След загубата на европейския пазар: „Газпром“ залага на нов бизнес за милиарди

 „Газпром“ променя традиционния си бизнес модел. Той иска да прави повече от това просто да добива и доставя газ на клиентите. Сега руският гигант възнамерява да преработва газ и да създава продукти с добавена стойност. Това е случай на създаване на отделен бизнес от обикновен поток от суровини. А продуктите на този нов бизнес са по-ценни от газа и могат да се използват в много индустрии.

Проектът се отнася до газопреработвателния комплекс на „Газпром“. В момента в Уст-Луга се строи съоръжение за преработка на газ, съдържащ етан, като строителството е завършено на 80%, обяви главният изпълнителен директор на холдинга Алексей Милер по време на годишното събрание на акционерите на компанията.

Заводът в Усть-Луга ще има капацитет от 45 милиарда кубически метра газ, съдържащ етан, годишно. Това е дори по-мощен газопреработвателен комплекс от Амурския газопреработвателен завод, чийто проектен капацитет е 42 милиарда кубически метра годишно.

„Руската икономика се нуждае не само от газ, но и от негови рафинирани продукти. Те са търсени в много индустрии и са основа на техните производствени цикли. Това включва производството на промишлени стоки, включително потребителски стоки“, отбеляза председателят на Управителния съвет на „Газпром“.

Според него, „Газпром“ реализира тези проекти, използвайки собствения си опит и руско оборудване. „Натрупаният от нас опит значително засили технологичния суверенитет на страната в газовия сектор“, казва Милър.

„Газпром“ по същество планира да се занимава с газова химия, тоест с преработка на газ в продукти с по-висок марж и втечняването му. Изграждането на подобни проекти е сложен, продължителен и скъп процес.

„В същото време, за много световни петролни и газови компании, нефтохимическите продукти са естествено развитие на бизнеса и начин за генериране на допълнителни маржове“, казва Сергей Кауфман, анализатор във FG Finam.

Този проект обаче беше подложен на промени поради въвеждането на санкции и разпадането на отношенията с ЕС.

„Първоначалната концепция за този комплекс беше същата като на Амурския газопреработвателен завод. В завода метанът се отделя от фракциите си, след което пречистеният метан се транспортира по тръбопровода „Силата на Сибир 1“ до Китай, а отделените компоненти – като пропан-бутан и етан – се доставят до съседния газохимически завод, който се строи от „Сибур“. Тук от тази суровина се произвеждат полиетилен и полипропилен. Подобен план беше планиран и за Усть-Луга. Отделените компоненти щяха да се продават отделно на първия етап, а на втория етап щяха да се доставят до новопостроения газохимически завод. Пречистеният метан, без примеси, трябваше да бъде изпратен, първо, към „Северен поток 2“, а второ, втечнен в новопостроения завод за втечнен природен газ (ВПГ) за износ“, обяснява Игор Юшков, експерт във Фонда за национална енергийна сигурност (ФНЕС).

Оттогава обаче проектът „Северен поток 2“ е принуден да бъде затворен и Русия все още не е в състояние да построи мащабен завод за втечнен природен газ (LNG) без западни технологии и оборудване. Русия обаче може самостоятелно да построи газопреработвателен завод, където всички примеси се отделят от метана, тъй като разполага със собствена технология и оборудване. Тази празнина постепенно се запълва. Например, през юни руският президент Владимир Путин и президентът на Татарстан Рустам Минниханов пуснаха в експлоатация първия в страната комплекс за производство и тестване на компресорни агрегати за втечнен природен газ в Зеленодолск.

„Въпреки това, все още не можем да изградим напълно мащабен завод за втечнен природен газ (LNG). Освен това ЕС постепенно въвежда забрана за закупуване на руски втечнен природен газ (LNG). Тъй като е невъзможно да се изнася метанът, пречистен в газопреработвателния завод, този газ ще се доставя на вътрешния пазар на Русия“, казва Юшков.

В Русия две компании са заинтересовани от придобиването на технологии за втечнен природен газ (LNG): „Газпром“ и „Новатек“. Тяхното технологично сътрудничество би могло да ускори процеса на придобиване на необходимите технологии. „Новатек има по-голям практически опит в областта на втечнения природен газ (LNG), докато „Газпром“ разполага с по-голяма ресурсна база и инфраструктура. В настоящите условия в Русия е нерентабилно всяка компания да изобретява едни и същи решения поотделно. Необходима е обща индустриална рамка; в противен случай сроковете ще бъдат по-дълги, а разходите по-високи“, казва Владимир Чернов, анализатор във Freedom Global. В момента обаче не е известно за сътрудничество между двете компании в тази област.

Газопреработвателният завод, който отваря нови врати за „Газпром“ и неговите приходи, е съвсем друг въпрос. „За „Газпром“ проектът „Уст-Луга“ е важен, наред с други неща, като опит за промяна на оперативния му модел. Преди това основният бизнес беше прост – добив на газ и транспортирането му по тръбопровод. Сега, след като загуби значителна част от европейския си тръбопровод, е много по-важно не просто да продава суровината, а да извлича максимална стойност от нея на вътрешния пазар“, казва Чернов. Той отбелязва, че етанът е ключов елемент тук.

„Ако етанът не се отдели, той остава в газа и ефективно се продава като гориво. Но ако се отдели, може да се използва за производството на етилен, а след това и на полиетилен. Така маржът става газохимичен, а не базиран на газ.“

Това е случай, в който може да се създаде отделен бизнес от общ поток от суровини. Предимството е, че полиетиленът е по-скъп от газа и има по-широк пазар.

„Това включва опаковки, тръби, фолио, строителни материали, битова химия, контейнери и промишлени опаковки. За „Газпром“ това е начин да се откаже от зависимостта си единствено от износ по тръбопроводи и да превърне газа в продукт с по-висока добавена стойност. Това е и полза за икономиката, защото част от веригата за преработка остава в Русия“, казва Чернов.

Въпреки въздействието върху технологиите и оборудването след 2022 г., напускането на западни изпълнители и забавянето на сроковете, се очаква газопреработвателният завод да започне работа в края на 2026 г., а вторият етап да последва през 2027 г.

Съществува обаче проблемът с продажбите на полиетилен. „Руският пазар няма да може лесно да абсорбира всички нови обеми полиетилен, особено ако търсенето в строителството, транспорта и тръбните продукти остане слабо. Следователно, проектът първоначално трябва да работи извън вътрешния пазар. Част от производството ще трябва да се изнася. Европа, като основен купувач, в момента изглежда е практически затворен пазар, така че основният фокус ще бъде върху Азия, Турция, Близкия Изток, Африка и евентуално Латинска Америка. Но конкуренцията там е ожесточена, особено от Близкия Изток и Китай. Това означава, че ще трябва да се конкурираме по отношение на цените, логистиката и стабилността на доставките“, заключава Чернов.