Труд
Автор:
Труд онлайн
Повърхността на Луната е претърпяла бурно сблъскване с комета или астероид - и има огромен белег от битката, който го доказва. Космическата скала, чиито размери се оценяват на сграда с височина от три до шест етажа, се е разбила в източния край на Луната преди две години, между 11 април и 22 май 2024 г., въпреки че изследователите не са го забелязали тогава. Ударът е оставил след себе си кратер с ширина 728 фута (222 метра), което е малко повече от дължината на две футболни игрища. Забелязан миналата година, кратерът достига и дълбочина от 141 фута (43 метра) - достатъчно място, за да се побере един върху друг три училищни автобуса.
Учените заявиха, че този лунен обект е най-големият новообразуван кратер, открит някога в Слънчевата система, откакто хората наблюдават подобни образувания, според проучване, публикувано в сряда в списанието Science Advances.
„Моделите за образуване на кратери сочат, че сблъсък от такъв мащаб се очаква да се случи на Луната само веднъж на всеки 132 години“, пишат авторите в проучването. „Като такова, това събитие представлява статистически рядко явление, което на практика се наблюдава веднъж в живота.“
Авторите на проучването кръстиха образуванието „кратер МакГетчин“ в чест на д-р Томас МакГетчин, покойния лунен учен от ерата на „Аполо“, който допринесе за по-доброто разбиране на образуването на кратери от сблъсъци на Луната.
Преди това откритие най-големият съвременен кратер от сблъсък, открит на Луната, беше с приблизителен диаметър 230 фута (70 метра).
За разлика от Земята, повърхността на Луната е силно изпъстрена с кратери и няма защитна атмосфера, която да я предпазва от бомбардировката с космически скали в продължение на милиарди години.
Откриването на нов кратер сред множеството съществуващи форми на релефа прилича малко на търсене на игла в купа сено, но орбитален апарат на НАСА, който обикаля Луната от повече от 17 години, помогна на учените да се насочат към голямото светло петно, обградено от тъмен ореол.
Учените са използвали данни от „Лунарен разузнавателен орбитален апарат“
(Lunar Reconnaissance Orbiter), за да изследват въздействието на кратера и до каква степен сблъсъкът е нарушил околното пространство. Получените данни разкриват, че Луната — дестинация с висок приоритет за НАСА и други космически агенции при обмислянето на продължително човешко изследване - все още е център на метеоритната активност, който се нуждае от наблюдение, тъй като може да представлява заплаха за евентуални хора и инфраструктура на повърхността, пише CNN.
„Почти всеки ден се изненадвам, когато идвам на работа и разглеждам най-новите снимки от Луната – дори и след 17 години работа“, каза съавторът на проучването Марк Робинсън, главен изследовател за камерата на „Лунар Реконайсънс Орбитър“ в базираната в Тексас аерокосмическа компания „Интуитив Машинс“.
Малки космически камъни, твърде малки, за да бъдат забелязани, създават много от дупките и кратерите по Луната. Около 140 нови кратера, които се появяват на Луната всяка година — някои от които могат да достигнат около 30 фута (9 метра) в диаметър — са резултат от удари на космически камъни с ширина около 43 инча (109 сантиметра).
Но на всеки няколко години, докато учените преглеждат подробните изображения от LRO, те търсят по-големи обекти, като сравняват новите лунни карти с по-старите версии.
Съавторът на проучването Робърт Вагнер, специалист по обработка на изображения в „Intuitive Machines“, който работи с данни от камерата на „Lunar Reconnaissance Orbiter“, забеляза „МакГетчин“ на 24 октомври 2025 г., докато разглеждаше насложени изображения от LRO „преди“ и „след“, които подчертават необичайно тъмни или светли промени по повърхността.
Процесът не е лесен, като се има предвид, че софтуерът, който използват учените от LRO, сигнализира за всяка промяна, свързана с осветлението или сенките. Екипът разглежда всяко откритие и преценява дали е истинско или фалшив положителен резултат, каза Робинсън.
За да потвърди откритието, екипът се обърна към ясни снимки отблизо, заснети от камерата с тесен ъгъл на орбиталния апарат, което също позволи на изследователите да измерят формата, размера и въздействието на кратера върху околния терен.
Отделен екип от учени анализира данни от термичния инструмент „Diviner“ на LRO, които разкриха зона с ширина 4 мили (6,4 километра) около кратера, където през нощта температурата е с 16 градуса по Фаренхайт по-ниска в сравнение с останалата част от региона. Те споделиха резултатите си във втора статия, публикувана в сряда в Science Advances.
Това е анимиран изглед „преди и след“ на кратера, образувал се след като горната степен на ракетата „Falcon 9“ се удари в повърхността на Луната на 5 август 2026 г. Тези снимки са заснети между 11 и 12 август от камерата с тесен ъгъл на лунния разузнавателен орбитален апарат на НАСА (LRO). Снимките са увеличени три пъти спрямо оригинала, като северът е насочен нагоре, и обхващат площ с ширина около четвърт миля.
Проследяването на промените в лунната повърхност е от решаващо значение за определяне на това колко често космически скали се разбиват в Луната и как астероидите се разпадат при сблъсък със скалисто тяло, каза Робинсън.
Разбирането на честотата и мащаба на такива сблъсъци на Луната може да бъде от решаващо значение за бъдещото планиране на лунна база и друга инфраструктура, тъй като програмата „Артемида“ на НАСА работи за връщането на хора на лунната повърхност с цел дългосрочно изследване.
Кратерите от сблъсъци също са допринесли за оформянето на повърхностите на скалистите планети и луни в цялата ни Слънчева система, каза Джеф Андрюс-Хана, професор в Лабораторията за лунни и планетарни изследвания към Университета на Аризона.
С размери от около 55 до 65 фута (17 до 20 метра), астероидът от Челябинск експлодира във въздуха, освобождавайки 20 до 30 пъти повече енергия от тази на атомната бомба, хвърлена върху Хирошима, Япония, и генерирайки яркост, по-голяма от тази на Слънцето. Отломките от космическата скала нанесоха щети на повече от 7 000 сгради и раниха над 1 000 души.
