - комуто сърцето естествено трябваше да ламти, за да пренесе той знамето през селото беше поразен окончателно от тая несправедливост. Той бе обиден твърде чувствително, плачеше от гняв.“

„Право ли е това бе, брате? Да се остави святото и неприкосновено знаме в ръцете на една нищо и никаква жена - говореше той на мене. - Да се кълна аз в бога и народа, че ще да пазя тая светиня до последната минута на живота си, а сега в тая тържествена минута да ми се отнема това право и да вървя със сгърнати ръце? За мен няма вече живот, аз съм убит.“

„Имаше и други мнозина недоволни заедно с Крайча, които не погледнаха с добро око на това обстоятелство гдето се предпочело жена за байрактарка“, завършва драматичния епизод Захари.

Без съмнение Крайчо и неговите ортаци са първите документирани „сексисти“ в националното ни битие!
След Освобождението сексизмът е узаконен в Търновската конституция. „Избиратели са всички български граждани, които имат възраст по-горе от 21 година и се ползват с граждански и политически правдини“, отсича член 86. Под „български граждани“ обаче се разбира само мустакатата половина от нацията, нежната не влизат в сметката.

На 15 декември 1880 г. парламентът приема „Закон за избиране представители на обикновеното и великото Народно събрание“. Член 1 от него повтаря конституционния текст и утвърждава неправдата.
Русчук, който винаги е бил най-близо до Европа, ражда първите радетелки за еманципация. Заедно с парфюмите от Париж и корсетите от Лондон в крайдунавския град най-рано прониква идеята за равни права с мъжете.

На изборите през 1884 г. три оперени русчуклийки погазват закона и отиват да гласуват. „България броеше първите свои суфражетки“, коментира подвига им Симеон Радев, като ги сравнява с английските боркини за равноправие. Изборното бюро прогонва нашенките, а един мъжага се провиква: „Пусто дърво неокастрено! Що не си гледате манджите и децата, а сте хукнали политика да правите!“

Избирателният закон е най-ремонтираният в домораслото ни правораздаване. Само до 1931 г. в него са направени 25 поправки. Сексизмът обаче стои на мястото си като войник на пост и героично брани урните от парфюмирани бюлетини.

Шест десетилетия българката е без избирателни права. Чак през 1938 г. и разрешават да гласува, но само ако е омъжена, разведена или вдовица. В слънчев мартенски ден домакините зарязват манджите и се нареждат на опашка пред урните. Най-масов е женският вот в София, Бургас, Плевен, Пловдив, Враца и Разград.

Като буржоазен предразсъдък, социализмът се опита да изкорени сексизма. Жени заеха отговорни ръководни постове, влязоха дори в Народното събрание. Не се добраха само до най-високия връх на държавната йерархия. Защото беше окупиран от Тодор Живков, макар че той признаваше заслугите на Мара Малеева. Докторката го отказала от пушенето и хазарта.

Зедно с всичко злокачествено, фалшивата „демокрация“ върна сексизма. Единствено Ренета Инджова счупи оковите и за кратко беше служебен министър-председател.

Сега мишената е Илиана Йотова, която се държи далеч по-мъжки от конкуренцията. Андрей Гюров също не е бил войник, оправдава се с продължителното образование и кариерата в чужбина. Всъщност се е „скатавал“ на казармен жаргон. Гюров не знае с коя ръка да козирува пред армията.

„За да се оправим, Стефче, ни трябва една Екатерина Велика!“, отсъди пред жена си мой приятел. Той е бивш сексист, но миналата седмица се отърси от вредния предразсъдък.