2000 години след Везувий: Учени откриха ключ към скрития текст на свитъците от Херкуланум

Кадър: Х (Twitter)

Следващата стъпка след възстановяването на свитъците

Изследователите овъглиха реплика на папирусов свитък в камера с ниско съдържание на кислород, за да възстановят условията, при които древните свитъци от Херкуланум са се овъглили, но не са били унищожени.

Изгорели до тлен по време на изригването на Везувий през 79 г. сл. Хр., стотици папирусни свитъци лежат скрити и непрочетени в Националната библиотека на Неапол в Италия.

По-голямата част от тези въглеродове артефакти, известни като свитъците от Херкуланум, са толкова крехки, че не могат да бъдат разгънати физически. Сега изследователи и граждански учени използват рентгенова технология и съвременен изкуствен интелект, за да разкрият скритите в тях писания на древните автори, пише CNN.

Ново проучване, публикувано на 16 септември в научното списание PLOS One, може да предложи още един ключ към постигането на тази трудна цел. Чрез възстановяване на папирусите с мастила, съдържащи различни количества олово, изследователите установиха, че рентгеновото изображение може по-лесно да открие мастило с олово,  присъстващо в някои от древните свитъци, отколкото неметално мастило.

Досега само няколко от истинските свитъци са били „разгънати“ виртуално.

Резултатите от проучването биха могли да помогнат да се определи кои свитъци от Херкуланум са следващите най-подходящи кандидати за неинвазивно разгъване и дешифриране, предполагат авторите.

„Свитъците наистина приличат на блок въглища, какъвто купувате за барбекюто си. Няма голяма разлика“, каза водещият автор Дъглас Сейлър, доброволец-изследовател в Университета на Калифорния, Бъркли. „Това е просто въглерод и именно в това се състои проблемът при четенето на тези неща. Мастилото е направено от сажди.“

Изкуственият интелект има затруднения да разпознае мастилото в свитъци, които не съдържат метал, тъй като по същество става дума за „тъмен въглерод върху тъмен въглерод“, обясни Сейлър. Но когато се добави олово, мастилото се вижда ясно на рентгеновите снимки, което позволява на изкуствения интелект по-добре да разпознае текста.

Следващата стъпка след възстановяването на свитъците, добави Сейлър, е да се тестват истинските свитъци от Херкуланум, за да се определи какъв процент от тях съдържат олово. 

Към днешна дата са дешифрирани един цял свитък и откъси от други, главно благодарение на Vesuvius Challenge – проект, стартирал през 2023 г., който насърчава изследователите да дешифрират свитъци срещу парични награди.

Компютърният учен Брент Сийлс, съосновател на „Предизвикателството „Везувий“, за първи път откри металното мастило в свитъците от Херкуланум през 2009 г., докато изучаваше един от тях в Университета на Кентъки в Лексингтън. По-късно проучване от 2016 г. идентифицира олово в още два фрагментирани свитъка, което предполага, че металът е бил умишлено добавен в древното мастило.

За да разберат дали оловото може да бъде полезно при декодирането на свитъците, Сейлър и екип от изследователи пресъздадоха няколко свитъка, използвайки египетски папирус и въглеродно мастило, подобно на това, използвано в Помпей. След като написаха свои собствени текстове, включително откъси от Библията, сценарии от филми на Алфред Хичкок и телевизионното шоу „The Outer Limits“, изследователите навиха тези свитъци и ги изгориха в пещ с ниско съдържание на кислород и висока температура, за да ги карбонизират, като по този начин имитираха условията, които са съхранили оригиналните свитъци по време на изригването на Везувий.

Резултатите предоставят „нова възможност най-накрая да се прочетат някои от по-сложните свитъци от Херкуланум“, според прессъобщение на списанието. Освен това методът на екипа за възстановяване на свитъците от Херкуланум би могъл да позволи по-добро обучение на изкуствения интелект и потенциално да подобри успеха на алгоритъма при четенето на древни текстове, пишат авторите на проучването.